Статията разглежда предизвикателствата при преподаването на текстов програмен език (Python) в началото на гимназиалния етап, когато учениците постъпват с неравномерна предварителна подготовка и различна увереност при писане на програмен код. Фокусът е върху преодоляването на дисбаланса чрез трансфер на принципи от чуждоезиковото обучение и прилагане на методическата рамка П. А. Н. (планиране, активно учене, непрекъснати упражнения) в проектно базирана среда. Предлага се педагогически сценарий за работа със структурите от данни „списъци“ и „речници“ в контекста на ученически проект „Хранителен калкулатор“. Чрез последователно „езиково“ въвеждане на понятия (лексика, синтаксис, семантика на кода), контролирани практики и спираловидно упражняване се демонстрира как преходът към асоциативни структури улеснява моделирането на реални данни, повишава четливостта и подпомага формирането на устойчиви навици в програмирането. Обсъждат се индикатори за напредък: точност на решенията, качество на кода и самооценка на компетентностите.

Все по-сложните финансови услуги изискват по-висока финансова грамотност от хората на всяка възраст. Според Джералд Епщайн (Epstein, 2018) финансиализацията означава „нарастващата роля на финансовите мотиви, финансовите пазари, финансовите участници и финансовите институции в работата на местната и международната икономика“ – процес, оказал безпрецедентно влияние върху живота на домакинствата и работата на реалния сектор. Едновременно с това, след световната финансова криза (2007 – 2008 г.) и пандемията от COVID-19, значението на адаптивното икономическо поведение и финансовата грамотност нараства съществено. Недостатъчната финансова осведоменост увеличава уязвимостта на инвеститорите към икономически сътресения, независимо от техния произход. Паралелно с това либерализацията на финансовите пазари и провежданите реформи прехвърлят все по-голяма отговорност за финансовите решения от държавните институции и работодателите към отделните икономически агенти и домакинствата. Отчитайки важната роля на финансовата грамотност и нейната еволюция в дигитална финансова грамотност страните от ОECD и България (Р България, 2024) са разработили стратегии за финансова грамотност поради нарастващото ѝ значение и поставяйки я като част от системата за национална сигурност в контекста на ефектите, които предизвикват трусовете във финансовата система. Поради това финансовата грамотност, и особено нейната дигитална компонента, се утвърждава като ключова предпоставка за вземането на информирани финансови решения от хората и домакинствата. Оценяването на нейното равнище създава основа за изграждането на ефективна система за формиране на знания, умения и компетентности у подрастващите и младите хора, необходими за адаптивно поведение в динамична и рискова финансова среда.

Настоящата статия представя интерактивен бинарен урок, проведен в рамките на един учебен час (45 минути) с ученици от IX клас на Езиковата гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ – Благоевград, и показва интеграцията между информационни технологии и български език и литература. Той е урок за обобщение и систематизация, разглеждащ концепцията за човека през Античността, Средновековието, Ренесанса, Просвещението, романтизма, реализма и натурализма. В същото време, се дава представата за човека като биологичен индивид и за субекта от гледна точка на етиката. Диалогът между изкуствения интелект и човека се осъществяваше чрез ,,спор“ между аватар и водещ за човешката същност и за това дали изкуственият интелект е като хората. Важен е финалният извод: изкуственият интелект е ценен помощник, но не може да замени човека.

Според Кант познанието (Erkenntnis) произлиза от съединяването на две базисни способности на духа – сетивността и разсъдъка. Което повдига въпроса дали тези две способности са независими една от друга, или ако са зависими, коя способност е определящата. Съвременните интерпретатори на Кант предлагат три типа решения, в които съответно нагледите изпълняват самостоятелни познавателни функции, познанието е резултат от сравнително свободно съчетаване на понятия и нагледи или от свързването им в съждения под диктата на категориите. Настоящата статия предлага рекапитулация на тези три модела на „синтез“. На този фон са разгледани два конкретни проблема, на които Кант не е обърнал достатъчно внимание. Първият засяга познанието при децата и животните, вторият – възприятието. Съвременни постижения в когнитивистиката налагат критично преосмисляне на тези, застъпени от Кант.