Since the 1500s, Turkey has experienced over twenty earthquakes exceeding magnitude 7.0. The 2023 Kahramanmaraş earthquake, affecting 11 provinces and causing tens of thousands of deaths, stands as one of the century’s most devastating disasters. This tragedy renewed attention to the seismic resistance of building structures and materials. Wood, with its lightweight, flexible, and durable nature, offers strong potential for safe housing in seismic regions. Integrating industrial timber with modern construction techniques enables earthquake-resistant, sustainable, and environmentally responsible housing solutions. This study examines the technical properties of industrial timber and explores its application in contemporary residential systems, highlighting the first industrial timber housing project implemented in a seismic region of Turkey. By providing both theoretical insights and practical examples, it aims to support the wider adoption of timber construction and contribute to resilient, sustainable housing development in earthquake-prone regions.

Innovation and entrepreneurship are increasingly vital in engineering education and practice, driven by global challenges and rapid technological change. This paper examines the contribution of the TRIANGLE EIT HEI project, an interdisciplinary initiative designed to foster entrepreneurial mindsets and innovation capacity in higher education institutions within its partner countries (Albania, Greece, Cyprus, and Spain). While TRIANGLE is not limited to a specific discipline, evidence shows that many participating startups operate in IT and engineering domains, making its outputs especially relevant for technological and engineering contexts. By integrating real-world co-creation environments, interdisciplinary collaboration, digital and green skills training, and an AI-powered participation platform, TRIANGLE contributes to building inclusive innovation ecosystems that support students, academics, and entrepreneurs. These outcomes are of particular value for engineering, where the ability to combine technical expertise with entrepreneurial competences is essential for addressing complex societal and technological challenges.

TolAnalyst е разширение на SolidWorks за пресмятане на размерни вериги и оценка на геометричната точност на сглобена единица. В настоящата работа се прави опит да се очертае неговата функционалност от гледна точка обхвата на решаваните задачи и точността на резултатите. Това се извършва посредством разглеждане на множество примерни задачи, които демонстрират възможностите на TolAnalyst.

Ефективната работа с документи предполага наличие на компютризиранасистема за тяхнотоуправление. Туксе разглежда универсална система, която обвързва управлението на документите с управлението на производството и реализацията. Прави се анализ на необходимата функционалност и се предлага възможна структура.

През последните десетилетия адитивното производство (АП) се утвърди като ключова технология с нарастващо значение в различни индустриални сектори. В тази работа се разглеждат основните приложения на АП и се очертават някои насоки за бъдещото му развитие – разширяване обхвата на използваните материали, технологични иновации и хибридни системи, интеграция с Индустрия 4.0, устойчивост и кръгова икономика. Посочени са ограничения и предизвикателства за развитието на АП.

Настоящата публикация е посветена на осигуряване на превенция за здраве и безопасност при работа във фирма. За максимално постигане на целта е необходимо фирмата да изгради и внедри система за управление на здравето и безопасността при работа. Основна процедура на системата е процедурата за превенция за здраве и безопасност при работа. В публикацията са определени и разработени основните елементи, които да осигурят превенция за здраве и безопасност при работа във фирмата. Това са: регистър на нормативните актове за осигуряване на здравето и безопасността при работа във фирмата; информираност на персонала за рисковете; идентифициране и оценяване на рисковете; здравни грижи за персонала; инструктажи и обучения; използване на лични предпазни средства; трудови злополуки и наранявания. Направени са изводи за осигуряването на превенция за здраве и безопасност при работа във фирма.

В този доклад се представя извършено експериментално изследване на стабилността на ротационен разходомер тип IRM 3 DUO за доказване метрологичната му проследимост и използването му за работен еталон. Изследването е извършено в периода между две последователни калибрирания, като се анализират получените резултати на относителната грешка на разходомера с цел потвърждаване на стабилността при работа. Изследването е изпълнено със стенд за разход на газ с еталонни ротационни разходомери, тип ITF 2500-1-А.

Пътнотранспортните произшествия (ПТП) са събития, вследствие на които се нанасят материални и нематериални вреди. В зависимост уврежданията върху лицата и обектите е необходимо да се предприемат различни по вид и неотложност действия, наречени процесуално-следствени. Тези действия се извършват от разследващите органи и са регламентирани чрез правни норми, заложени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). При определените в нормативната уредба случаи се извършват оглед на местопроизшествието и документиране на основни находки, намиращи се в мястото на конкретното събитие. Тези находки – техният вид, место- и взаимно положение често пъти служат за изходни данни относно последващия технически и криминалистичен анализ на настъпило събитие. В този смисъл важността на тези действия е неоспорима и качественото им извършване до голяма степен е гаранция за последващ адекватен анализ на събитието.

Често пъти в съдебната практика, особено при гражданските производства, се налага да се назначава автотехническа експертиза, която трябва да работи с материали със силно ограничена информативност относно участниците, мястото на настъпване на събитието, механизма на настъпването му. Поставените към експертизата въпроси са най-често свързани с механизма на настъпване на събитието и причините за неговото настъпване. В такива случаи за автоексперта е много трудно да изготви експертизата на базата на обективни данни, налични по делото и след подлагането им на инженернотехнически анализ. Често изводите не могат да бъдат еднозначни и винаги биха били подложени под съмнение относно истинността им.

Оценката на професионалните рискове е ключов елемент в системата за управление на безопасността и здравето при работа (БЗР). Традиционните методи, макар и утвърдени, често се отличават с определено ниво на субективност, ограничена обективност и отнемат значителен времеви ресурс. В този контекст прилагането на изкуствен интелект (AI) представлява съществена иновация с потенциал да оптимизира процеса чрез автоматизирано събиране, анализ и интерпретация на данни за условията на труд, технологичните рискове и човешкия фактор. Настоящото проучване има за цел да проучи възможностите за интегриране на AI в процеса на оценка на професионалните рискове в контекста на националната нормативна уредба и добрите европейски и международни практики. Анализирани са базовите алгоритми и модели на машинно обучение, приложими при идентифициране, класифициране и прогнозиране на рисковите фактори. Представени са практически примери от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU – OSHA), Международната организация на труда (ILO) и водещи частни организации, прилагащи AI в системите си за управление на риска. Резултатите от анализа подчертават потенциала на AI да повиши ефективността, точността и превантивния характер на оценката на риска, като в същото време се открояват предизвикателствата, свързани с етичните аспекти, защитата на данните и необходимостта от повишаване на дигиталните компетенции на специалистите по БЗР.

Текстилната индустрия е сред секторите с най-високо ниво на въглеродни емисии поради високото енергопотребление, употребата на химикали, транспорт и производството на огромни обеми отпадъци. Директива 2008/98/ЕО, известна като Рамковата директива за отпадъците, е основният европейски акт, който задава принципите и изискванията за управление на отпадъците, включително текстилните. От 2025 г. тази директива поставя текстилния сектор под строг регулативен режим. Основният акцент е върху разделното събиране, разширената отговорност на производителите и насърчаването на кръгова икономика чрез повторна употреба и рециклиране. За текстилната промишленост това означава необходимост от бърза адаптация към новите правила и инвестиции в устойчиви модели на производство и управление на отпадъци. Към октомври 2025 г. в българското законодателство липсват ясни механизми за прилагане на изискванията.