This cross-national pilot study evaluated an outdoor-integrated Social and Emotional Learning (SEL) program across nine preschool sites in Slovakia, Spain, and Malta using a two-wave unlinked pre-post design analyzed as independent cross-sectional samples at the group level. Children’s perceived prosocial behavior (teacher and parent ratings; QSPBPCH) and self-reported psychosomatic complaints (SCL) were assessed in parallel. Scoring followed established protocols (available-case means; reverse-coded items), with QSPBPCH demonstrating adequate-to-excellent reliability and SCL moderate reliability. Site fixed-effects ordinary least squares models with site-clustered standard errors indicated a directionally positive POST shift in perceived prosocial behavior and a small, nonsignificant negative shift in psychosomatic complaints; inference prioritized wild cluster bootstrap-t given nine clusters. Standardized mean differences were positive for prosocial behavior – largest in Spain and among Maltese teachers – and small negative for psychosomatic complaints. Site-level changes were negatively but imprecisely associated. In the absence of person-level linkage and experimental condition indicators, findings are interpreted as directional differences rather than causal effects. Overall, implementation coincided with favorable shifts in adult-perceived prosocial behavior without systematic change in psychosomatic complaints.

Статията има за цел да представи метричните качества на авторски инструмент, както и установените чрез него промени в самооценката на компетентности, развивани сред студенти от специалност „Социална педагогика“. Участват 119 студенти в редовна форма на обучение в четирите курса на бакалавърската степен. Изследването е осъществено в периода октомври 2024 – януари 2025 г. Резултати: факторният анализ показва наличие на пет компетентности с много добра вътрешна консистентност за всяка една. Между отделните компетентности съществуват относително стабилни и съществени връзки, като е налице статистически значима промяна по компетентности „Мотивация“ и „Професионални“. С напредване на обучението се повишават значимо субективните оценки за „Мотивация“ и „Личностни“. Изводи: въпросникът за самооценка на компетентностите може да бъде използван като надежден инструмент за отчитане на промяна в контекста на компетентностно ориентираното обучение и оценяване.

Настоящата статия представя резултати от изследване, посветено на възможностите за внедряване на мултимедийни образователни подкасти в университетската подготовка на бъдещи учители по биология. Анализирани са европейските и националните нормативни рамки, свързани с дигитализацията на образованието, както и актуалните научни тенденции в областта на подкастбазираните образователни технологии. Представени са резултатите от анкетно проучване сред студенти от педагогическите специалности в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследването разкрива ниска степен на практически опит с подкасти, но ясно изразени положителни нагласи към тяхното приложение в професионалната подготовка.

Developing the soft competencies of pre-service vocational teachers is a crucial aspect of their professional preparation, especially in the context of individualisation, inclusion, and digitalisation. The study aimed to assess the development levels of four competencies: creativity, adaptability, stress management, and lifelong learning. The sample comprised pre-service vocational teachers. A chisquare test of independence indicated statistically significant differences between the development levels of the competencies. Creativity and adaptability were rated above average, whereas stress management was below average, potentially hindering professional adaptation and increasing the risk of burnout. The study highlights the need to systematically cultivate these competencies in teacher education curricula, especially stress management ability and the deliberate development of pupils’ creativity. The results inform the professionalisation debate in teaching and suggest avenues for the methodology of researching pedagogical competencies.

Rapid global changes in science, technology, and education require adjustments in the educational system, relying on the constructivist theory of learning. Constructivism is a key strategy in science education, promoting students’ involvement in the construction of knowledge from an early age, fostering self-confidence, creativity, independence, and lifelong learning. Project-based learning (PBL), a learning approach based on constructivism, combines student-centred practices with theoretical principles of knowledge construction. Understanding the role of science education in resolving global challenges requires appropriate integration of constructivism and PBL in primary education. This study presents theoretical research on the benefits of constructivism and PBL, as well as their significance for the application in science teaching (biological contents) in the first cycle of primary school. Theoretical analysis validates the educational potential of PBL in a constructivist context as an effective approach for enhancing students’ knowledge and abilities enabling them for the wide range of global concerns.

Процесите на дигитализация на икономиката и технологичния прогрес доведоха до промяна в изискванията на пазара на труда. Индустрия 4.0 и наблюдаващият се преход към Индустрия 5.0 поставиха на фокус изискуемите знания, умения и компетенции, необходими за трансформиращата се икономика и налагащите се адаптивни бизнес модели във връзка с подсигуряването на работните процеси. Това неминуемо рефлектира върху висшите училища и изведе на преден план въпросите за преосмисляне на образователната парадигма и адаптиране на съществуващите модели и подходи за обучение към потребностите на „новото време“ и „професиите на бъдещето“. Целта на статията е да представи концептуално дигиталната зрялост на университетите и да предложи модел за оценяване на профила на студентите, формиран от техните знания и умения, изграждани в процеса на обучението. За целите на изследването е проведено проучване на студентското мнение (като част от по-мащабно изследване) сред студентите от Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като са представени някои ключови аспекти от получените резултати.

This paper analyses the reading comprehension models that are applied in teachers’ practice at elementary schools in North Macedonia and suggests a complex model that can help surpass the problems that arise in the reading process. The research was conducted in seven primary schools in North Macedonia, which encompassed 20 classes, 21 native language teachers of Macedonian and 381 fourth-graders. The analysis helped determine five different reading models applied by teachers and to better understand the teaching process in relation to reading literary texts. Moreover, the students shared their opinions on the advantages and disadvantages of these type of reading comprehension methods. Hence, we propose the application of a complex model for reading comprehension that represents a combination of different models and its application is conditioned by the specifics of the literary text that needs to be learnt.

В настоящата статия са представени резултатите и анализът от диагностика на училищна готовност на децата в предучилищна възраст в Детска градина „Синчец“ – Благоевград. Основната цел на изследването е да се анализират когнитивните, езиковите и визуалните умения, необходими на детето за успешно училищно обучение. Използван е диагностичен инструментариум, съобразен с възрастовите особености на децата. Резултатите от емпиричното проучване показват високо ниво на езикова компетентност, зрително възприятие и аналитично мислене на децата, което ще им помогне за по-бързо и безболезнено адаптиране в училищната среда.