Авторите на статията изследват възможностите на образователните стаи на загадките като иновативна и приобщаваща среда за ученици със специални образователни потребности (СОП). В основата на изследването е поставена концепцията за универсален дизайн за учене (UDL), която подчертава гъвкавостта и персонализацията в обучението. Авторите представят добри практики и примери за адаптация на образователното пространство, включващи мултисензорни подходи (тактилни, визуални и слухови елементи), персонализирани акустични и осветителни настройки, както и методи за активно участие чрез ролево разпределение. В статията се анализират ключовите педагогически, пространствени и организационни фактори, необходими за успешно внедряване на този формат в училищната среда, като е поставен акцент върху сътрудничеството между учители, специалисти и ученици. На базата на изследването се предлага цялостен модел за създаване на интерактивни игрови образователни среди, които отчитат индивидуалните различия и насърчават активното учене у учениците. Подчертано е значението на креативните подходи за подобряване на достъпността, приобщаването и мотивацията при ученици със специални образователни потребности.

Статията разглежда представянето на седмокласниците на Националното външно оценяване по математика през 2025 г., като цели да очертае някои основни изводи, да идентифицира предизвикателства и да предложи насоки за подобряване на учебния процес.

The present study examines the historiographical debate surrounding the relationship between Bogomilism and the process of Islamisation in the Balkans, with a particular focus on Bosnia. Bogomilism, a dualistic Christian heresy that emerged in the medieval Bulgarian lands, spread widely across Southeastern Europe and became especially influential in regions such as Bosnia, where religious diversity and institutional fragmentation were characteristic features of the late medieval period. The article traces the origins of the so-called “Bogomil theory” of Islamisation, which suggests that adherents of Bogomilism were more inclined to convert to Islam following the Ottoman conquest due to doctrinal similarities or their marginal position within Christian society. This theory, developed in late Ottoman and modern historiography, has been widely debated and often challenged. Drawing on a comparative and interdisciplinary methodology, the study analyzes abroad range of historiographical sources, examining Ottoman tax registers, narrative accounts, archaeological evidence, and epigraphic materials such as tombstones. These sources and studies reveal that Islamisation was a gradual and complex process, shaped by demographic changes, social mobility, economic incentives, and administrative structures under Ottoman rule, rather than by direct religious continuity with Bogomil beliefs. The research highlights that earlier interpretations overstated the role of Bogomilism, often influenced by ideological and national narratives, particularly in the context of Bosnian identity formation. Modern scholarship increasingly rejects the idea of a direct causal link between Bogomilism and Islamisation, emphasizing instead the diversity of religious experiences and the significance of broader socio-political factors. In conclusion, while the “Bogomil theory” continues to persist in certain historiographical and public discourses, it lacks solid empirical support. The Islamisation of Bosnia should be understood as a multifaceted historical phenomenon, embedded in the wider context of Ottoman expansion, regional dynamics, and evolving identities in Southeastern Europe.

Педагогическият патерн описва чест проблем и неговото решение на основата на наблюдения на добри практики за предаване на педагогически опит и повишаване скоростта и качеството на обучение на специалисти в различни научни области, като се следва последователност от методи, действия, операции. В настоящата статия е представена процедура за описание на педагогически патерни и авторски пример за педагогически патерн за електронно обучение по информатика.

Статията изследва как повестта на Боян Биолчев „Преселението“ интерпретира историческата травма, свързана с бежанската вълна след Междусъюзническата война от 1913 г. Анализът се фокусира върху символиката на изгубения дом, нарушената идентичност и безгласното страдание на обикновения човек, попаднал в историческите катастрофи на Балканите. Специално внимание се обръща на начина, по който литературният текст трансформира политическото насилие в универсален разказ за човешката уязвимост, използвайки образност, напомняща библейски и митологични мотиви. Централните герои – учителят по история, психически съкрушената Златина, дезертьорът Иван и неназованото дете разказвач – са разгледани като носители на морално прозрение и травматично преживяване. Повестта се осмисля като естетически и етичен акт на съпротива срещу забравата, който възстановява достойнството на мълчаливите свидетели на историята. Използването на библейски образи в разказа (маслиновата горичка, Тайната вечеря, „живите светлини“) също се анализира като средство за духовно преосмисляне на страданието. Текстът утвърждава литературата като средство за запазване на културната памет и като начин за разказване на неизразимото, за справяне с историческата вина и за запазване на човешкото в нечовешки времена.