The article examines the selection and qualification of school principals in Bulgaria in light of recent reforms and the adoption of Regulation No. 16 (2022). The regulation redefines the role of principals, emphasizing leadership and managerial competencies rather than purely administrative functions. The study is based on surveys and focus groups with principals and Regional Department of Education experts, providing diverse perspectives on the effectiveness of the new framework. Findings indicate progress in ensuring transparency and objectivity of procedures, with interviews and case-solving tasks seen as valuable assessment tools. However, concerns remain regarding the formalized defence of development concepts, uniform case studies, and the composition of selection committees. The research further highlights the necessity of practice-oriented training, mentoring, and continuous professional development to support principals in their evolving role. Strengthening the link between selection, qualification, and school management challenges is essential for sustainable improvement.

This study examines the understanding of Bulgarian teachers of functional literacy and their role in building it in students. Theoretical statements and definitions that have become established worldwide are analyzed, including those of UNESCO, PISA and leading scientists. The study is based on a survey among 121 teachers from various educational institutions in Bulgaria. The study aims to assess teachers’ awareness and attitudes regarding functional literacy. The results show a high awareness of its importance, but significant deficiencies in methodological preparation and institutional support. Teachers are perceived as primarily responsible for the development of these skills. There is a weak relationship between knowledge about PISA and understanding of functional literacy. The systematic lack of monitoring, qualifications and modern approaches limits effectiveness. The findings suggest the need for strategic measures in education policy. The study contributes with recommendations for improving pedagogical practices.

Настоящата статия предлага преглед на методологията на преподаване на персийски език в университетите в България. Анализират се ключови аспекти на методологическия процес, сред които: усвояване на графичната и звуковата система на езика, неговата граматика и лексика, културната обстановка в персоговорящите държави и региони, както и ролята на комуникативния подход и съвременните технологии. Подчертана е необходимостта от баланс между традиционни и съвременни педагогически стратегии, включително интеграцията на модерни технологии. Основна теза е, че ефективното преподаване изисква холистичен подход, който съчетава традиционни и иновативни методи.

Авторите на статията изследват възможностите на образователните стаи на загадките като иновативна и приобщаваща среда за ученици със специални образователни потребности (СОП). В основата на изследването е поставена концепцията за универсален дизайн за учене (UDL), която подчертава гъвкавостта и персонализацията в обучението. Авторите представят добри практики и примери за адаптация на образователното пространство, включващи мултисензорни подходи (тактилни, визуални и слухови елементи), персонализирани акустични и осветителни настройки, както и методи за активно участие чрез ролево разпределение. В статията се анализират ключовите педагогически, пространствени и организационни фактори, необходими за успешно внедряване на този формат в училищната среда, като е поставен акцент върху сътрудничеството между учители, специалисти и ученици. На базата на изследването се предлага цялостен модел за създаване на интерактивни игрови образователни среди, които отчитат индивидуалните различия и насърчават активното учене у учениците. Подчертано е значението на креативните подходи за подобряване на достъпността, приобщаването и мотивацията при ученици със специални образователни потребности.

Статията изследва ролята на училищните настоятелства като инструмент за участие на родители и гражданското общество в управлението на училищата в България. Чрез литературен и нормативен анализ, както и преглед на добри и проблемни практики в българската образователна система се установяват съществени разминавания между законовите разпоредби и реалното функциониране на настоятелствата. Изяснени са функциите на настоятелствата според Закона за предучилищното и училищното образование, както и реалните предизвикателства, свързани с формализацията, липсата на капацитет и ограниченото участие в управленския процес. Изведени са добри практики за работата на настоятелствата. Идентифицирани са седем нива на участие и е предложена програма за активиране на по-ниските нива. В заключение са формулирани конкретни препоръки за законодателни промени, институционална подкрепа и изграждане на култура на сътрудничество между училищата и настоятелствата. Статията защитава тезата, че настоятелствата могат да бъдат ефективен партньор в образованието само ако бъдат признати и подкрепени като активен участник в образователното лидерство.

Nowadays, technological advances and scientific discoveries shape the future of society, the importance of education in the fields of science, technology, engineering and mathematics is constantly growing. This is why STEM education (Science, Technology, Engineering, Mathematics) has become a critical factor in preparing young people for future professions and challenges. This survey explores the pedagogical dimensions that shape effective STEM teaching and learning, including interdisciplinary integration, inquiry-based learning, project-based instruction, and the use of technology-enhanced environments. This article examines issues related to the essence of STEM education, its nascency, applications and advantages, the skills it develops in students. A survey was conducted among Bulgarian teachers and an analysis was made regarding their knowledge and understanding and applicability of STEM education in the Bulgarian school.

Въз основа на данни от проучване на мнението на педагогически специалисти се анализират нагласи и очаквания от участието им в различни форми на продължаваща квалификация, идентифицират се потребностите на учителитеот езиковаподготовка и използване на чужди езици при практикуване на учителската професия. Идеята е да се установят някои особености на езиковата биография на учители по различни учебни дисциплини в средното училище, да се откроят възможности за повишаване на чуждоезиковите им компетентности. Като се отчитат процесите на сближаване на образователните политики в съвременните условия, в това число и езиковите, както и засилените контакти и обмяна на опит между образователните институции в европейските страни, се изследват подпомагащи и пречещи фактори в професионалната дейност на педагогическите специалисти. Правят се изводи за възможностите за повишаване на чуждоезиковата подготовка на учителите и за усъвършенстване на комуникативната им компетентност чрез формите на продължаващата квалификация.

Higher education curricula have evolved to incorporate technologies, but adaptive models continue to yield limited results. This study proposes a recommendation method for an adaptive curriculum that improves student performance. The research followed a mixed-method approach to programming courses at the Salesian Polytechnic University. The average population is 320 students and between 7 and 10 tutors each academic period. Survey techniques were applied to teachers and students between October 2024 and March 2025. The results show that 81% of students on average significantly improved their performance over seven academic cycles. Similarly, four of the seven teachers (57%) expressed a favorable perception of the model’s implementation. Despite these results, the sample size and KMO value suggest caution. A control group was omitted to ensure fairness in learning, which limits generalizability. However, the results suggest that the model is transferable to other courses, potentially incorporating artificial intelligence to enhance its socio-professional relevance.

This article examines the impact of adolescent smartphone use and the role of parental mediation in promoting healthy digital behaviors. Integrating Feuerstein’s Mediated Learning Experience (MLE) theory, it highlights structured strategies – such as intentional guidance, self-regulation, and goal-setting – to enhance critical thinking and responsible smartphone use. The results indicate that higher implementation of Mediated Learning Experience (MLE) strategies – particularly Regulation, Feeling of Competence, and Meaning – is strongly associated with lower levels of problematic smartphone use among adolescents. Self-regulation and meaning-making components emerged as key predictors, explaining 38% of the variance and highlighting their central role in effective parental mediation.