ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР И ДИНАМИЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК: ИНТРОДУКЦИЯ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-01
Резюме. Във фокуса на вниманието е научноизследователската работа по проект на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, посветен на трансфера на технологии и динамиката в инструментариума на лингводидактиката. Представят се екипът, целите, задачите, актуалното състояние и очакваните резултати на проекта. В светлината на педагогическата иноватика се анализират съвременни езикови ресурси от 9 езика. Очертани са три основни полета на научен интерес: лингводидактология, транслатология и лингвокултурология. Конкретната фундаментална задача в рамките на проектното изследване е разработката и теоретичната обосновка на съвременни технологии и иновативните форми за методическа подготовка на учители и преподаватели по чужд език, включително с използване на изкуствен интелект.
Ключови думи: иновативна лингводидактика; транслатология; лингвокултурология; изкуствен интелект
Екипът, който реализира проекта, е формиран с участието както на утвърдени изследователи, така и на докторанти, постдокторанти и млади учени, представители на пет катедри: „Английска филология“, „Романистика и германистика“, „Славистика“, „Руска филология“, „Общо езикознание и история на българския език“, обучаващи студенти от различни специалности с изучаване на чужди езици към Филологическия факултет и разгръщащи своите изследвания в полето на 9 езика (английски, немски, френски, испански, италиански, руски, чешки, турски и китайски). Проектът развива прилаганата в продължение на повече от 20 години стратегия на Центъра за езици и интеркултурна комуникация към Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по ключови за спецификата на дейност на Факултета направления: лингводидактология, транслатология (с акцент върху превод за професионални цели (превод на документация за европейските институции, наука и техника, медицина, туризъм, строителство, инженерство, право и др.) и междукултурна комуникация. По-голямата част от членовете на колектива са не само дългогодишни преподаватели по гореизброените чужди езици в бакалавърски, магистърски и докторски програми, но и разполагат с изключително богат опит в разработката на двустранни, централизирани европейски и международни научноизследователски проекти.
Научната продукция на членовете на екипа1 е обемна и разнообразна като проблематиката и условно може да бъде разпределена в следните изследователски направления:
– Теория и практика на чуждоезиковото обучение – Г. Шамонина (Shamonina, 2014; Shamonina, Moskovkin, 2017, 2023), Н. Чернева (Cherneva, 2023), Б. Тенчева, Е. Миланова (Tencheva, Milanova, 2024; Milanova, 2024a, 2024b), Х. Бекир (2019), В. Ненкова (Nenkova, Petrova, 2015) и др.;
– Теория и практика на превода – Ю. Чакърова (Chakarova, 2010), В. Ненкова (Nénkova, 2011, Nénkova, Petrova, 2015), Г. Бакърджиева (Bakardzhieva, 2023), Н. Георгиева (Georgieva, 2022), П. Петкова (Petcova, 2017), Н. Христова (Hristova, 2010), Б. Тенчева (Tencheva, 2012a) и др.;
– Съпоставителна лингвистика – В. Ненкова (Nenkova, 2014), Е. Миланова (Milanova, 2022, 2023, 2024a, 2024b, 2025), Б. Тенчева (Tencheva, 2012b, 2018, 2025) и др.
– Когнитивна лингвистика и лингокултурология – Н. Чернева (Cherneva, 2013, 2024), Ю. Чакърова (Chakarova, 2010, 2016, 2023), Е. Миланова (Milanova, 2022, 2023, 2024a, 2024b), Б. Тенчева (Tencheva, 2011, 2012b, 2018, 2025) и др.;
– Интеркултурна комуникация – Н. Чернева (Cherneva, 2023, 2024), Ю. Чакърова (Chakarova, 2024), Е. Миланова (Milanova, 2024a, 2024b), Б. Тенчева (Tencheva, 2025) и др..
Впечатляваща е статистиката на предходните изследвания и научните трудове на колектива: 12 монографии, 13 индексирани в световни бази данни публикации, 46 неиндексирани статии с научно рецензиране, 3 речника, 4 учебни помагала, 65 превода на литература, 10 превода на филми, 2 награди и 2 номинации за превод.
В областта на педагогическата иноватика и съвременните технологии в обучението по чужд език стратегията е последователност от процедури, използвани за улесняване на ученето. Повечето изследвания са концентрирани върху идентификацията на „ефективните“ стратегии, прилагани в различни контексти от участниците в учебния процес, или върху представянето на различни видове знания.
Във фокуса на научните трудове на Г. Шамонина (Shamonina, 2014; Shamonina, Moskovkin, 2017, 2023) Н. Чернева (Cherneva, 2013, 2023), Е. Миланова (Milanova, 2024b) и др. е изследването на редица теоретични положения, свързани с:
– прилагането на съвременни информационни и комуникационни технологии; креативни образователни модели и учебни ресурси, базирани на интернет технологии;
– разработването на нови продуктивни иновативни технологии (с използването на елементи от технология на изкуствения интелект и др.) и методически насоки за прилагането им в процеса на методическа подготовка на бъдещите учители по чужди езици;
– педагогическите условия за използване на иновативни форми за методическа подготовка;
– психолого-педагогическите и лингвистичните основи на иновативните форми за методическа подготовка;
– решаването на въпросите за подбор, подреждане, въвеждане, организиране на усвояването и контрол на учебния материал в условията на прилагане на иновативни форми за методическа подготовка;
– спецификата на професионалната дейност на преподавателя по чужд език.
На когнитивната перспектива в транслатологичните изследвания и на машинния превод (със и без постредактиране) са посветени научните изследвания на Ю. Чакърова. Акцент в научните трудове на Ю. Чакърова е поставен върху концептуалната метафора в светлината на превода (Chakarova, 2018а; Chakarova, 2018б) и когнитивния дисонанс на преводача и начините за редуцирането му в процеса на превода (Chakarova, 2011; Chakarova, 2012; Chakarova, 2014).
Преводът като подреждане на мозайка, преводаческият процес като конвенция и инвенция, интерференцията в превода на учебните художествени текстове, езикът на новите интернет издания, изместването на доминантите на универсалното и националното са обект на анализ в трудовете на Н. Христова. Тя е автор на преводи на публицистика, критика, малка художествена проза, поезия и драматургия от френски и от руски език и на руски и на италиански език.
Проприалните единици в транслатологията, добрите практики в обучението по превод, преводът на собствените имена са във фосуса на вниманието на Г. Бакърджиева. Девет за последните четири години са преведените от В. Ненкова книги на испанската художествена литература, а осем – от Н. Христова, съответно от руски, английски и италиански език.
Традициите, иновациите и перспективите на тюркологията, както и езиковите проблеми в преподаването на турски език като чужд, фонетичните и фонологичните трудности при усвояването му са разгледани в научните разработки на Х. Бекир. Негов е и Турско-българо-румънско-английски речник (2020) в две части. Първи стъпки в преводознанието са направили и докторант Н. Георгиева (2022) и постдокторант П. Петкова (2017).
Преориентирането на хуманитарното образование и разместването в аксиологичните нагласи, динамиката в развитието на образователната среда, инвазията на високотехнологични решения в образователното пространство предопределят прилагането на интердисциплинарен изследователски подход, насочен към проучване и анализ на специфичната езикова среда, културната ситуация и междукултурната комуникация, от всички участници в екипа на проекта. Във фокуса на изследователското внимание са проблемите на съпоставителните изследвания на езиците и културите, свързани с чуждоезиковото и междукултурното образование на различни равнища, актуалните въпроси на теорията и практиката на превода при формиране на мултилингвалната личност, използването на изкуствения интелект като иновативен инструмент в процеса на изучаването на чужд език.
Проектът има ярко изявен научен, социален и практически смисъл. Посветен е на въпросите на многоезичието и мултилингвалното образование в България. Фундаменталният научен проблем, към решаването на който са насочени усилията на екипа, е разработването на иновативни форми на чуждоезиково обучение, които съответстват на постиженията на съвременната наука и техника и придават на обучението творчески характер. В търсене на ефективни лингводидактологични решения естествено се открояват и траекториите на научно изследване, както следва.
Педагогическа иноватика и съвременни технологии при изучаването на чужд език
Съвременната образователна парадигма в чуждоезиковото обучение е ориентирана към многоезичност, културна самобитност и отвореност към другите етнокултури. Многоезичието (разноезичието или езиковото многообразие) е съществуваща реалност, философски, социополитически, икономически и образователен проект, основен принцип на европейската и международната образователна политика. Главна цел на международната езикова политика на третото хилядолетие, като ера на сътрудничество и конфедерации, е необходимостта от запазване на собствената идентичност, балансирана с необходимостта от междукултурно общуване и взаимодействие.
Ролята на иновативната лингводидактика като стожер на интеркултурното взаимодействие е в пресъздаването на съответната култура с използване на автентични текстове и материали, аудио-визуални средства, спомагащи за възприемане на различията между съответните езици и култури, моделиращи различна идентичност. Най-представителна трибуна за съвременните научни търсения и автори в областта на лингводидактологията е списание „Чуждоезиково обучение“, в което са публикувани и по-голямата част от научните изследвания на колектива на настоящия проект, посветени на различни теоретични и практически аспекти в изучаването на чужд език, ролята на компетентностния подход при формирането на лингвокултурна, дискурсивна и междукултурна компетентност и мн. др. Те са отглас на фундаменталните за лингводидактологията в България научни възгледи на проф. д.ф.н. Димитър Веселинов (Veselinov, 2018, 2019).
Изследванията за подобряване качеството на образованието с оглед на ново съдържание и методи на обучение се определят като иновативни.
В областта на иновационните технологии стратегията се разбира като последователност от процедури за улесняване на ученето. Принос към тях е монографията на ръководителя на проекта проф. д-р Надя Чернева „Лингводидактологични пространства на културния диалог“ (2024). Фундаментални за настоящия проект са и монографиите на проф. д-р Галина Шамонина. Особено значимо за съвременната лингводидактика е изследването на тандема Московкин, Шамонина „Продуктивные инновационные технологии в обучении русскому языку как иностранному“ (2017) , предлагащо универсален лингводидактически инструмент – оптимално съчетание на научно разработени продуктивни иновационни технологии и конкретни полифункционални модели за използване в образователната практика.
От изключителна важност за повишаване качеството на изучаване на един чужд език е умелото съчетание на метакогнитивни, когнитивни и социални стратегии в процеса на планиране, проверяване, тестване, наблюдение, преговаряне и обмисляне на представянето. Комплексното им прилагане в различни съотношения в зависимост от целите на обучението допринася за разработването на учебния материал в дълбочина и установяването на смислови ментални връзки. Специално внимание заслужават социалните стратегии, ориентирани към широка гама от дейности, включваща взаимодействие и сътрудничество с друг/и индивид/и, контрол на емоционалните реакции, значителна промяна от утвърдените образователни методи към по-експериментални и рефлекторни дейности, които се опитват да включат учащите се в техните собствени обучителни процеси и развитие. Едно от направленията е свързано с промяната на ролята на обучавания, неговата активност и творческо участие в учебния процес.
Съвременна теория и практика на превода
До неотдавна преводознанието като че ли изоставаше от съвременната антропоцентрична рамка на лингвистиката и боравеше предимно с апарата, предложен от класическите за теорията на превода школи. През последните 15 – 20 години обаче и в тази област ставаме свидетели на утвърждаването на друг вектор на развитие – когнитивен. Тъй като в западните школи транслатологията се смята предимно за приложна дисциплина, симбиозата между когнитивната наука и превода в теоретичен план за момента е най-убедителна в тези научни пространства, където преводознанието се смята за сериозна теоретична дисциплина.
Съвремието ни радикално променя обаче облика не само на теорията, но и на практиката на превода. Лавината от материали, необходими да бъдат преведени в днешния глобален свят, създава нови реалности. Контекстът на преводаческата практика от ново поколение е маркиран с колосална необходимост от повишаване ефективността на преводаческата дейност, което се извършва с широко използване на машинен превод в комбинация с постредактиране или без него и изкуствен интелект. Революцията е подготвена от нарастващите (в геометрична прогресия!) нужди от машинен превод.
Лингвокултурология и междукултурно взаимодействие
Езикът е инструмент за съхраняване на културните ценности. Общуването на чужди езици е компетентност, която отразява социалното и културното обкръжение на индивида, среда, нужди и/или интереси и изисква също умения като медиация и интеркултурно разбиране. Изучаването на чужд език подпомага приобщаването на хората към ценностите на културния плурализъм, защото е свързано с усвояване на културни специфики и контексти. Това определя значимостта му при формирането на интеркултурната компетентност като важен елемент от общата комуникативна компетентност на обществото.
Интертекстуалността е ключов проблем на интеркултурното взаимодействие, на изследването на който са посветени множество разработки на учени от цял свят. Езиковедският и лингвосъпоставителният ракурс на проблема обаче остават недостатъчно изучени.
Проблемът за установяване на универсалните феномени и националноспецифичните им рефлексии, характерни за определена лингвокултурна общност и социокултурна ситуация, изисква по-задълбочено комплексно интердисциплинарно изследване с използване на методите и похватите на лингвокултурологията, лингвосоциологията, социо- и психолингвистиката. Описаната проблематика е слабо засегната в трудовете на българските филолози и културолози.
Изкуственият интелект – панацея или проклятие?
В методиката на обучение по чужд език е време да се направи голяма „технологична“ стъпка – към нови техники и технологии, средства и организационни форми на обучение. Предходните изследвания на колектива са посветени на разработването на иновативни форми на чуждоезиково обучение, които съответстват на постиженията на съвременната наука и придават на обучението творчески характер. Под иновативни форми на педагогическото образование се разбират учебни занятия и техни фрагменти, които традиционно НЕ се използват в процеса на обучение, а така също и нови организационни форми на извънаудиторна работа. Иновативният характер на посочените форми на педагогическото образование се обуславя от новите елементи в съдържанието на обучението, прилагането на иновационни методи на обучение и образователни технологии. Характерна особеност на иновативните форми на педагогическото образование е продуктивната дейност на обучаваните, която предполага активното им участие в решаването на учебни задачи, самостоятелност в избора на вида учебна работа и изпълнението ѝ, креативност на обучаемите, повишаване на мотивацията за учебната дейност и като резултат от това изискват по-високо равнище на педагогически и методически компетенции.
Цели на проекта
– Развитие на иновативен инструментариум за изучаване на чужд език и разработка на нови образователни ресурси в условията на технологичен трансфер и интерактивна среда.
– Задълбочаване на научните изследвания в сферата на теорията, практиката и дигиталните трансформации на превода.
– Създаване на комплексен стандартизиран модел за оценяване на интегрирана комуникативна способност за междуличностно и междукултурно общуване, съобразено с нивото на владеене на чуждия език независимо от възрастта на обучаемите и в условията на продължаващо образование.
– Системно описание на теоретично обоснован иновативен модел и форми за методическа подготовка на преподавателите по чужд език.
– Обобщаване и надграждане на опита на иновативната дейност на преподаватели и обучаеми, както и за апробация на ефективността на резултатите от актуални изследвания в лингводидактиката.
Задачи
– На базата на съпоставителен лингвистичен, лингводидактически и културоведски анализ на езикови системи от различен тип (синтетичен и аналитичен) и техните ресурси да се създаде нов комплексен модел за оценяване на лингвистичната, социолингвистичната и междукултурната компетентност на изучаващите тези езици.
– Да се адаптира към съвременните реалности с акцент върху използването на иновативни технологии обучението по превод (консекутивен и симултанен).
– Да се разработи онлайн учебна платформа с открит достъп за споделяне на разработки в областта на теорията и практиката на чуждоезиковото обучение.
– Да се проведе научен форум за представяне на създадения модел с участие на водещи лингводидактолози, преподаватели и изявени учители по чужд език.
– Да се организират методически семинари и преводаческо ателие с използване на изкуствен интелект за експерти и учители по чужди езици като форуми за изучаване и обобщаване на опита на иновативна дейност на преподаватели и обучаеми – експериментални площадки за проверка на ефективността на резултатите от научните изследвания.
– Да се създаде мрежа за апробиране на новосъздадения модел за установяване на лингвокултурна компетентност сред представители на културнообразователни институции и бизнес структури.
Очаквани резултати
– Теоретична обосновка на иновативните форми за методическа подготовка на учители и преподаватели по чужд чрез прилагане на съвременни информационни и комуникационни технологии; креативни образователни модели и учебни ресурси, базирани на интернет технологии и с използването на елементи от технологията на изкуствения интелект.
– Създаване на методическа медиатека (видеозаписи на фрагменти от учебни занятия по чужд език; иновативни методически разработки).
– Създаване на Сертификационен хъб към Центъра за езици и интеркултурна комуникация, предоставящ възможност за дистанционно тестване за придобиване на сертификат за степен на владеене на чужд език.
– Поддържане на електронна платформа със свободен достъп за споделени ресурси в помощ на учители от средните училища, университетски преподаватели, преподаватели в езикови школи и др.
– Апробация и защита на комплексен стандартизиран модел за оценяване на интегрирана лингвистична и интеркултурна компетентност. В перспектива същият ще позволи мултиплициране в други, нови езици. Ще бъде създадена матрица, различна от общоизвестния алгоритъм на Общата европейска референтна рамка за езиците, и ще бъде адаптиран прототипният модел за тестване и оценяване на лингвокултурната компетентност към нови езици.
Вместо заключение
Проектното предложение е изключително актуално, оригинално и иновативно, защото има интердисциплинарен характер и включва изследвания от различни области на филологията, културологията, изкуствознанието, психологията и социалните науки. Устойчивостта на проекта е свързана с неговата оригиналност и иновативност, предполагащи възможности за модернизиране на дисциплините от етнолингвистичния, лингвокултурологичния и психолингвистичния профил на специалностите във Филологическия факултет в синхрон със съвременните европейски нагласи, насочени към мултидисциплинарна интеракция. Настоящият проект добавя още един щрих към цялостния модел, представящ езиковата личност в славянски и европейски контекст.
Предлаганото изследване по своето теоретично равнище, задълбоченост и широк обхват на проблематиката ще представлява научен и приложен принос към лингвокултурологията, лингводидактиката и преводаческата практика.
БЕЛЕЖКИ
1. Пловдивската школа споделя идеи и намира сходство с научните възгледи по темата на проекта с проф. д.ф.н. Д. Веселинов (Veselinov, 2018, 2019), Г. Шамонина (2014), Л. Московкин (2017, 2023), П. Кънева (2022), С. Петкова (2022, 2023), Кр. Петрова (2015, 2017), М. Кузова (2018), Р. Танчева (2024) и др.
Благодарности и финансиране
Настоящата статия е изработена в рамките на проекта, финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект ДУЕКОС BG-RRP-2.0040001-C01, ДУЕКОС Д24-ФлФ-005.
ЛИТЕРАТУРА
Бакърдджиева, Г. (2023). Добри практики в обучението по превод. В: Proudy, č. 1, ISSN 1804-7246.
<https://www.phil.muni.cz/journal/proudy/filologie/materialy/2023/1/ bakardzieva_dobri_praktiki.php#articleBegin> [Viewed 2025-11-06].
Веселинов, Д. (2018). Играта като лингвометодически феномен. Във: Филология, (33), 105 – 108. София: УИ „Св. Климент Охридски“, ISSN 0204-8779.
Веселинов, Д. (2019). Изследователски аспекти на съвременната лингводидактология. В: Чуждоезиково обучение, (1), 7 – 8. ISSN 0205-1834; ISSN 1314-8508.
Кънева, П. (2022). Музиката и ранното обучение по английски език като чужд. Велико Търново: АЙ АНД БИ. ISBN 978-619-7281-92-7.
Кузова, М. (2018). Парадоксите на експресията в българския и руския език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-338-62018.
Миланова, Е. (2022). Грешки на архетипно ниво при адаптиране на руски народни приказки с герои от нисшата митология (върху материал от сайта „Гуси-лебеди“). В: Научни трудове – Филология, сб. А, 60(1), 321 – 329. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. ISSN 0861-0029.
Миланова, Е. (2023). Фетишомитонимите в руската и китайската лингвокултура. В: Научни трудове – Филология, сб. А, 61(1), 233 – 242. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. ISSN 0861-0029.
Миланова, Е. (2024а). Лингвокултурологичен потенциал на митонимите в руския и китайския език. Пловдив: Арена Принт. ISBN 978-619-741349-6.
Миланова, Е. (2024b) . Митологични метаморфози. Пловдив: Арена Принт, 2024, ISBN 978-619-7413-44-1.
Миланова, Е. (2025). Принципите на математическата лингвистика в обучението по китайски език. В: Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа, 10, 41 – 54. Велико Търново: Фабер, ISSN 2603-5030 (Print); ISSN 2603-5391 (Online).
Московкин, Л. В., Шамонина, Г. Н. (2023). Инновации в обучении русскому языку как иностранному. Варна: Унив. изд. ВСУ Черноризец Храбър. ISBN 978-954-715-619-7.
Ненкова, В., Петрова, Р. (2015). Помагало по превод испански/български, български/испански. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-033-0.
Петкова, С. (2022). Художественный перевод как риторическая коммуникация. Поэзия „озерной школы“ в русских переводах. В: Исследования языка и современное гуманитарное знание, 4(1), 31 – 43. ISSN 2686830X.
Петкова, С. (2023(. Перевод экспрессивных речевых формул сквозь призму прагматики диалога. В: Научни трудове – Филология, сб. А, 61(1), 190 – 206. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. ISSN 0861-0029.
Петрова, Кр. (2015) . Проблемы когнитивной лингвистики и обучение студентов, изучающих русский язык как иностранный. В: Руски језик као инословенски, том: Савремено изучавање руског језика и руске културе у инословенској средини, бр. Књига VII, 116 – 124. ISSN 1821-3146.
Танчева, Р. (2024). Епикризата като дидактически материал в часовете по специализиран испански език. В: Сборник с доклади от Първа национална научна конференция с международно участие „Език и наука“, с. 227 – 235. Пловдив: Медицински университет – Пловдив, ISBN 978619-237-129-6.
Тенчева, Б. (2011). За българската реклама като обект на изследване от гледна точка на културологията. В: Научни трудове – Филология, сб. Б, 49(1), 276 – 289. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. ISSN 0861-0029.
Тенчева, Б. (2012a) . К вопросу о рекламе и их переводе (на материале русского, немецкого, болгарского и английского языков). В: Русистика: язык, культура, перевод: сборник докладов юбилейной международной научной конференции (23 – 25 ноября 2011 г.) . София: Изток-Запад, с. 373 – 381. ISBN 978-619-152-022-0.
Тенчева, Б. Т. (2012b) . К вопросу об этнонимах как лингвокультурный маркер в рекламном дискурсе. В: Славистиката в глобалния свят – предизвикателства и перспектива, с. 256 – 367. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, ISBN 978-954-680-846-2.
Тенчева, Б., Миланова, Е. (2024). Възприятие и употреба на прецедентните единици в аудитория на изучаващите руски език като чужд. В: Научни трудове – Филология, сб. Б, 62(1), 40 – 54. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, ISSN 0861-0029.
Христова, Н. (2010). О переводе некоторых качественных прилагательных на французский язык (на материалах произведений А. П. Чехова). В: Научни трудове – Филология, сб. Б, 48(1), 263 – 268. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, ISSN 0861-0029.
Чакърова, Ю. (2010). Парадигмата на теорията за когнитивния дисонанс и отношението ѝ към преводния процес. В: Научни трудове – Филология, сб. Б, 48(1), 251 – 262. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. ISSN 0861-0029.
Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-099-6.
Чакърова, Ю. (2023). Символ – возможно ли объять необъятное (К вопросу об изучении символа в лингвокультурологии). В: Научни трудове – Филология, сб. A, 61(1), 111 – 131. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, ISSN 0861-0029.
Чернева, Н. (2013). Прецедентные феномены русскоязычного лингвокультурного дискурса. Пловдив: Арена принт. ISBN 978-619-7413-08-3.
Чернева, Н. (2023). Лингводидактологични пространства на културния диалог. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-875-6.
Чернева, Н. (2024). Прецедентиката като лингвокултурна емблематика. В: Лингвокултурна емблематика: проекции и интерпретации (сборник научни статии) , pp. 9 – 21. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, ISBN 978-619-7663-99-0.
Шамонина, Г., Московкин, Л. (2017). Продуктивные инновационные технологии в обучении русскому языку как иностранному. Москва: Русский язык. Курсы. ISBN 978-5- 88337-450-9.
Шамонина, Г. , 2014. Современные технологии в обучении иностранным языком. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“, ISBN 978-954-715-623-4.
Acknowledgments & Funding
This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project DUECOS BG-RRP-2.004-0001-C01 (DUECOS D24-FIF-005).
REFERENCES
Bakarddzhieva, G. (2023). Dobri praktiki v obuchenieto po prevod. In: Proudy, č. 1, [in Turkish]. ISSN 1804-7246.
<https://www.phil.muni.cz/journal/proudy/filologie/materialy/2023/1/ bakardzieva_dobri_praktiki.php#articleBegin> [Viewed 2025-11-06].
Bekir, H. (2019). Plovdiv Üniversitesi’nde Türkçe Öğrenen Öğrencilerin Karşilaştiği Dilsel Sorunlar. In: Tyurkologiyata v obrazovanieto – traditsii, inovatsii, perspektivi, pp. 115 – 129, Shumen: UI „Episkop Konstantin Preslavski“, [in Turkish]. ISBN 978-619-201-317-2.
Chakarova, Yu., 2010. Paradigmata na teoriyata za kognitivniya disonans i otnoshenieto i kam prevodniya protses. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. B, 48(1), 251 – 262, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 0861-0029.
Chakarova, Yu. (2016). Rakursi na kognitivnata lingvistika. Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISBN 978-619-202-099-6.
Chakarova, Yu. (2023). Simvol – vozmozhno li obyyat՚ neobyyatnoe (K voprosu ob izuchenii simvola v lingvokul՚turologii). In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. A, 61(1), 111 – 131, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Russian]. ISSN 0861-0029.
Chakarova, Yu. (2024). Intertekstualnost i pretsedentnost v evropejskiya zhargon. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. A, 62(1), 209 – 242, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 0861-0029.
Cherneva, N. (2013). Pretsedentnye fenomeny russkoyazychnogo lingvokulyturnogo diskursa. Plovdiv: Arena print, [in Russian]. ISBN 978-619-7413-08-3.
Cherneva, N. (2023). Lingvodidaktologichni prostranstva na kulturniya dialog. Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISBN 978-619202-875-6.
Cherneva, N. (2024). Pretsedentikata kato lingvokulturna emblematika. In: Cherneva, N. (ed.). Lingvokulturna emblematika: proektsii i interpretatsii, рр. 9 – 21. Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISBN 978619-7663-99-0.
Georgieva, N. (2022). The english ING participle in the syntactic function of an attribute and its translation equivalents in Bulgarian. В: Научни трудове – Филология, сб. А, 60(1), 499 – 511. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, ISSN 0861-0029.
Hristova, N. (2010). O perevode nekotorykh kachestvennykh prilagatel՚nykh na frantsuzskij yazyk (na materialakh proizvedenij A. P. Chekhova). In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. B, 48(1), 263 – 268, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Russian]. ISSN 0861-0029.
Kaneva, P. (2022). Muzikata i rannoto obuchenie po anglijski ezik kato chuzhd. Veliko Tarnovo: AJ AND BI, [in Bulgarian]. ISBN 978-6197281-92-7.
Kuzova, M. (2018) . Paradoksite na ekspresiyata v balgarskiya i ruskiya ezik. Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 978-619202-338-6.
Milanova, E. (2022). Greshki na arkhetipno nivo pri adaptirane na ruski narodni prikazki s geroi ot nisshata mitologiya (varkhu material ot sajta „Gusi-lebedi“). In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. А, 60(1), 321 – 329, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 0861-0029.
Milanova, E. (2023). Fetishomitonimite v ruskata i kitajskata lingvokultura. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. А, 61(1), 233 – 242, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 0861-0029.
Milanova, Е. (2024a). Lingvokulturologichen potentsial na mitonimite v ruskiya i kitajskiya ezik. Plovdiv: Arena Print, [in Bulgarian]. ISBN 978619-7413-49-6.
Milanova, E. (2024b) . Mitologichni metamorfozi. Plovdiv: Arena Print, [in Bulgarian]. ISBN 978-619-7413-44-1.
Milanova, E. (2025). Printsipite na matematicheskata lingvistika v obuchenieto po kitajski ezik. In: Diplomaticheski, ikonomicheski i kulturni otnosheniya mezhdu Kitaj i stranite ot Tsentralna i Iztochna Evropa, 10, 41 – 54, Veliko Tarnovo: Faber, [in Bulgarian] . ISSN: 26035030 (Print); ISSN 2603-5391 (Online)
Moskovkin, L. V., Shamonina, G. N. (2023). Innovatsii v obuchenii russkomu yazyku kak inostrannomu. Varna: UI VSU „Chernorizets Khrabar“, [in Russian]. ISBN 978-954-715-619-7.
Nénkova, V. (2014). Fraseología contrastiva español-búlgaro: problemas de traducción. Plovdiv: Plovdiv University Press [in Spanish].
Nеnkova, V., Petrova, R. (2015). Pomagalo po prevod ispanski/balgarski, balgarski/ispanski, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISBN 978-619-202-033-0.
Petcova, P. (2017). Bulgarian Translations of English Hedges in Academic Writing. In: Scientific Works of the Union of Scientists in BulgariaPlovdiv, series А. Public sciences, art and culture, IV, 27 – 30. ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line).
Petkova, S. (2022). Khudozhestvennyj perevod kak ritoricheskaya kommunikatsiya. Poehziya „ozernoj shkoly“ v russkikh perevodakh. In: Language Studies and Modern Humanities, 4(1), 31 – 43, [in Russian]. ISSN 2686-830X.
Petkova, S. (2023). Perevod ekspressivnykh rechevykh formul skvoz՚ prizmu pragmatiki dialoga. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. А, 61(1), 190 – 206, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Russian]. ISSN 0861-0029.
Petrova, Kr. (2015). Problemy kognitivnoj lingvistiki i obuchenie studentov, izuchayushhikh russkij yazyk kak inostrannyj. In: Ruski јezik kao inoslovenski, tom: Savremeno izuchavaњe ruskog јezika i ruske kulture u inoslovenskoј sredini, br. Kњiga VII, pp. 116 – 124, [in Russian]. ISSN 1821-3146.
Petrova, Kr. (2017). Intercultural Adaptation of Advertisements. In: Proceedings of the Fifth International Forum on Cognitive Modeling. Part 1. Cognitive Modeling in Linguistics: Proceedings of The XVII-th International Scientific Conference “Cognitive Modeling in Linguistics” (CML-2017), Cascais, Portugal, 10 – 17.09.2017, Eds.: S. Masalova, V. Polyakov, V. Solovyov, Science and Studies Foundation, pp. 146 – 147, ISBN 978-5-6040247-1-3.
Shamonina, G., Moskovkin, L. (2017). Produktivnye innovatsionnye tekhnologii v obuchenii russkomu yazyku kak inostrannomu. Moskva: Russkij yazyk. Kursy, [in Russian]. ISBN 978-5- 88337-450-9.
Shamonina, G. (2014). Sovremennye tekhnologii v obuchenii inostrannym yazykom. Varna: VSU „Chernorizets Khrabar“, [in Russian]. ISBN 978954-715-623-4.
Tancheva, R. (2024). Epikrizata kato didakticheski material v chasovete po spetsializiran ispanski ezik. In: Sbornik s dokladi ot Parva natsionalna nauchna konferentsiya s mezhdunarodno uchastie „Ezik i nauka“, pp. 227 – 235. Plovdiv: Meditsinski universitet – Plovdiv, [in Bulgarian]. ISBN 978-619-237-129-6.
Tencheva, B. (2011). Za balgarskata reklama kato obekt na izsledvane ot gledna tochka na kulturologiyata. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. B, 49(1), рр. 276 – 289. Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 0861-0029.
Tencheva, B. (2012a). K voprosu o reklame i ikh perevode (na materiale russkogo, nemetskogo, bolgarskogo i anglijskogo yazykov). In: Rusistika: yazyk, kul՚tura, perevod: sbornik dokladov yubilejnoj mezhdunarodnoj nauchnoj konferentsii (23 – 25 noyabrya 2011 g.). Sofia: Iztok-Zapad, pp. 373 – 381, [in Russian]. ISBN: 978-619152-022-0.
Tencheva, B. T. (2012b). K voprosu ob ehtnonimakh kak lingvokul’turnyj marker v reklamnom diskurse. In: Slavistikata v globalniya svyat – predizvikatelstva i perspektiva, Blagoevgrad: UI „Neofit Rilski”, pp. 256 – 367, [in Russian]. ISBN 978-954-680-846-2.
Tencheva, B. (2018). Mehrwert und Funktionalität der inneren Form von Phraseologismen in deutschen, bulgarischen und russischen Werbespots. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. A, 56(1), 528 – 538. Plovdiv: Plovdiv University Press [in German]. ISSN 0861-0029.
Tencheva, B. T., 2025. K voprosu o lingvoaksiologicheskoj kontseptualizatsii pretsedentnogo fenomena “Zolushka” v virtual՚noj srede (na materiale nemetskogo, russkogo i bolgarskogo yazykakh). In: Kak slovo nashe otzovyotsya …: yubilejnyj sbornik nauchnykh trudov. Astana: ENU im. L.N. Gumileva, pp. 218 – 233, [in Russian]. ISBN 978-601-385-039-9.
Tencheva, B., Milanova, E. (2024). Vazpriyatie i upotreba na pretsedentnite edinitsi v auditoriya na izuchavashhite ruski ezik kato chuzhd. In: Paisii Hilendarski University of Plovdiv Academic Research Papers, sb. B, 62(1), 40 – 54, Plovdiv: Plovdiv University Press [in Bulgarian]. ISSN 0861-0029.
Veselinov, D. (2018). Igrata kato lingvometodicheski fenomen. In: Philologia, Sofia: UI „Sv. Kliment Okhridski“, (33), 105 – 108, [in Bulgarian]. ISSN 0204-8779.
Veselinov, D. (2019). Izsledovatelski aspekti na savremennata lingvodidaktologiya. In: Foreign language teaching, (1), 7 – 8, [in Bulgarian]. ISSN 0205-1834; ISSN 1314-8508.