Статията разглежда „Игра на криеница“ на Николай Райнов като пример за литературна приказка, в която игровият принцип функционира като структурна и смислова матрица. Анализират се ролите на героите, организацията на време-пространствотои спецификатана сюжетноторазвитие, при което специален акцент се поставя върху фигурата на царската дъщеря като инициатор и двигател на действията. Изследването проследява как играта на криеница се превръща едновременно в прагматична рамка на сюжета и в метафора на междуличностните отношения. Подчертават се педагогическите и психологическите аспекти на игровото начало – потенциалът му да развива комуникативни умения, социализация и способността за разчитане ума на Другия.

Тази рецензия се отнася до сборник, публикуван през 2025 г. от авторитетното международно издателство Cambridge Scholars. Студиите в него са разработвани въз основа на участия на техните автори в две международни конференции в областта на процесуалната философия. Това са 15 текста от учени от България, Италия, Белгия, Португалия, Украйна, Словакия, подредени в 4 части, отнасящи се съответно до фундаментални понятия в образованието, бъдещето на образованието, естетически и етически, както и медицински и психологически проблеми.

Анализиран е приносът на разширената подготовка по математика в прогимназиален етап върху резултатите от Националното външно оценяване (НВО) след VII клас. Получените резултати не показват статистически значима положителна връзка между участието в разширена подготовка по математика и резултатите на учениците при Националното външно оценяване.

The article examines the relationship between the Macedonian émigré community and the Bulgarian state following the coup of May 19, 1934, through an analysis of the newspaper Macedonian Tribune. The periodical, a leading voice of the Macedonian diaspora in North America, documents the shifting attitudes of emigrants toward political developments in Bulgaria. Initially, the newspaper adopts a cautious and neutral stance toward the new government. However, this position gradually changes as tensions escalate between the state and the Internal Macedonian Revolutionary Organization. Before the coup, the focus of the émigré discourse is largely on foreign policy, especially Bulgaria’s relations with Yugoslavia, which are viewed with suspicion. After the coup, attention shifts to internal politics, particularly the repressive measures imposed by the new regime associated with the Zveno (a Bulgarian political circle). Arrests, censorship, and administrative control over Macedonian organizations intensify tensions and elicit a sharp response from the diaspora. As a result, the newspaper's tone grows increasingly adversarial. The language used in the newspaper evolves rapidly, reflecting a deepening divide between “Bulgarians from Macedonia” and those from the Kingdom. The study highlights how political pressure and state policies not only provoke open confrontation but also reshape identities and rhetoric within the community.