Статията изследва ролята на читанките в обучението по български език и литература в началния етап на образование в Република Сърбия (I – IV клас), като ги разглежда в контекста на обучението по езика на българското национално малцинство. Акцентира се върху значението на учебните издания като инструмент за съхраняване и развитие на езиковата компетентност, културната идентичност и традиционното наследство, както и като средство за утвърждаване принципите на равнопоставеност и междукултурен диалог. Подчертава се положителното въздействие на обучението на роден език върху когнитивното развитие, читателската грамотност и общите учебни постижения на учениците. В изследването е представен съдържателен и функционален анализ на читанките с оглед на тяхната структура, тематичен обхват и методически потенциал за формиране на умения за четене с разбиране, интерпретация и текстова продукция. Разгледана е и ролята на сборниците за извънкласно четене, включващи произведения от български, сръбски и световни автори, както и творби на автори от българската общност в Сърбия, които допринасят за изграждането на читателска мотивация и за развитието на емоционалната и естетическата култура на учениците.

Според Кант познанието (Erkenntnis) произлиза от съединяването на две базисни способности на духа – сетивността и разсъдъка. Което повдига въпроса дали тези две способности са независими една от друга, или ако са зависими, коя способност е определящата. Съвременните интерпретатори на Кант предлагат три типа решения, в които съответно нагледите изпълняват самостоятелни познавателни функции, познанието е резултат от сравнително свободно съчетаване на понятия и нагледи или от свързването им в съждения под диктата на категориите. Настоящата статия предлага рекапитулация на тези три модела на „синтез“. На този фон са разгледани два конкретни проблема, на които Кант не е обърнал достатъчно внимание. Първият засяга познанието при децата и животните, вторият – възприятието. Съвременни постижения в когнитивистиката налагат критично преосмисляне на тези, застъпени от Кант.

Публикацията цели да установи степента на готовност и увереност на студенти от специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“ (ПНУП) в редовна форма на обучение, да преподават музика. Периодът на обучение на студентите е един семестър. Подготовката им не изисква владеене на музикален инструмент или предварителна специализирана подготовка по солфеж. Приложен е методът на анкетно проучване. Част от въпросника констатира нивото на начална музикална грамотност, която се очаква да е изградена в периода на обучението им по музика в общообразователното училище. Въпросите от анкетата съдържат критерии, съобразени с очакваните резултати от учебните програми по музика за начален образователен етап. Участието на студентите е доброволно и анонимно. Крайният етап на изследването показва много добри резултати. Студентите споделят желание да имат повече практически упражнения, за да затвърдят наученото. Определят дисциплината като една от най-интересните в обучението им до момента.

Статията разглежда представянето на седмокласниците на Националното външно оценяване по математика през 2025 г., като цели да очертае някои основни изводи, да идентифицира предизвикателства и да предложи насоки за подобряване на учебния процес.

The present study examines the historiographical debate surrounding the relationship between Bogomilism and the process of Islamisation in the Balkans, with a particular focus on Bosnia. Bogomilism, a dualistic Christian heresy that emerged in the medieval Bulgarian lands, spread widely across Southeastern Europe and became especially influential in regions such as Bosnia, where religious diversity and institutional fragmentation were characteristic features of the late medieval period. The article traces the origins of the so-called “Bogomil theory” of Islamisation, which suggests that adherents of Bogomilism were more inclined to convert to Islam following the Ottoman conquest due to doctrinal similarities or their marginal position within Christian society. This theory, developed in late Ottoman and modern historiography, has been widely debated and often challenged. Drawing on a comparative and interdisciplinary methodology, the study analyzes abroad range of historiographical sources, examining Ottoman tax registers, narrative accounts, archaeological evidence, and epigraphic materials such as tombstones. These sources and studies reveal that Islamisation was a gradual and complex process, shaped by demographic changes, social mobility, economic incentives, and administrative structures under Ottoman rule, rather than by direct religious continuity with Bogomil beliefs. The research highlights that earlier interpretations overstated the role of Bogomilism, often influenced by ideological and national narratives, particularly in the context of Bosnian identity formation. Modern scholarship increasingly rejects the idea of a direct causal link between Bogomilism and Islamisation, emphasizing instead the diversity of religious experiences and the significance of broader socio-political factors. In conclusion, while the “Bogomil theory” continues to persist in certain historiographical and public discourses, it lacks solid empirical support. The Islamisation of Bosnia should be understood as a multifaceted historical phenomenon, embedded in the wider context of Ottoman expansion, regional dynamics, and evolving identities in Southeastern Europe.