Проницаемостта на формите на конклузива в съвременния български език

Красимира АлексоваСофийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/for23.401pron

Резюме. Статията изследва проницаемостта на композираните конклузивни форми в деятелен и страдателен залог в съвременния български език. Разграничават се два случая: проницаемост от кратки дателни и винителни лични местоимения и от частицата „се“ с местоименен произход, както и вмъкване на частицата „ли“ и други частици, пълнозначни думи, вметнати думи изрази и прости изречения. Освен това се прави преглед на специфични и обобщени модели на проницаемост, подкрепени с примери от езикови корпуси и интернет. Изводите, които се правят, подчертават както общите, така и уникалните характеристики на проницаемостта на композираните глаголни форми. Това се обосновава въз основата на примери, получени от езикови корпуси и интернет, които обхващат кратки лични местоимения, наречия, частици като „се“ и „ли“, пълнозначни думи, вметнати думи и изрази, обособени части, прости изречения, както и съставни форми, при които проницаемостта не е възможна. Освен това се установяват няколко случая, при които е възможно проникване на две места от едни и същи езикови елементи. Представените примери и модели, заедно с произтичащите от тях изводи, доказват, че процесът на граматикализация на формално равнище не е напълно осъществен в българската глаголна парадигма. Това се дължи на факта, че композираните глаголни форми са проницаеми за други елементи. Авторът прилага параметъра на граматикализацията на К. Леман, за да докаже, че с напредването на процеса на граматикализация се увеличава способността за пренареждане на елементите, но се намалява пропускливостта от други езикови единици.Ключови думи: проницаемост; конклузив; композирани глаголни форми

[emember_protected for='16-6-22' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]