Анализиран е приносът на разширената подготовка по математика в прогимназиален етап върху резултатите от Националното външно оценяване (НВО) след VII клас. Получените резултати не показват статистически значима положителна връзка между участието в разширена подготовка по математика и резултатите на учениците при Националното външно оценяване.

The article examines the relationship between the Macedonian émigré community and the Bulgarian state following the coup of May 19, 1934, through an analysis of the newspaper Macedonian Tribune. The periodical, a leading voice of the Macedonian diaspora in North America, documents the shifting attitudes of emigrants toward political developments in Bulgaria. Initially, the newspaper adopts a cautious and neutral stance toward the new government. However, this position gradually changes as tensions escalate between the state and the Internal Macedonian Revolutionary Organization. Before the coup, the focus of the émigré discourse is largely on foreign policy, especially Bulgaria’s relations with Yugoslavia, which are viewed with suspicion. After the coup, attention shifts to internal politics, particularly the repressive measures imposed by the new regime associated with the Zveno (a Bulgarian political circle). Arrests, censorship, and administrative control over Macedonian organizations intensify tensions and elicit a sharp response from the diaspora. As a result, the newspaper's tone grows increasingly adversarial. The language used in the newspaper evolves rapidly, reflecting a deepening divide between “Bulgarians from Macedonia” and those from the Kingdom. The study highlights how political pressure and state policies not only provoke open confrontation but also reshape identities and rhetoric within the community.

Настоящата статия предлага преглед на методологията на преподаване на персийски език в университетите в България. Анализират се ключови аспекти на методологическия процес, сред които: усвояване на графичната и звуковата система на езика, неговата граматика и лексика, културната обстановка в персоговорящите държави и региони, както и ролята на комуникативния подход и съвременните технологии. Подчертана е необходимостта от баланс между традиционни и съвременни педагогически стратегии, включително интеграцията на модерни технологии. Основна теза е, че ефективното преподаване изисква холистичен подход, който съчетава традиционни и иновативни методи.

Настоящата статия разглежда ателието по интереси като дидактически ресурс в университетската подготовка на бъдещи учители. Изследването стъпва върху теоретичната рамка на детeцентричния и преживелищния подход и концептуализира ателието не само като форма на детска дейност, но и като модел за професионално педагогическо обучение. Разработен е критериален модел за оценка на индивидуални студентски проекти, включващ анализ на педагогическата логика, дизайна на образователната среда, баланса свобода – структура, фасилитаторските стратегии, интеграцията и рефлексията. Пилотното изследване обхваща 34 студенти от III курс в бакалавърска програма. Данните са обработени чрез дескриптивна статистика. Резултатите показват стабилно средно ниво на качество на разработките, с по-високи стойности при критериите, свързани с фасилитация и дизайн на средата, и сравнително по-ниски стойности при педагогическата логика и структуриране на целите. Изводите подчертават значимостта на ателие-базираното обучение за развитие на фасилитаторски и рефлексивни компетентности.

Изследването представлява контрастивен анализ на актуализациите на фразеологизма Има нещо гнило в Дания / Je něco shnilého ve státě dánském в съвременния български и чешки език. Въз основа на обширен корпус от медийни текстове от периода 2002 – 2026 г. се демонстрира, че фразеологизмът, първоначално цитат от Хамлет, остава жива и продуктивна единица и в двата езика. Анализът идентифицира пет типа актуализации на предикатната част (негация, позитивна субституция, модализация, усилване, плурализация) и десет типа актуализации на адвербиалната част, която се оказва основният център на вариациите. Докато предикатната част е относително стабилна, обстоятелственото пояснение проявява значителни различия: българският език предпочита простото топонимно име (в Дания) и контрастивни субституции, докато чешкият запазва синтактичния модел ve státě [X]\(^{ADJ}\), което води до богата продукция от географски, институционални и абстрактни субституции. Изследването подчертава и значението на метаезиковите коментари, които препращат към произхода на фразеологизма и често релативизират връзката му със съвременна Дания. Резултатите потвърждават, че фразеологизмът функционира като гъвкаво средство за критика, ирония и обществен коментар, като неговите актуализации отразяват различните езикови традиции и културни контексти на българския и чешкия език.