Изследването разглежда граматичната реализация на семантичната опозиция одушевеност ~ неодушевеност с фокус върху именните класове думи, основно в руския и българския език. Тази опозиция няма универсална и еднозначна граматична проява, а се реализира различно в отделните езици и езикови системи. Одушевеността не може да се третира като пълноценна морфологична категория, тъй като формалната ѝ експликация е непоследователна, а се разглежда като лексикално-граматичен разред. Анализът обхваща взаимодействието на опозицията с категориите род и падеж, с класовете на прилагателните и числителните, като се показва, че най-ясно тя се проявява в падежната система, особено във винителния падеж в руски. Специално внимание се отделя на българските бройни форми, които представляват уникална морфологична реализация на семантичния признак одушевеност. В заключение се утвърждава разбирането за одушевеността като универсална семантична константа с широко, но нееднородно граматично изразяване.

Според Кант познанието (Erkenntnis) произлиза от съединяването на две базисни способности на духа – сетивността и разсъдъка. Което повдига въпроса дали тези две способности са независими една от друга, или ако са зависими, коя способност е определящата. Съвременните интерпретатори на Кант предлагат три типа решения, в които съответно нагледите изпълняват самостоятелни познавателни функции, познанието е резултат от сравнително свободно съчетаване на понятия и нагледи или от свързването им в съждения под диктата на категориите. Настоящата статия предлага рекапитулация на тези три модела на „синтез“. На този фон са разгледани два конкретни проблема, на които Кант не е обърнал достатъчно внимание. Първият засяга познанието при децата и животните, вторият – възприятието. Съвременни постижения в когнитивистиката налагат критично преосмисляне на тези, застъпени от Кант.

Публикацията цели да установи степента на готовност и увереност на студенти от специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“ (ПНУП) в редовна форма на обучение, да преподават музика. Периодът на обучение на студентите е един семестър. Подготовката им не изисква владеене на музикален инструмент или предварителна специализирана подготовка по солфеж. Приложен е методът на анкетно проучване. Част от въпросника констатира нивото на начална музикална грамотност, която се очаква да е изградена в периода на обучението им по музика в общообразователното училище. Въпросите от анкетата съдържат критерии, съобразени с очакваните резултати от учебните програми по музика за начален образователен етап. Участието на студентите е доброволно и анонимно. Крайният етап на изследването показва много добри резултати. Студентите споделят желание да имат повече практически упражнения, за да затвърдят наученото. Определят дисциплината като една от най-интересните в обучението им до момента.

Статията разглежда представянето на седмокласниците на Националното външно оценяване по математика през 2025 г., като цели да очертае някои основни изводи, да идентифицира предизвикателства и да предложи насоки за подобряване на учебния процес.

In recent decades, thefts of cultural valuables have frequently occurred in Bulgarian museums. In some cases, original exhibits have been replaced with similar objects, usually suggesting or revealing internal complicity. This study presents the replacement of the cross of Pop (Priest) Gruyu Banski, which was used to administer the oath to the delegates at the Assembly in Oborishte during the April Uprising. The main sources include documents from the Scientific Archive of the Regional Historical Museum – Plovdiv, as well as printed and digital images. The last photograph of the original cross dates from early January 2010. The cross disappeared in 2011 or 2012. As a silver-plated object, it was subject to annual inventory checks. According to the inventory conducted at the beginning of 2011, the cross was still present. After 2012, however, it was no longer listed among the cultural valuables subject to annual inspection. Such a change could only be made by order of the museum director. Subsequently, at an unknown time and under unclear circumstances, another cross appeared in the display case, resembling the original but clearly different from it. All museum collections are subject to a full inventory every five years; however, the inventory due in 2015 proved to be fictitious, with an inaccurate report entered into the Scientific Archive only in 2022. No subsequent full inventory has been conducted. It became evident that no positive change would occur while the director remained in office, and a report was therefore submitted to the Ministry of Culture. The director retired, and a few months later the employee who had most consistently insisted on resolving the case in accordance with the law also retired. The new director was informed but took almost no action. Ultimately, the only remaining staff member who remembered the original cross and refused to allow the replacement to be concealed filed a report with the prosecutor’s office. No actual investigation followed: no representative of the investigative authorities visited the exhibition or the Scientific Archive, the case file was closed, and no official document confirming the loss of the cross has been issued to this day. The new cross continues to be displayed in the exhibition.