Във фокуса на вниманието е научноизследователската работа по проект на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, посветен на трансфера на технологии и динамиката в инструментариума на лингводидактиката. Представят се екипът, целите, задачите, актуалното състояние и очакваните резултати на проекта. В светлината на педагогическата иноватика се анализират съвременни езикови ресурси от 9 езика. Очертани са три основни полета на научен интерес: лингводидактология, транслатология и лингвокултурология. Конкретната фундаментална задача в рамките на проектното изследване е разработката и теоретичната обосновка на съвременни технологии и иновативните форми за методическа подготовка на учители и преподаватели по чужд език, включително с използване на изкуствен интелект.

This study examines the growing presence of Russian-speaking tourists in Europe and identifies key cultural, linguistic, and behavioral factors relevant for hospitality staff. Using recent statistical data and established theories of sociology and intercultural communication (G. Hofstede, E. Hall, V. Krasnykh), it outlines characteristic features of Russian mentality, expectations, and service preferences, and demonstrates how transformed precedent phenomena can be used to attract this audience. The findings offer practical guidance for improving multilingual, culturally informed service and for designing effective, culturally resonant marketing strategies.

Der Beitrag präsentiert deutsche Kleidungsaufschriften als mediale Formen der Erinnerungskultur und verortet das Thema im Schnittfeld von Sprache, Kultur und Mode, wobei DDR-bezogene T-Shirt-Aufdrucke untersucht werden. Im Fokus der Untersuchung stehen sprachliche, symbolische und humoristische Dimensionen. Die empirische Analyse ausgewählter Beispiele folgt einem Ansatz, der sprachwissenschaftliche und intertextuelle Methoden miteinander verbindet. Anhand verschiedener Kleidungsaufschriften wird gezeigt, wie das kulturelle Emblem DDR sprachlich und visuell inszeniert wird, um Identität und Erinnerung zum Ausdruck zu bringen. Für den Landeskundeunterricht eröffnet das Thema vielfältige didaktische Potenziale.

In questo articolo ci poniamo l’obiettivo di illustrare le possibilità del testo scelto per la traduzione come strumento didattico utile sia all’acquisizione della lingua, sia a una corretta percezione dell’immagine del mondo come esso appare agli italiani. L’idea generale è quella di presentare diverse tipologie di testi da tradurre, motivandone la scelta in base ai diversi livelli di competenza linguistica. Questo studio è il risultato di un’esperienza riassuntiva degli ultimi anni e si basa sulla ricerca moderna sull’insegnamento dell’italiano agli stranieri.

Статията изследва контрастивната употреба на българските относителни местоимения който, която, което, които и турските относителни конструкции -DIK, -(y)An и ki в процеса на обучение по турски като чужд език. Чрез анализ на корпуси от студентски текстове се идентифицират основните трудности на българските обучаеми, произтичащи от морфологични, синтактични и семантични различия между двата езика. Българският аналитичен модел с експлицитно маркиране на род и число контрастира с аглутинативната структура на турския, където относителните отношения се предават чрез номинализирани глаголни форми и притежателни афикси. Статията показва, че студентите често използват компенсаторни стратегии, като ki конструкции, които улесняват комуникацията, но водят до стилови и морфологични неточности. В заключение се предлагат дидактически препоръки за целенасочено упражняване на относителните конструкции, визуализация на морфемната структура и контрастивно сравнение с българския модел с цел оптимизиране на процеса на обучение и намаляване на интерференцията.

Статията изследва интерактивното обучение и учебните игри като атрактивен образователен продукт и инструмент в часовете по китайски език и култура. Предложен е авторски модел на офлайн базирана обучителна игра с включени онлайн елементи, която да бъде използвана като лингводидактичен инструмент по време на интерактивен урок за повторение и обобщение на лексикограматичния материал в начално ниво на обучение.

Във фокуса на вниманието на настоящата разработка е използването на песенната технология в преподаването на руски език като чужд на студенти русисти. Поставен е акцент върху езиковата игра, демонстрирана в корпус от текстове на песни на съвременната руска изпълнителка Zivert. Очертана е широкообхватната лингвистична природа на езиковата игра на различни равнища – фонетично, словообразувателно, морфологично, лексикално и синтактично. Установява се, че комбинирането на песенната технология и езиковата игра осигурява добра основа за постигането на повече от една учебна цел в развитието на лингвистична компетентност – овладяване или затвърждаване на граматични конструкции, писмени норми, словен запас, както и стимулиране на творческо писане.

Статията представя прилагането на колаборативен театрален подход в обучението по испански като чужд език със студенти от 3. и 4. курс в бакалавърските специалности „Приложна лингвистика (испански с втори чужд език)“, „История и чужд език (испански)“ и „Гражданско образование, философия и чужд език (испански)“. Акцентът е поставен върху практическата реализация на театралния творчески процес като средство за развитие на лингвистичните и комуникативните умения на студентите. Методологичната рамка се основава на принципите на ученето чрез преживяване и колаборативното обучение, при което студентите работят в групи и съвместно конструират езиково и сценично съдържание. Изследването се фокусира върху наблюдение, описателен анализ и интерпретация на учебния процес. Преподавателят изпълнява ролята на активен участник и постоянен наблюдател в цялостния процес, като анализира системно студентската продукция в хода на работата.

Във фокуса на вниманието е прилагането на театралната педагогика в процеса на усвояване на българския език като чужд. Проблемът, който вълнува автора в настоящата статия, е пресечната точка на литературното произведение и театъра и последващите ползотворни процеси за усвояването на българската реч от учащите се. В изследователското поле попада проблемът за чуждото и родното в класическата поема на П. Р. Славейков „Изворът на белоногата“. Използването на учебната театрална дейност е не просто инструмент за развитие на лингвистичната и комуникативната компетентност, но и средство за докосване до българската литература, а в случая с произведения с ярки фолклорни мотиви – начин за поддържане на паметта за езика. Нейното прилагане като творческа технология за непряко обучение в учебния процес в класната стая или извън нея, базирано на автентични текстове и реални комуникативни практики, предлага ефективно методическо решение за интегриран подход за развиване на езикова, междукултурна компетентност и ценностна осъзнатост.