Изследването разглежда граматичната реализация на семантичната опозиция одушевеност ~ неодушевеност с фокус върху именните класове думи, основно в руския и българския език. Тази опозиция няма универсална и еднозначна граматична проява, а се реализира различно в отделните езици и езикови системи. Одушевеността не може да се третира като пълноценна морфологична категория, тъй като формалната ѝ експликация е непоследователна, а се разглежда като лексикално-граматичен разред. Анализът обхваща взаимодействието на опозицията с категориите род и падеж, с класовете на прилагателните и числителните, като се показва, че най-ясно тя се проявява в падежната система, особено във винителния падеж в руски. Специално внимание се отделя на българските бройни форми, които представляват уникална морфологична реализация на семантичния признак одушевеност. В заключение се утвърждава разбирането за одушевеността като универсална семантична константа с широко, но нееднородно граматично изразяване.

Нарушената артикулация на /r/ (ротацизъм) – вид специфично артикулационно нарушение, свързано с артикулацията на алвеолния вибрант /r/, може да повлияе негативно възприятията на слушателите. Настоящата статия изследва ефекта на моделирания ротацизъм и сложността на текста върху възприятията на българските слушатели за говорните умения, личностовите характеристики и общите нагласи към говорещия. Проучването има 2x2 факторен междугрупов дизайн. Резултатите частично подкрепят негативните ефекти, с които се сблъскват лицата с артикулационни нарушения. Говорещият получава по-ниска оценка за възприеманата плавност, разбираемост, комфорт на говорещия и слушателя в условията с атипична артикулация. Участниците са по-склонни да се сприятелят с говорещия и го считат за по-екстравертен в условията със сложен текст. Демонстриран е ефект на взаимодействие между артикулацията и сложността на текста върху оценките за възпри еманата съзнателност. Проучването има значение за логопедичната практика, като информира логопедите за реакциите, с които се сблъскват техните клиенти в обществото.

This article examines how mathematical concepts find their way into figurative language in English and Bulgarian. The aim is to identify and classify idiomatic expressions that use ideas such as numbers, operations, measurement, geometry, proportion, and abstract notions like probability or infinity. The data were gathered from dictionaries, corpora, and other reference sources, and grouped into thematic categories. The analysis shows that idioms with numbers are the most widespread, often with close parallels across the two languages, while others highlight cultural differences and unique linguistic creativity. Beyond numbers, idioms related to calculation, measurement, and shape illustrate how mathematical reasoning subtly shapes everyday speech and thought. The study provides both a structured overview of these expressions and a basis for further exploration of the links between mathematics, language, and culture.

Статията разглежда „Игра на криеница“ на Николай Райнов като пример за литературна приказка, в която игровият принцип функционира като структурна и смислова матрица. Анализират се ролите на героите, организацията на време-пространствотои спецификатана сюжетноторазвитие, при което специален акцент се поставя върху фигурата на царската дъщеря като инициатор и двигател на действията. Изследването проследява как играта на криеница се превръща едновременно в прагматична рамка на сюжета и в метафора на междуличностните отношения. Подчертават се педагогическите и психологическите аспекти на игровото начало – потенциалът му да развива комуникативни умения, социализация и способността за разчитане ума на Другия.

Статията изследва ролята на читанките в обучението по български език и литература в началния етап на образование в Република Сърбия (I – IV клас), като ги разглежда в контекста на обучението по езика на българското национално малцинство. Акцентира се върху значението на учебните издания като инструмент за съхраняване и развитие на езиковата компетентност, културната идентичност и традиционното наследство, както и като средство за утвърждаване принципите на равнопоставеност и междукултурен диалог. Подчертава се положителното въздействие на обучението на роден език върху когнитивното развитие, читателската грамотност и общите учебни постижения на учениците. В изследването е представен съдържателен и функционален анализ на читанките с оглед на тяхната структура, тематичен обхват и методически потенциал за формиране на умения за четене с разбиране, интерпретация и текстова продукция. Разгледана е и ролята на сборниците за извънкласно четене, включващи произведения от български, сръбски и световни автори, както и творби на автори от българската общност в Сърбия, които допринасят за изграждането на читателска мотивация и за развитието на емоционалната и естетическата култура на учениците.

Статията разглежда възможностите за прилагане на метода blackout poetry в обучението по литература като средство за стимулиране на аналитичното четене и творческата интерпретация на художествения текст. Теоретичната рамка на изследването се основава на концепциите за децентриране на авторовата фигура и активната роля на читателя в процеса на смислопораждане, формулирани в литературната теория на Ролан Барт. Представено е емпирично изследване, проведено сред ученици от 10. и 12. клас в Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас и в СУ „Христо Ботев“ в с. Чепинци, общ. Рудозем. В рамките на учебния експеримент учениците работят върху произведения на Христо Смирненски, Пейо Яворов и Борис Христов, като чрез селективно заличаване на текстови фрагменти създават собствени интерпретативни версии на оригиналните произведения. Анализът на резултатите от анкетното проучване и на ученическите работи показва, че методът стимулира задълбоченото разбиране на текста, откриването на нови смислови пластове и активното участие на учениците в процеса на интерпретация.

Библейско-митологичните топоси изговарят житейските истини, скрити зад образи, символи, наративи. Гео Милев заживява завинаги в поемата „Септември“ като коректив на проблематичното търсене на справедливостта. Животът и творбата стават разкази на изстраданата човешка съдба по пътя към своята Голгота. Открояват се топосите на: „Гласът народен – глас Божи“; библейският воин поп Андрей; Хаосът и Гневът; Възкресението и „Новия Адам“; жертвата и Апокалипсиса; иконоборството и „безбожниците“; трагическия герой и конфликта между личната чест и колективната съдба. С проведеното анкетно допитване сред десетокласници се установяват битуващи мнения и нагласи относно отзвука, който Гео-Милевият наратив оставя в контекста на бунта срещу неправдата, в контекста на мотива за смислено изживян живот, в контекста на човешката воля като двигател на промените за по-добро утре. Целта на статията е да се установят нагласи, мнения, очаквания на учениците спрямо изговореното тълкуване на поемата в смисъла на общочовешките ценности. Методът е групова онлайн анкета. Предметът са библейско-митологичните топоси в „Септември“.

Настоящатастатияпредставяинтерактивенбинаренурок, проведен в рамките на един учебен час (45 минути) с ученици от IX клас на Езиковата гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ – Благоевград, и показва интеграцията между информационни технологии и български език и литература. Той е урок за обобщение и систематизация, разглеждащ концепцията за човека през Античността, Средновековието, Ренесанса, Просвещението, романтизма, реализма и натурализма. В същото време, се дава представата за човека като биологичен индивид и за субекта от гледна точка на етиката. Диалогът между изкуствения интелект и човека се осъществяваше чрез ,,спор“ между аватар и водещ за човешката същност и за това дали изкуственият интелект е като хората. Важен е финалният извод: изкуственият интелект е ценен помощник, но не може да замени човека.