Статията представя проблема за качеството на академичната подготовка на студентите. Разкрита е диадна взаимовръзка между уменията за управление на времето и качеството на академична подготовка. Целта на проведеното изследване е да се установи каква стратегия и какви методи за управление на времето прилагат студентите в етапа на своята подготовка за полагане на изпити в университета и как това се отразява върху академичния им успех. В резултат на проведеното изследване се установи, че най-голям дял от обхванатите в изследването студенти отделят от 2 до 3 часа на ден за своята подготовка за изпити. Приоритетно използват мобилни приложения като методи за управление на времето. В стратегически аспект разпределят времето си за подготовка по всеки отделен учебен предмет през изпитната сесия. Осмислят ролята на рационалното управление на времето за ефективността на академичната си успеваемост.

На сегашния етап една от отличителните особености на образованието са дигитализацията му и широкото използване на информационнокомуникационните средства при всички етапи и степени. През последните години изкуственият интелект се превърна в едно от най-влиятелните и динамично развиващи се направления в съвременните технологии. Използването му в обучението по математика в 1. – 4. клас поставя фундаментални предизвикателства – доколко е подходящ, необходимо ли е да се прилага в тази възраст и как да се ангажират децата в подходящи продуктивни дейности по математика. В този контекст от съществено значение са информираността и подготовката на студентите бъдещи учители да го използват адекватно в методическата работа. В статията са систематизирани и представени резултатите от проведена анкета със студенти от Педагогическия факултет на Тракийския университет – Стара Загора, в периода 2023 – 2025 г. относно знанията и уменията им за изкуствения интелект и приложението му в обучението по математика в началното училище. Резултатите показват необходимост от изграждане на учебни програми за студентите от педагогическите специалности, чрез които да се подпомогне изграждането на професионалните им компетенции и компетентности. Изкуственият интелект предлага нови възможности за усъвършенстване на учебния процес, особено в контекста на началното образование, където основите на ученето се полагат чрез стратегии, технологии и подходи, съобразени с възрастовите и индивидуалните особености на учениците. В обучението по математика чрез адаптивни образователни платформи, дигитални помощници и интелигентни системи за проследяване на напредъка изкуственият интелект може да подпомогне не само учениците, но и учителите в организирането на по-ефективен, мотивиращ и съобразен с нуждите на децата от началната училищна възраст учебен процес.

The study presents the level of English-language competence of pedagogical students as part of their academic preparation. Foreign language competence is ranked among the major proficiencies of future teachers in Bulgaria. The criteria for language acquisition of the students are in accordance with the European Language Framework and these were used to establish the linguistic acquisition of the students at the end of their first academic year. The purpose of the executed study was to determine the quality of the academic preparation in English of students from the specialty Primary School Education with a Foreign Language at the Faculty of Education at Trakia University. The results of a specially designed and evaluated test revealed that the students had difficulty with the correct usage of the English tense system but excelled at the reading and listening comprehension tasks. The findings showed considerable advance in academic performance of the students throughout their first year at university.

This article examines the potential of the theatrical narrative as a means of developing empathy and social sensitivity in primary school children. In the context of increasing technological advancement and the growing integration of Artificial Intelligence (AI) into the educational process and beyond, there is an increasing need for pedagogical approaches that develop not only cognitive, but also socio-emotional and moral competencies in pupils. The study explores the pedagogical potential of theatrical narrative and dramatized educational tales as a means of supporting the development of empathy and social sensitivity in primary school pupils. The narrative tales reveal the experiences of children with chronic diseases (asthma, diabetes, epilepsy), conveyed metaphorically, without medical terminology and labelling. The aim was for pupils to step into the character’s perspective, to experience the situation from within and, through action, to discover what support, acceptance and care truly entail. The study was conducted in a real school setting with the participation of 24 second-grade children. The theatrical performances were prepared and enacted by nine students from various pedagogy programmes at Trakia University, Stara Zagora, in collaboration with two teachers. The data was collected using observational protocols with predefined indicators for emotional reaction, engagement, and willingness to cooperate. The results indicate a clear increase in pupils’ involvement and empathic responses during the theatrical activities. The proposed educational approach has potential for application across diverse educational settings and offers an alternative approach that integrates technological innovation with human interaction, collaboration, and value-based education. Teachers describe the model as applicable and adaptable to various instructional situations. The presented work forms part of a broader study, the full analysis of which will be addressed in a subsequent publication.

The article is devoted to the issues of the development of AI in modern socio-cultural conditions and its active implementation in the field of education. A comprehensive analysis of the processes of use and integration of AI technologies in the education system has been carried out, which have led to a profound transformation of pedagogical practices thanks to the possibilities of scaling in the processing of educational content, automation of routine aspects of teaching activities, personalization of training, etc. The interaction of AI with the education system is considered not only as an expression of technological modernization, but as the overall transformation of the institutional nature of this key social institute, affecting various aspects of its functioning, and above all its axiological foundations. Special emphasis is placed on understanding the ethical and social dimensions of the expansion of AI in the field of education through the prism of post-non-classical scientific rationality and in bringing to the forefront the category of “subjectivity” and socio-humanitarian criteria for the development of the educational system in the conditions of the crisis of technogenic civilization.

Изследването разглежда възможностите за осъществяване на дигитален тренинг с фокус симулационно обучение на база образователното съдържание в предучилищното образование. В проучването са включени студенти по педагогика с професионална квалификация „детски учител“ от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Тракийския университет – Стара Загора, България. Използван е инструмент за самооценка при проведения практикум в дигитална среда в областта на лингво-литературното образование. Резултатите показват, че най-много затруднява студентите оптималното времево разпределение на дейностите, както и въвеждането на адресат на речевата дейност, различен от учителя, с цел мотивиране на обучаваните към говорна активност. Проучването извежда възможностите на дигиталната среда през призмата на визията на студенти – бъдещи учители, за осъществяването на практикум, който би могъл да намери своето място при хибридни форми на университетска подготовка.

Докладът разглежда навлизането на изкуствения интелект в образованието и неговия потенциал да трансформира процеса на учене. Основна цел на изследването е да се анализират възможностите, които изкуственият интелект предоставя за подобряване на обучението по обществени и природни науки, както и да се идентифицират предизвикателства, свързани с неговото интегриране в учебния процес. В методологиченаспект се използва аналитичен подход. Представени са реални инструменти, прилагани в образованието, и е предложена типология спрямо техните педагогически функции. Сред основните възможности, които изкуственият интелект осигурява, се открояват индивидуализация на обучението, визуализации и симулации, улесняващи разбирането на абстрактни понятия. Наред с положителните аспекти докладът подчертава и предизвикателства, включително технологични неравенства в някои региони; риск от пасивно учене и загуба на активно когнитивно участие в прекалено автоматизираното образование. В заключение, докладът подчертава, че истинската стойност на изкуствения интелект не е в самата технология, а в нейното съзнателно, критично и педагогически целенасочено приложение с фокус върху обучаемия.

Рисунката е в основата на произведенията на изкуството независимо от различията по вид и жанр. При обучението по рисуване водещо значение имат задачите за линейно изграждане на формата на предметите върху рисувателната повърхност. Рисунката е първото визуализиране мисълта на рисуващия, но може да има характеристика на смислено творение със своя самостоятелна естетическа стойност. Рaзвитието на обучението по изобразително изкуство не може да се разглежда отделно от всеобхватното използване на съвременните цифрови технологии. Това налага използването им за изпълнение на задачи от от творчески и педагогически характер и постигане на ново естетическо въздействие на крайния резултат и включване на дигиталното рисуване в учебните програми. Възможностите на дигиталните технологии позволяват да се работи в насока приобщаване към изобразителната дейност и повишаване на творческата активност. В статията се разглежда експериментално изследване чиято цел е да направи сравнителен анализ на изграждането на учебната линеарна рисунка и такава, направена с възможностите на дигиталните технологии. Изследването се основава на анализиране на теоретични източници, учебни програми и експериментална работа. Установи се, че изграждането на линеарни учебни рисунки чрез дигитален инструментариум се използва с лекота от обучаемите и до голяма степен е предпочитано за скици и композиционни решения. Технологичните познания на студентите спомагат за повишаване нивото на изобразителната грамотност в рисунката и нейните естетически качества, като това води до заключението, че използването на възможностите на дигиталните технологии в обучението по изобразително изкуство може да допълни вариантите за изграждане на класическата рисунка и да се включи в учебната програма.