Опит и нагласи на българските библиотеки като партньори в областта на достъпния туризъм
Радослав Христов
Университет по библиотекознание и информационни технологии – София
https://doi.org/10.53656/str2025-4-6-opi
Резюме. Настоящата публикация представя целенасочено подбрани резултати от първото по рода си проучване на възможностите на обществените библиотеки за партньорство в областта на достъпния туризъм. Основната цел е да бъдат установени ресурсите, с които те разполагат, за осигуряването на достъпна среда и привличането на туристически интерес и подготвени ли са библиотекарите да посрещнат нуждите на потребителите на достъпния туризъм. Приложен е метод за пряка комуникация посредством онлайн анкета, проведена в периода 21 октомври – 21 декември 2024 г. Респондентите са от обществени библиотеки в България, които като вид най-често попадат в обхвата на потенциалните партньори на туризма. От 150 поканени специалисти ефективно са се включили 66 участници. На базата на анализа на отговорите са направени изводи за актуалното състояние на проблема. Изведени са препоръки за по-ефективното експлоатиране на наличните ресурси и за повишаване на информираността – както на библиотекарите, така и на потребителите на достъпния туризъм, за възможностите, които библиотеките могат да предложат.
Ключови думи: библиотеки, достъпен туризъм, библиотечен туризъм, хора със специални потребности, България
[emember_protected for='16-4-20' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']
- Въведение
Възможността за успешно партньорство между библиотеките и достъпния туризъм се явява нова концепция, която към настоящия момент не попада в полезрението на ангажираните в тези области. Използването на вакуума по отношение механизмите за интегриране на библиотеките в дейности, свързани с достъпния туризъм, има потенциал да утвърди значението за общността на най-креативните и инициативните от тези културни институти. Настоящата публикация представя целенасочено подбрани резултати от първото по рода си анкетно проучване за идентифициране възможностите на обществените библиотеки за партньорство в областта на достъпния туризъм. От една страна, подобен подход може да зададе нови перспективи за бъдещи изследвания, които да попълнят липсата от знания по темата. От друга – резултатите могат да послужат като катализатор за постигане на промяна в чисто практически план, която да бъде от полза както за библиотеките, така и за сектора на туризма, но най-вече – за потребителите на достъпния туризъм.
- Литературен обзор
Библиотечният туризъм се очертава като нишов тип туризъм, който през последните години добива все по-голяма популярност. Вниманието на академичната общност е насочено основно върху все още изграждащата се теоретична рамка на този млад сегмент на културния туризъм, приемащ библиотеките, като обекти с туристически потенциал въз основа на тяхната история, архитектура, ценни колекции, редки издания, организирани събития или информационни материали в помощ на туристите (Lainsbury 2019; Li et al. 2019; Roque et al. 2021). Добрите практики все по-често получават гласност от страна на изследователите, които представят както световноизвестни, така и малко познати библиотеки с туристически потенциал (Adegbilero-Iwari et al. 2019; Quinteiro et al. 2020; Seifi et al. 2019; Tokić et al. 2018). В България темата все още не е достатъчно популярна, но въпреки това съществуват проучвания, които открояват възможностите на библиотеките за участие в областта на туризма. В отделни публикации е откроен потенциалът на Столичната библиотека (Yankova et al. 2016) и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе (Terziev et al. 2020), но и по-комплексно се обръща внимание на важната роля, която обществените библиотеки могат да играят за развитието на културния туризъм (Modeva-Nankova 2016).
Като изключително полезни инструменти се налагат практическите ръководства за осигуряване на достъпна среда в библиотеките (Nielsen et al. 2005; Robertson 2012; Stenberg et al. 2023). Мултинационални проучвания засягат теми, свързани с библиотеките, и улеснения посредством Маракешкия договор достъп до публикувани произведения за слепи хора и лица с нарушено зрение (Todorova et al. 2017), както и осигуряването на достъпни справочни услуги за потребители от различен етнос и култура в академичните библиотеки (Saunders et al. 2013). Българските автори разглеждат темата както в общ план (Chavdarska 2004; Stefanova 2006), така и в различни нейни аспекти – обслужване на потребители със специални потребности в университетските библиотеки (Ilieva et al. 2007; Todorova et al. 2008), в обществените библиотеки (Alexandrov et al. 2010), а внимание е обърнато и на различни реализирани проекти (Draganova 2006).
Въпреки многобройните проучвания, фокусирани поотделно върху трите теми, към този момент библиотеките изключително рядко попадат в обхвата на изследователския интерес във връзка с възможностите, които предлагат в подкрепа на достъпния туризъм. Разглеждайки по-конкретно специализираните библиотеки за хора с увредено зрение, Е. Лиханос обобщава, че в много региони на Руската федерация те са единствените институции, които се занимават с туризъм за хора със специални потребности. Според автора това, от една страна, разкрива уникалността на подобна услуга, а от друга – с оглед засиления интерес към достъпния туризъм – дава възможност библиотеките да заемат водещо място, като партньори на туризма (Lihanos 2015). Идентифицирайки добри практики за развитие на достъпен туризъм в Слюдянски район, Иркутска област, К. Дуля посочва, че градската библиотека в Байкалск отговаря на всички съвременни изисквания за достъпна среда, а тази в Слюдянка разработва туристически маршрути за хора със специални потребности от всички възрасти (Dulya 2020).
- Методология
Анкетната карта е разделена условно в два модула – „Библиотеките и достъпът за хора със специални потребности“ и „Библиотеките и културният туризъм“, и включва общо 22 въпроса. Двадесет и един са със задължителен характер, а единствено последният въпрос е незадължителен, позволявайки свободен отговор. Въпросите със задължителен характер са многовариантни, като 2 от тях са с използване на петстепенна Ликертова скала. При 4 въпроса има възможност за отбелязване на повече от един отговор.
Събраните данни от анкетното проучване са обработени със статистически софтуер IBM SPSS (Statistical Package for the Social Sciences). При анализа на резултатите се прилагат методите на дескриптивната статистика, еднофакторния дисперсионен анализ, корелационния анализ и едномерното честотно разпределение на данните, а също така е направен анализ в таблици с две променливи (кростаблици). Извършена е проверка на надеждността на отговорите и са взети под внимание нормите на стойностите на Kurtosis (ексцес) и Skewness (изкривяване).
- Ограничения
- Резултати
При анализа на резултатите е извършена проверка за надеждност на данните, като са взети под внимание нормите на стойностите на Kurtosis и Skewness, като извън тях разпределението не съответства на нормалната крива. При Kurtosis:
– 0 – напълно съответства на нормалната крива;
– (-1, 1) – отлично съответства на нормалната крива;
– (-2, 2) – все още добре съответства на нормалната крива.
При Skewness:
– 0 – напълно симетрична;
– (-1, 1) – отлично съответства на нормалната крива;
– (-2, 2) – все още добре съответства на нормалната крива (Dzhonev 2004, p. 86).
В случая коефициентите Kurtosis и Skewness са в рамките на нормалното, като изключим характеристиките, отнасящи се до демографския показател „Население“. Незначително е отклонението при показател „Пол“ (табл. 1).
Таблица 1. Проверка за надеждност на данните (Skewness и Kurtosis)
| Демографски показател | Skewness | Kurtosis |
| Вид библиотека | 0.489 | 0.083 |
| Население | -2.280 | 4.454 |
| Длъжност | 0.702 | 0.283 |
| Пол | -1.989 | 2.018 |
| Възраст | 0.015 | 1.044 |
| Образователна степен | 0.017 | 0.419 |
| Трудов стаж | -0.679 | -0.977 |
При отговорите на два от въпросите от анкетното проучване, свързани с достъпността на библиотеките (№5 „Колко често хора със специални потребности участват в дейности или събития, организирани от вашата библиотека?“ и №6 „Партнира ли си вашата библиотека с организации, работещи с хора със специални потребности (институции на държавно и местно ниво, НПО, центрове за хора с увреждания, специализирани училища)?“), е използвана петстепенна Ликертова скала. Корелацията между двата въпроса (R = .695) е значителна (близо до голяма), което става ясно от петстепенната скала за силата на връзката, според която при стойност на R до 0.3 степента на корелационна зависимост е слаба; от 0,31 до 0,5 – умерена; от 0,51 до 0,7 – значителна; от 0,71 до 0,9 – голяма, и над 0,9 – изключително голяма (Grancharova et al. 2013, p. 168). Положителната връзка показва права зависимост между двете променливи (табл. 2).
Таблица 2. Взаимовръзка между въпроси №5 и №6. Корелация по Пиърсън
| № | Въпроси | 5 | 6 |
| 5 | Участие на хора със специални потребности в дейности или събития, организирани от библиотеката | * | **.695 |
| 6 | Партньорство на библиотеката с организации, работещи с хорасъс специални потребности | **.695 | * |
За проверка на нормалното разпределение на данните отново е приложен методът на дескриптивната статистика (табл. 3). От представеното е видно, че има отлично разпределение на данните, като коефициентите на асиметрия са в златната среда по отношение съответствие на нормалната крива (-1, 1). Разпределението на отговорите по цялата скала на изследването (от 0 до 4) показва широка вариативност, която свидетелства за разлики в практиките по отношение участието на хора със специални потребности в дейности или събития, организирани от библиотеката, както и в партньорствата на библиотеката с организации, работещи с хора със специални потребности. От друга страна, стойностите на Mean дават основание да бъдат направени изводи, че и двете активности се явяват по-скоро спорадични, отколкото установена процедура.
Таблица 3. Дескриптивна статистика между зависимите променливипри въпросите с петстепенна Ликертова скала
| Зависима променлива | N | Min. | Max. | Mean | Skewness | Kurtosis |
| Участие на хора със специални потребности в дейности или събития, организираниот библиотеката | 66 | 0 | 4 | 1.86 | -0.174 | -0.078 |
| Партньорствона библиотекатас организации, работещи с хора със специални потребности | 66 | 0 | 4 | 2.17 | -0.438 | -0.738 |
Тези заключения се потвърждават и при по-детайлен разрез на отговорите на двата въпроса посредством еднофакторен дисперсионен анализ от гледна точка на демографския фактор „Вид библиотека“, избран за целите на настоящото изследване (табл. 4). Между отговорите на първия въпрос няма статистически значима разлика (над 0.05) с изключение на тези, при които анкетираните не са посочили в каква библиотека работят, но поради малкия им брой те не са взети предвид. И при трите вида библиотеки резултатът е нисък – M ≤ 2, като за работещите в национална библиотека е М = 1.93, за тези в регионална – М = 1.91, и в общинска или градска – М = 1.92. Поне към настоящия момент, независимо от вида на библиотеката, участието на хора със специални потребности в инициирани от институцията събития е по-скоро рядкост. Причините затова могат да бъдат потърсени частично в отговорите на следващия въпрос, при който, макар и М ≥ 2, нивото на партньорство с организации, работещи с хора със специални потребности, е незадоволително. Най-активни в подобни сътрудничества са общинските и градските библиотеки (М = 2.38), докато спецификата на Националната библиотека може да се разглежда като причина за по-слабата ангажираност в тази посока (М = 2.13).
Таблица 4. Еднофакторен дисперсионен анализ (фактор – вид библиотека)
| Изследвани зависими променливи | Вид библиотека | N | M | SD | F | Sig |
| Участие на хора със специални потребности в дейности или събития, организирани от библиотеката | национална | 15 | 1.93 | .799 | 1.749 | 0.166 |
| регионална | 35 | 1.91 | .981 | |||
| общинска/градска | 13 | 1.92 | .862 | |||
| не е посочено | 3 | .67 | 1.155 | |||
| Партньорство на библиотеката с организации, работещи с хора със специални потребности | национална | 15 | 2.13 | .990 | 3.932 | 0.012 |
| регионална | 35 | 2.29 | 1.274 | |||
| общинска/градска | 13 | 2.38 | .961 | |||
| не е посочено | 3 | - | - |
Същият фактор е взет предвид и при представянето на останалите отговори от анкетата (на въпроси от №1 до №4 и от №7 до №14), които поради своята специфика са анализирани в таблици с две променливи (кростаблици), като получените данни са изразени в проценти от съответната група анкетирани (Приложение 1). На въпрос 1 „Кое от следните изисквания към библиотечната достъпност е изпълнено във вашата библиотека?“ най-голям процент от работещите в национална библиотека посочват физическата среда, достъпна за хора със специални потребности, и достъпните услуги и възможности за комуникация (по 73%). Двете изисквания са посочени и в най-голям процент от отговорите на работещите в регионални библиотеки (съответно 68,6% и 85,7%), а 68,6% отбелязват и участието на хора със специални потребности в инициативи, организирани от библиотеката. Достъпните услуги и комуникация събират най-много отговори и сред анкетираните от общински или градски библиотеки (46,2%).
По отношение придобитите знания и умения за работа с хора със специални потребности (въпрос 2) практическият опит се оказва водещ за специалистите от всички видове библиотеки. Отговорът е маркиран от 46,7% от работещите в национална, 48,6% в регионална и 69,2% в общинска или градска библиотека. Колкото до участието в проекти, свързани с достъпността и хората със специални потребности (въпрос 3), такова е заявено най-активно от анкетираните от национална библиотека, като според 60,0% от тях библиотеката е реализирала собствен проект, а 40,0% отговарят, че е участвала в партньорски проект. Собствените проекти се оказват рядкост според служителите на общински и градски библиотеки (7,7%), а 38,5% от тях отговарят, че библиотеката, в която работят, никога не е работила по подобни инициативи. От отговорите на въпрос 4 „С какви материали в достъпен формат и/или помощни технологии за хора със специални потребности разполага вашата библиотека?“ е видно, че при анкетираните от национална и регионална библиотека това са основно издания в достъпен формат (на Брайл, електронни, говорещи или тактилни книги) и компютърни работни места със специализиран хардуер и софтуер (съответно 80,0% и 60,0% за национална и по 51,4% на двата отговора за регионална). 61,5% от служителите на общински и градски библиотеки и 100% от непосочилите вид на библиотеката, в която работят, смятат, че тяхната библиотека не разполага с подобни материали и/или помощни технологии. Нужно е да се отбележи, че нито един от анкетираните не е отбелязал отговора „Индукционни контури и/или примки за потребители с увреден слух“.
На въпрос 7 сред бариерите, които възпрепятстват взаимодействието на хората със специални потребности с библиотеките, голяма част от анкетираните посочват липсата на информация какво може да предложи библиотеката на съответната група потребители (46,7% от национална, 28,6% от регионална и 30,8% от общинска или градска), както и липсата на обучен персонал, познаващ изискванията им (40,0% от национална, 22,9% от регионална и 66,7% от непосочилите). Като проблем при общинските и градските библиотеки се дефинира и недостъпността на физическата среда, посочена от 38,4% от работещите там.
От отговорите на въпрос 8 става ясно, че много от анкетираните не са достатъчно добре запознати с възможностите за участие на библиотеките като партньори в областта на туризма. Това заявяват 40,0% от специалистите в национална библиотека, 34,3% – в регионална, 30,8% – в общинска или градска, и 100,0% от тези, които не са посочили вид на библиотеката, в която работят. Публикациите в интернет (социални мрежи, блогове, YouTube канали) са маркирани като предпочитан канал за получаване на такава информация от работещите в национална библиотека (33,3%), както и сред тези от общинска или градска библиотека (38,5%), докато колегите им от регионалните библиотеки заявяват, че предпочитат специализирани материали по темата (40,0%). Въпреки това отговорите на въпрос 9 „С какво вашата библиотека може да привлече интереса на български и чуждестранни туристи?“ разкриват широкия спектър от възможности в тази посока пред културните институти. Според най-голям процент от респондентите от национална библиотека такива инструменти могат да бъдат ценните колекции, които се съхраняват там (93,3%), както и архитектурата на сградата (86,7%). Събитията, свързани с местния бит и традиции или посветени на популярна личност, са предпочитани отговори за анкетираните от регионалните библиотеки, като съответно те са посочени от по 62,9%, а 74,3% от тях са отбелязали и полезната информация, предоставена на уебсайта на библиотеката. При общинските и градските библиотеки възможностите за библиотечен туризъм също са идентифицирани посредством прояви, свързани с местния бит (53,8%) и с инициативи, посветени на известна личност (76,9%).
Недостатъчно доброто познаване за това как ресурсите на библиотеките могат да разкрият нови възможности в полето на туризма, се потвърждава от отговорите на въпрос 10, касаещ участието им в проекти, свързани с културния туризъм. Най-голяма активност по отношение на собствени такива заявяват служителите в национална библиотека (46,7%), а според 40,0% библиотеката е участвала в партньорски проект. Този отговор е посочен и от 40,0% от специалистите в регионални библиотеки, докато според 45,7% библиотеката не е участвала в подобни инициативи. Отрицателен отговор дават и 69,2% от анкетираните от общински и градски библиотеки. Включването на библиотеката в образователни турове или литературни маршрути (въпрос 11) отново е посочено като практика от работещите в национална (80,0%) и регионална библиотека (40,0%), докато при анкетираните от общински и градски библиотеки, както и при тези, непосочили вид на библиотеката, отрицателен отговор са дали съответно 61,5% и 66,7%.
На въпрос 12 „Смятате ли, че вашата библиотека разполага с информационни материали, конкурентни на тези, предоставяни от туристическите обекти и туристическите информационни центрове в региона?“, положително мнение заявяват 46,7% от респондентите от национална, 37,1% от тези от регионална и 23,0% от общинска или градска библиотека. Далеч по-категорични са отговорите на последните два въпроса, като на въпрос 13 „Разполага ли вашата библиотека със специалисти, които биха могли да съдействат с информация както на български, така и на чуждестранни туристи?“, положителен отговор дават 93,0% от служителите в национална библиотека, 80,0% от тези в регионална и 48,5% в общинска или градска библиотека. Според 40,5% от анкетираните от тази група библиотеката може да окаже съдействие само на български туристи. На въпрос 14, свързан с това кой може да извлече полза от интегрирането на библиотеката в туристическата индустрия, болшинството от анкетираните посочват, че подобен процес би имал позитивно отражение и за двете страни. Така смятат 86,7% от служителите в национална библиотека, 91,4% от тези в регионална, 84,6% – в общинска или градска, и 66,7% от непосочилите вид на библиотеката, в която работят.
- 6. Дискусия
Отговорите на въпросите в модула идентифицират и ниско ниво на информираност – както от страна на потребителите за това какви достъпни услуги може да предложи библиотеката, така и от страна на библиотечните специалисти относно взаимодействието им с тази група хора, като се разчита главно на придобития практически опит (фиг. 1). Повишаването на информираността и в двете направления следва да залегне в планирането и реализирането на дългосрочна програма, като от значение тук е и търсенето на по-активни партньорства с организации, работещи с хора със специални потребности. При подобно сътрудничество функцията им на медиатор би имала позитивно отражение за библиотечните специалисти, що се отнася до получаването на полезни знания и усвояването на нови умения, но и за хората със специални потребности от гледна точка на информацията за достъпните библиотеки, която могат да получат. Това ще превърне тази група в субект с по-осезаемо участие в инициативите на библиотеката.

Фигура 1. Знания и умения за работа с хора със специални потребности
От анализа на получените отговори на въпросите от втория модул на анкетата могат да бъдат направени изводи, че към настоящия момент голяма част от специалистите у нас не са добре информирани за възможностите за партньорство на библиотеките в областта на туризма – независимо от вида на библиотеката, в която работят. Въпреки това е необходимо да се отбележи, че насочването към потенциалните ресурси (въпрос 9) води до разбиране на силните страни на всяка една библиотека, които могат да бъдат използвани. Участието в проекти, свързани с културния туризъм, в образователни турове или литературни маршрути се явява практика главно в големите библиотеки, като сред служителите им се наблюдава и най-висока степен на увереност, че библиотеката разполага с информационни материали, конкурентни на тези на туристическите обекти. Това мнение се припокрива и по отношение наличието на библиотечни специалисти, които могат да съдействат както на български, така и чуждестранни туристи. Независимо от вида на библиотеката, в която работят, анкетираните демонстрират положителна нагласа към ползите от интегрирането на библиотеките в сферата на туризма, заявявайки, че подобно взаимодействие ще допринесе в позитивен аспект и за двете страни (фиг. 2).
Фигура 2. Ползи от интегрирането на библиотеката в туристическата индустрия
- Заключение
По отношение по-добрата информираност на библиотечните специалисти, като необходимост се откроява участието им в специализирани обучения. Подобни инициативи могат да включват теми, свързани с достъпния туризъм, особеностите на отделните групи хора със специални потребности, използването на материали в достъпен формат и помощни технологии и предлагането на ресурси от туристически интерес. Също така, те могат да бъдат с фокус върху механизмите за разработване на програми и възможностите за реализиране на тематични проекти. От друга страна, библиотекарите следва да са по-активни в предоставянето на необходимата информация на потребителите на достъпния туризъм, което би ги превърнало в пълноценни участници в живота на културната институция.
Благодарности и финансиране
Изследването е реализирано в изпълнение на договор №133/01.09.2024 г. към УниБИТ по Националната програма за научни изследвания „Млади учени и постдокторанти – 2“, Конкурсна сесия 2022 – 2025, приета с Решение № 206/07.04.2022 г. и Постановление № 172/22.05.2024 г. на Министерския съвет и финансирана от Министерството на образованието и науката.
Приложения
Приложение 1. Разпределения в таблици с две променливи (кростаблици).Фактор – вид библиотека
| № | Въпрос | Отговор | Вид библиотека | |||
| Национална | Регионална | Общинска/
градска | Не е посочено | |||
| 1 |
Изисквания към библиотечната достъпност | Разработена политика | 46,7% | 28,6% | 30,8% | 0,0% |
| Достъпна физическа среда | 73,3% | 68,6% | 23,1% | 0,0% | ||
| Достъпни услуги и комуникация | 73,3% | 85,7% | 46,2% | 0,0% | ||
| Материали в достъпен формат и помощни технологии | 60,0% | 54,3% | 15,4% | 0,0% | ||
| Специалисти, обучени за работа с хора със специални потребности | 6,7% | 45,7% | 7,7% | 0,0% | ||
| Участие на хора със специални потребности в инициативи на библиотеката | 6,7% | 68,6% | 38,5% | 33,3% | ||
| Нито едно от посочените | 0,0% | 0,0% | 23,1% | 66,7% | ||
| 2 |
Знания и умения за работа с хора със специални потребности | Преминато обучение | 13,3% | 22,9% | 0,0% | 0,0% |
| Интернет и/или специализирани печатни издания | 6,7% | 11,4% | 7,7% | 0,0% | ||
| Практически опит | 46,7% | 48,6% | 69,2% | 33,3% | ||
| Не притежават | 33,3% | 17,1% | 23,1% | 66,7% | ||
| 3 | Участие на библиотеката в проекти, свързани с достъпността | Собствен проект | 60,0% | 37,1% | 7,7% | 0,0% |
| Партньорски проект | 40,0% | 40,0% | 53,8% | 0,0% | ||
| Не е участвала | 0,0% | 22,9% | 38,5% | 100,0% | ||
| 4 |
Материали в достъпен формат и/или помощни технологии | Издания в достъпен формат | 80,0% | 51,4% | 30,8% | 0,0% |
| Филми със субтитри или жестомимичен превод | 33,3% | 22,9% | 15,4% | 0,0% | ||
| Специализирано компютърно работно място | 60,0% | 51,4% | 15,4% | 0,0% | ||
| Индукционни контурии/или примки | 0,0% | 0,0% | 0,0% | 0,0% | ||
| Библиотекатане разполага с материали и/или помощни технологии | 0,0% | 20,0% | 61,5% | 100,0% | ||
| Други | 0,0% | 0,0% | 0,0% | 0,0% | ||
| 7 |
Бариери пред хората със специални потребности | Липса на информация | 46,7% | 28,6% | 30,8% | 33,3% |
| Ограничено предлагане на услуги и дейности | 13,3% | 34,3% | 15,4% | 0,0% | ||
| Липса на обучен персонал | 40,0% | 22,9% | 15,4% | 66,7% | ||
| Недостъпност на физическата среда | 0,0% | 14,2% | 38,4% | 0,0% | ||
| 8 |
Информираност за възможностите за партньорство на библиотеките в областта на туризма | От специализирани публикации | 20,0% | 40,0% | 30,8% | 0,0% |
| От публикации в социални мрежи, блогове и др. | 33,3% | 28,6% | 38,5% | 0,0% | ||
| От информация за реализирани проекти | 20,0% | 31,4% | 23,1% | 0,0% | ||
| Не съм запознат/а | 40,0% | 34,3% | 30,8% | 100,0% | ||
| 9 |
©2005-2026 Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“.
| |||||