Дебатът „какво е световна литература днес“ протича в западното културно пространство вече четвърт век. За българското литературознание той обаче не се е състоял. Открити за обсъждане са много въпроси: каква е разликата между световна литература и национален канон; какво направи два български романа „световни“ през последните три години; може ли и поезията (коя поезия?) да придобие световен статут в нашия век? Текстът поставя тези въпроси на дневен ред и се опитва да им даде отговори, като анализира известни факти от литературния живот през последния четвърт век. За теоретична и методологическа основа е използвана “What is world literature?” на Дейвид Дамрош от 2003 г. Авторката изразява своите съгласия и несъгласия с концепцията на Дамрош в контекста на българската литература.

Настоящата статия е част от по-голямо изследване, свързано със слабо проучената тема за езиковите особености на текстовете на някои неизследвани възрожденски дейци, участвали в борбата за независима българска църква през 50-те и 60-те години на XIX век. Основните аспекти на проучването са да се анализират някои от писмата в кореспонденцията между хаджи Николи – виден търновски търговец, и други значими представители, участвали в борбата за църковна независимост. Проблемът е интересен, защото през Възраждането няма установена книжовна норма, което води до разнородна писмена практика при различните книжовници. Предлага се и модел за нормализация на текстовете с цел по-голяма достъпност до смисъла на изразяваните от книжовниците идеи. В тази статия са представени едно оригинално писмо на хаджи Николи, един вариант на нормализация със запазване на някои от езиковите му особености и друг вариант с напълно нормализирани характеристики на текста.

В българската невербална система от гледище на отношението на компонентите субект и действие се разграничават два вида жестове – субектни, при които субектът е източник и вършител на действието, и несубектни, при които субектът отсъства и те имат външен източник, въздействащ върху човешкото тяло и неговите части, превръщайки ги по този начин в изпълнители на жеста. На езиково ниво субектните и несубектните единици са представени от различаващи се по граматическия си състав структури: първите – от подлоглице и лични форми на предиката глагол, а при вторите подлогът е нелице, а предикатът – глагол е третолична форма. Наличието на несубектните единици, освен че е специфична особеност на българската невербална система, я характеризира и като отворена система, взаимодействаща с външната среда.

Явлението асоциативна интерференция в обучението по конферентен превод от/на славянски езици е изследвано значително по-рядко в сравнение с други видове интерференция. Целта на изследването е да се подпомогне дефинирането на това явление в полето на устния превод, да бъде илюстрирано с примери и да се представи хипотеза за възможни причини, които го предизвикват. Статията се спира върху два експлицитни примера за асоциативна интерференция, които са ексцерпирани от студентски устни преводи по време на занятия по конферентен превод от/на славянски езици на петокурсници от специалността „Славянска филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интерес предизвикват примери, свързани с актуални теми като пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и въвеждането на еврото като официална валута в България.

В статията се обобщават диференциални признаци на понятието парадигма. Разграничават се няколко вида научни парадигми, в които се отразяват същностни и функционални особености на педагогическия дискурс обучение по български език. Такива са общообразователните макро- и микропарадигми (знания, умения и отношения (нагласи); преподаване, учене и оценяване и др.), частнометодическите макро- и микропарадигми (лингвистична, комуникативна, текстова; цели на обучението, средства за постигане на целите, очаквани резултати и др.). Обосновава се идеята, че осмислянето на теоретичните и на практикоприложните аспекти на посочените парадигми осигурява на занимаващите се с преподаване на български език като първи език в средните училища познание, което интензифицира професионалните им занимания и допринася за повишаване на езиковата култура на учениците.

В статията е поставен акцент върху мястото на изкуствения интелект в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен. Представят се резултатите от проведено анкетно проучване с начални учители от различни региони на страната за вариантите на използване на изкуствен интелект в обучението по български език и литература в 1. – 4. клас.

Статията представя резултати от педагогическо изследване, насочено към използването на инфографичен модел при работа с приказен текст в предучилищна възраст. Целта на изследването е да се установи влиянието на визуализирането на сюжетната структура върху развитието на разказвателната реч при деца на възраст 5 – 6 години. Проведен е педагогически експеримент с експериментална и контролна група, в който са използвани четири литературни текста: „Синя приказка“, „Вълшебното дърво“, „Силният лъв и малката мишка“ и „Бабомартенска приказка“. При децата от експерименталната група е приложен инфографичен модел, визуализиращ основните сюжетни елементи. Анализът на резултатите показва положителна динамика в последователността, пълнотата и самостоятелността на детския преразказ. Получените резултати показват, че използването на инфографични модели може ефективно да подпомогне развитието на разказвателната реч в предучилищна възраст.

Темата насочва вниманието на педагози, учени и изследователи върху това да се представи един аспект от структурирането на тестовете по учебния предмет български език и литература в началния етап на основната образователна степен. Като цяло, тестовете, с които работят учениците по литература, са насочени предимно към отбелязването на верните отговори при затворените въпроси и отговор или дописване на въпросите, които са отворени. По преценка на учителя се провежда тестово изпитване върху изучени художествени произведения от даден раздел или върху конкретна литературна творба. Представените в статията тестове съдържат задачи от затворен и отворен тип – 15 на брой, и имат за цел да проверят знанията им върху определени литературни произведения, подбрани на случаен принцип от читанките. Към тях са поместени и творчески задачи, където от учащите се изисква да напишат свое продължение на историята, с която работят. Именно в тази писмена дейност се проверяват овладените от тяхна страна знания по правопис и пунктуация, както и равнището на развитие на творческото мислене. Продължението на историята позволява на учителя с един тест да провери наученото по граматика, правопис, пунктуация, равнището на логически свързаната им реч и креативното им мислене, подплатено с различни творчески идеи.