Статията представя основните принципи на моделно базирания метод на преподаване като нов подход в обучението по унгарски като чужд език. Разработен от Силвия Сита и Каталин Пелц, методът е насочен към изграждане на комуникативна компетентност чрез усвояване на автентични, корпусно базирани речеви модели, внимателно подбрани според тяхната честота, типичност и прагматична стойност в реалната езикова практика. Теоретичната му основа обединява постиженията на лексикалния подход, корпусната лингвистика и концепцията за чуждоезиково обучение, ориентирано към употребата. Практическото приложение на метода е илюстрирано чрез учебните системи MagyarOK и Magyar Felfedező, читанките за нива A1 – A2 (Olvasókönyv a MagyarOK A1-es kötetéhez, Olvasókönyv a MagyarOK A2-es kötetéhez) и Систематична унгарска граматика, които осигуряват кохерентна когнитивно-функционална рамка за поетапно овладяване на унгарския език от ниво А1 до В2. Методът успешно преодолява традиционното противопоставяне между граматична форма и комуникативна функция и предлага методическа перспектива, която съответства на актуалните тенденции в съвременната лингводидактика и е приложима и в обучението по други чужди езици.

Настоящата статия е част от по-голямо изследване, свързано със слабо проучената тема за езиковите особености на текстовете на някои неизследвани възрожденски дейци, участвали в борбата за независима българска църква през 50-те и 60-те години на XIX век. Основните аспекти на проучването са да се анализират някои от писмата в кореспонденцията между хаджи Николи – виден търновски търговец, и други значими представители, участвали в борбата за църковна независимост. Проблемът е интересен, защото през Възраждането няма установена книжовна норма, което води до разнородна писмена практика при различните книжовници. Предлага се и модел за нормализация на текстовете с цел по-голяма достъпност до смисъла на изразяваните от книжовниците идеи. В тази статия са представени едно оригинално писмо на хаджи Николи, един вариант на нормализация със запазване на някои от езиковите му особености и друг вариант с напълно нормализирани характеристики на текста.

This article examines and tests the analytical potential of dynamic forms, considered through the distinction between forma formata and forma formans in the work of Ernst Cassirer. This conceptual pair is applied to the problem of ongoing transformations in the Maritsa Iztok (Maritsa East) coal-mining region in Bulgaria (2024 – 2026). The analysis focuses on the tension between the “carbon past” as a stagnant form (forma formata) and the innovative impulse as a will to form (forma formans) in the course of these transformations. Examples are identified both of the functioning of forma formata in established practices and of breakthroughs of forma formans (the will to form) through civic initiatives (such as air-quality monitoring) and through the introduction of visionary educational strategies (including AI technologies).

Процесите на дигитализация на икономиката и технологичния прогрес доведоха до промяна в изискванията на пазара на труда. Индустрия 4.0 и наблюдаващият се преход към Индустрия 5.0 поставиха на фокус изискуемите знания, умения и компетенции, необходими за трансформиращата се икономика и налагащите се адаптивни бизнес модели във връзка с подсигуряването на работните процеси. Това неминуемо рефлектира върху висшите училища и изведе на преден план въпросите за преосмисляне на образователната парадигма и адаптиране на съществуващите модели и подходи за обучение към потребностите на „новото време“ и „професиите на бъдещето“. Целта на статията е да представи концептуално дигиталната зрялост на университетите и да предложи модел за оценяване на профила на студентите, формиран от техните знания и умения, изграждани в процеса на обучението. За целите на изследването е проведено проучване на студентското мнение (като част от по-мащабно изследване) сред студентите от Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като са представени някои ключови аспекти от получените резултати.

Представени са първото (1984 – 1985) и второто (2011) издание на Червената книга на България. Сравнени са предимствата и недостатъците на двете издания. Изтъкната е необходимостта от създаването на ново, трето издание на Червената книга.