Ключово положение в теорията за спонтанното ограмотяване (emergent literacy approach) e, че в съвременното общество грамотността се развива още от най-ранна детска възраст от реални ситуации, в които по естествен начин са вградени четенето и писането. Насърчавайки спонтанното ограмотяване, преживявано като личностно значим опит, децата проявяват интерес към печатни текстове и се опитват да четат и пишат много преди формалното им обучение в тези умения да започне. Без да се противопоставя на обичайно използваните методи и похвати в областта на овладяване на езика и развитието на речта в детската градина, а по-скоро в допълнение към тях, настоящата публикация целѝ да очертае същността на теорията за спонтанното ограмотяване като утвърждаваща личностно значимия опит на децата и да предложи някои педагогически идеи за успешното ѝ прилагане в процеса на подготовка за четене и писане в българските детски градини, както и от родителите у дома, като обоснове необходимостта от актуализиране на съвременната нормативна уредба на предучилищното образование у нас в тази връзка, а именно – Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование.

Изследването представлява контрастивен анализ на актуализациите на фразеологизма Има нещо гнило в Дания / Je něco shnilého ve státě dánském в съвременния български и чешки език. Въз основа на обширен корпус от медийни текстове от периода 2002 – 2026 г. се демонстрира, че фразеологизмът, първоначално цитат от Хамлет, остава жива и продуктивна единица и в двата езика. Анализът идентифицира пет типа актуализации на предикатната част (негация, позитивна субституция, модализация, усилване, плурализация) и десет типа актуализации на адвербиалната част, която се оказва основният център на вариациите. Докато предикатната част е относително стабилна, обстоятелственото пояснение проявява значителни различия: българският език предпочита простото топонимно име (в Дания) и контрастивни субституции, докато чешкият запазва синтактичния модел ve státě [X]\(^{ADJ}\), което води до богата продукция от географски, институционални и абстрактни субституции. Изследването подчертава и значението на метаезиковите коментари, които препращат към произхода на фразеологизма и често релативизират връзката му със съвременна Дания. Резултатите потвърждават, че фразеологизмът функционира като гъвкаво средство за критика, ирония и обществен коментар, като неговите актуализации отразяват различните езикови традиции и културни контексти на българския и чешкия език.

Във фокуса на вниманието е научноизследователската работа по проект на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, посветен на трансфера на технологии и динамиката в инструментариума на лингводидактиката. Представят се екипът, целите, задачите, актуалното състояние и очакваните резултати на проекта. В светлината на педагогическата иноватика се анализират съвременни езикови ресурси от 9 езика. Очертани са три основни полета на научен интерес: лингводидактология, транслатология и лингвокултурология. Конкретната фундаментална задача в рамките на проектното изследване е разработката и теоретичната обосновка на съвременни технологии и иновативните форми за методическа подготовка на учители и преподаватели по чужд език, включително с използване на изкуствен интелект.

Статията¹ представя иновативна педагогическа практика, която съчетава поставянето на SMART цели с експериментална STEM дейност. В духа на идеите на проф. Димитър Баларев подходът акцентира върху интегрирането на личностното развитие в обучението по природни науки. Учениците формулират индивидуални цели и ги свързват символично с изстрелването на ракета, като процесът подпомага едновременно усвояването на научни знания и развитието на умения за саморефлексия, самоувереност и вътрешна мотивация. Теоретичната рамка стъпва върху теорията за целеполагане (Locke & Latham), теорията за самодетерминация (Ryan & Deci), както и върху принципите на конструктивизма и метакогнитивното учене. Методът протича в три фази: формулиране на цели, експеримент и рефлексия. Резултатите от анкетното проучване показват високо ниво на ученическо участие, повишен интерес към учебното съдържание и по-ясно осъзнаване на личните стремежи, като същевременно се открояват различия в индивидуалната мотивация. Практиката е адаптивна и интердисциплинарна и предлага модел за съчетаване на научно познание и личностно развитие. Формулирани са педагогически препоръки и насоки за бъдещи изследвания.

В условията на интензивна дигитализация училищната среда все по-често функционира чрез електронни системи, което превръща дигиталната сигурност в приоритет на образователните политики. Динамичното навлизане на учебно съдържание, генерирано от изкуствен интелект, както и дигитализацията на административните процеси, създават нови предизвикателства пред учителите и администрацията. Изследването анализира дигиталната сигурност отвъд техническите ѝ параметри – като структурен елемент, гарантиращ устойчивостта и общественото доверие в системата. Приложен е политико-аналитичен подход върху стратегически документи от национален и европейски мащаб, комбиниран с PESTEL анализ на технологичните и институционалните рискове. Акцентът е поставен върху „киберхигиената“ и човешкия фактор като фундамент на културата на сигурност. Основната теза е, че липсата на единна секторна политика в тази област генерира дългосрочни рискове, надхвърлящи образованието и засягащи националната сигурност.