Настоящата статия предлага преглед на методологията на преподаване на персийски език в университетите в България. Анализират се ключови аспекти на методологическия процес, сред които: усвояване на графичната и звуковата система на езика, неговата граматика и лексика, културната обстановка в персоговорящите държави и региони, както и ролята на комуникативния подход и съвременните технологии. Подчертана е необходимостта от баланс между традиционни и съвременни педагогически стратегии, включително интеграцията на модерни технологии. Основна теза е, че ефективното преподаване изисква холистичен подход, който съчетава традиционни и иновативни методи.

Настоящата статия разглежда ателието по интереси като дидактически ресурс в университетската подготовка на бъдещи учители. Изследването стъпва върху теоретичната рамка на детeцентричния и преживелищния подход и концептуализира ателието не само като форма на детска дейност, но и като модел за професионално педагогическо обучение. Разработен е критериален модел за оценка на индивидуални студентски проекти, включващ анализ на педагогическата логика, дизайна на образователната среда, баланса свобода – структура, фасилитаторските стратегии, интеграцията и рефлексията. Пилотното изследване обхваща 34 студенти от III курс в бакалавърска програма. Данните са обработени чрез дескриптивна статистика. Резултатите показват стабилно средно ниво на качество на разработките, с по-високи стойности при критериите, свързани с фасилитация и дизайн на средата, и сравнително по-ниски стойности при педагогическата логика и структуриране на целите. Изводите подчертават значимостта на ателие-базираното обучение за развитие на фасилитаторски и рефлексивни компетентности.

Изследването представлява контрастивен анализ на актуализациите на фразеологизма Има нещо гнило в Дания / Je něco shnilého ve státě dánském в съвременния български и чешки език. Въз основа на обширен корпус от медийни текстове от периода 2002 – 2026 г. се демонстрира, че фразеологизмът, първоначално цитат от Хамлет, остава жива и продуктивна единица и в двата езика. Анализът идентифицира пет типа актуализации на предикатната част (негация, позитивна субституция, модализация, усилване, плурализация) и десет типа актуализации на адвербиалната част, която се оказва основният център на вариациите. Докато предикатната част е относително стабилна, обстоятелственото пояснение проявява значителни различия: българският език предпочита простото топонимно име (в Дания) и контрастивни субституции, докато чешкият запазва синтактичния модел ve státě [X]\(^{ADJ}\), което води до богата продукция от географски, институционални и абстрактни субституции. Изследването подчертава и значението на метаезиковите коментари, които препращат към произхода на фразеологизма и често релативизират връзката му със съвременна Дания. Резултатите потвърждават, че фразеологизмът функционира като гъвкаво средство за критика, ирония и обществен коментар, като неговите актуализации отразяват различните езикови традиции и културни контексти на българския и чешкия език.

Във фокуса на вниманието е научноизследователската работа по проект на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, посветен на трансфера на технологии и динамиката в инструментариума на лингводидактиката. Представят се екипът, целите, задачите, актуалното състояние и очакваните резултати на проекта. В светлината на педагогическата иноватика се анализират съвременни езикови ресурси от 9 езика. Очертани са три основни полета на научен интерес: лингводидактология, транслатология и лингвокултурология. Конкретната фундаментална задача в рамките на проектното изследване е разработката и теоретичната обосновка на съвременни технологии и иновативните форми за методическа подготовка на учители и преподаватели по чужд език, включително с използване на изкуствен интелект.

Статията¹ представя иновативна педагогическа практика, която съчетава поставянето на SMART цели с експериментална STEM дейност. В духа на идеите на проф. Димитър Баларев подходът акцентира върху интегрирането на личностното развитие в обучението по природни науки. Учениците формулират индивидуални цели и ги свързват символично с изстрелването на ракета, като процесът подпомага едновременно усвояването на научни знания и развитието на умения за саморефлексия, самоувереност и вътрешна мотивация. Теоретичната рамка стъпва върху теорията за целеполагане (Locke & Latham), теорията за самодетерминация (Ryan & Deci), както и върху принципите на конструктивизма и метакогнитивното учене. Методът протича в три фази: формулиране на цели, експеримент и рефлексия. Резултатите от анкетното проучване показват високо ниво на ученическо участие, повишен интерес към учебното съдържание и по-ясно осъзнаване на личните стремежи, като същевременно се открояват различия в индивидуалната мотивация. Практиката е адаптивна и интердисциплинарна и предлага модел за съчетаване на научно познание и личностно развитие. Формулирани са педагогически препоръки и насоки за бъдещи изследвания.