Все по-сложните финансови услуги изискват по-висока финансова грамотност от хората на всяка възраст. Според Джералд Епщайн (Epstein, 2018) финансиализацията означава „нарастващата роля на финансовите мотиви, финансовите пазари, финансовите участници и финансовите институции в работата на местната и международната икономика“ – процес, оказал безпрецедентно влияние върху живота на домакинствата и работата на реалния сектор. Едновременно с това, след световната финансова криза (2007 – 2008 г.) и пандемията от COVID-19, значението на адаптивното икономическо поведение и финансовата грамотност нараства съществено. Недостатъчната финансова осведоменост увеличава уязвимостта на инвеститорите към икономически сътресения, независимо от техния произход. Паралелно с това либерализацията на финансовите пазари и провежданите реформи прехвърлят все по-голяма отговорност за финансовите решения от държавните институции и работодателите към отделните икономически агенти и домакинствата. Отчитайки важната роля на финансовата грамотност и нейната еволюция в дигитална финансова грамотност страните от ОECD и България (Р България, 2024) са разработили стратегии за финансова грамотност поради нарастващото ѝ значение и поставяйки я като част от системата за национална сигурност в контекста на ефектите, които предизвикват трусовете във финансовата система. Поради това финансовата грамотност, и особено нейната дигитална компонента, се утвърждава като ключова предпоставка за вземането на информирани финансови решения от хората и домакинствата. Оценяването на нейното равнище създава основа за изграждането на ефективна система за формиране на знания, умения и компетентности у подрастващите и младите хора, необходими за адаптивно поведение в динамична и рискова финансова среда.

Статията разглежда възможностите за прилагане на метода blackout poetry в обучението по литература като средство за стимулиране на аналитичното четене и творческата интерпретация на художествения текст. Теоретичната рамка на изследването се основава на концепциите за децентриране на авторовата фигура и активната роля на читателя в процеса на смислопораждане, формулирани в литературната теория на Ролан Барт. Представено е емпирично изследване, проведено сред ученици от 10. и 12. клас в Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас и в СУ „Христо Ботев“ в с. Чепинци, общ. Рудозем. В рамките на учебния експеримент учениците работят върху произведения на Христо Смирненски, Пейо Яворов и Борис Христов, като чрез селективно заличаване на текстови фрагменти създават собствени интерпретативни версии на оригиналните произведения. Анализът на резултатите от анкетното проучване и на ученическите работи показва, че методът стимулира задълбоченото разбиране на текста, откриването на нови смислови пластове и активното участие на учениците в процеса на интерпретация.

Идеята за проектното се обосновава като грижа за съборността на творците, общностиране на творчески субекти. Разглеждат се някои от историко-философските корени на проектното субектно: например в германската идеалистическа философия (Кант, Фихте, Шелинг, Хегел), феноменологията на Хусерл, фундаментална онтология на Хайдегер, екзистенциалистката онтология на Сартр и в българската онтологична традиция. Темата се обвързва пряко с идеите за творчество и иновации.

Статията изследва потенциала на математическата приказка като устойчив педагогически инструмент за усъвършенстване на обучението по математика. На фона на намаляващата мотивация на учениците и високата тревожност, свързвана с предмета, се акцентира върху предимствата на наративните подходи, които съчетават когнитивни и емоционални измерения на ученето. Въз основа на международни изследвания, както и на трудовете на Виготски и Симеонова-Ингилизова, математическата приказка се ситуира в полетона иновативните образователни практики. За разлика от модели, изискващи значителни ресурси, тя се отличава с достъпност и универсалност в различни културни и социални контексти. Разглеждат се възможности за приложение – при въвеждане на нови понятия, обобщаване на знания и алтернативни форми на оценяване, които редуцират стреса. Същевременно се подчертават предизвикателства, свързани с подготовката на учителите и културната адаптация.

Анализиран е приносът на разширената подготовка по математика в прогимназиален етап върху резултатите от Националното външно оценяване (НВО) след VII клас. Получените резултати не показват статистически значима положителна връзка между участието в разширена подготовка по математика и резултатите на учениците при Националното външно оценяване.