Научни списания

Опит и нагласи на българските библиотеки като партньори в областта на достъпния туризъм

Радослав Христов

Университет по библиотекознание и информационни технологии – София

https://doi.org/10.53656/str2025-4-6-opi

Резюме. Настоящата публикация представя целенасочено подбрани резултати от първото по рода си проучване на възможностите на обществените библиотеки за партньорство в областта на достъпния туризъм. Основната цел е да бъдат установени ресурсите, с които те разполагат, за осигуряването на достъпна среда и привличането на туристически интерес и подготвени ли са библиотекарите да посрещнат нуждите на потребителите на достъпния туризъм. Приложен е метод за пряка комуникация посредством онлайн анкета, проведена в периода 21 октомври – 21 декември 2024 г. Респондентите са от обществени библиотеки в България, които като вид най-често попадат в обхвата на потенциалните партньори на туризма. От 150 поканени специалисти ефективно са се включили 66 участници. На базата на анализа на отговорите са направени изводи за актуалното състояние на проблема. Изведени са препоръки за по-ефективното експлоатиране на наличните ресурси и за повишаване на информираността – както на библиотекарите, така и на потребителите на достъпния туризъм, за възможностите, които библиотеките могат да предложат.

Ключови думи: библиотеки, достъпен туризъм, библиотечен туризъм, хора със специални потребности, България

[emember_protected for='16-4-20' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']

  1. Въведение
Исторически хората със специални потребности са изключена и социално маргинализирана група, която се сблъсква с препятствия пред пълноценното си участие и включване в общността. Туризмът се счита за неразделна част от съвременния живот, но за тази група той невинаги е достъпен или приобщаващ и тя често няма възможност да участва в туристически дейности поради техния ограничаващ и социално изключващ характер. Въпреки това той има потенциал да подобри качеството на живот и удовлетвореността от живота на тези хора чрез личностно развитие и социално взаимодействие (Gillovic et al. 2020). „Независимост“, „равнопоставеност“, „достойнство“ са трите определения, които кратко, но изчерпателно обобщават цялостната идея за достъпния туризъм както в теоретичен, така и в практически план (Darcy et al. 2009, p. 36). Същинската философия на достъпния туризъм обхваща всички – без значение дали са с увреждания, или не, независимо от възрастта и физическите им ограничения. Следвайки принципите на универсалния дизайн, продуктите и услугите на достъпния туризъм трябва да са приобщаващи, като се използват във възможно най-голяма степен от всички хора, без да се налага специално проектиране за адаптирането им.

Възможността за успешно партньорство между библиотеките и достъпния туризъм се явява нова концепция, която към настоящия момент не попада в полезрението на ангажираните в тези области. Използването на вакуума по отношение механизмите за интегриране на библиотеките в дейности, свързани с достъпния туризъм, има потенциал да утвърди значението за общността на най-креативните и инициативните от тези културни институти. Настоящата публикация представя целенасочено подбрани резултати от първото по рода си анкетно проучване за идентифициране възможностите на обществените библиотеки за партньорство в областта на достъпния туризъм. От една страна, подобен подход може да зададе нови перспективи за бъдещи изследвания, които да попълнят липсата от знания по темата. От друга – резултатите могат да послужат като катализатор за постигане на промяна в чисто практически план, която да бъде от полза както за библиотеките, така и за сектора на туризма, но най-вече – за потребителите на достъпния туризъм.

 

  1. Литературен обзор
Интердисциплинарният характер на проучването налага изследванията по проблема да бъдат представени условно в три групи, а именно – през призмата на достъпния туризъм, библиотечния туризъм и достъпността на библиотеките за хора със специални потребности. Поглед върху разработките по темата за достъпния туризъм разкрива вариативност по отношение както на тълкуването на самата концепция (Buhalis & Darcy 2011; Rubio-Escuderos et al. 2021), така и във връзка с проблемите, поставени в този контекст. Във фокуса на изследванията попадат предимствата на достъпния туризъм за икономиката (Qiao et al. 2022; Michopoulou et al. 2015), тенденцията за застаряване на населението в глобален мащаб, като важен фактор за развитието на достъпния туризъм (Luiza 2010; Zsarnoczky 2018), както и политиките за достъпен туризъм (Ambrose 2012; Zajadacz 2015). В българската научна литература авторите разглеждат дигиталната и физическата достъпност на туристическите обекти у нас (Sabev et al. 2018), видовете достъпност до културно наследство (Georgieva 2012), а също и мястото на достъпния туризъм в процеса на обучение на бъдещите професионалисти (Todorova 2020).

Библиотечният туризъм се очертава като нишов тип туризъм, който през последните години добива все по-голяма популярност. Вниманието на академичната общност е насочено основно върху все още изграждащата се теоретична рамка на този млад сегмент на културния туризъм, приемащ библиотеките, като обекти с туристически потенциал въз основа на тяхната история, архитектура, ценни колекции, редки издания, организирани събития или информационни материали в помощ на туристите (Lainsbury 2019; Li et al. 2019; Roque et al. 2021). Добрите практики все по-често получават гласност от страна на изследователите, които представят както световноизвестни, така и малко познати библиотеки с туристически потенциал (Adegbilero-Iwari et al. 2019; Quinteiro et al. 2020; Seifi et al. 2019; Tokić et al. 2018). В България темата все още не е достатъчно популярна, но въпреки това съществуват проучвания, които открояват възможностите на библиотеките за участие в областта на туризма. В отделни публикации е откроен потенциалът на Столичната библиотека (Yankova et al. 2016) и Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе (Terziev et al. 2020), но и по-комплексно се обръща внимание на важната роля, която обществените библиотеки могат да играят за развитието на културния туризъм (Modeva-Nankova 2016).

Като изключително полезни инструменти се налагат практическите ръководства за осигуряване на достъпна среда в библиотеките (Nielsen et al. 2005; Robertson 2012; Stenberg et al. 2023). Мултинационални проучвания засягат теми, свързани с библиотеките, и улеснения посредством Маракешкия договор достъп до публикувани произведения за слепи хора и лица с нарушено зрение (Todorova et al. 2017), както и осигуряването на достъпни справочни услуги за потребители от различен етнос и култура в академичните библиотеки (Saunders et al. 2013). Българските автори разглеждат темата както в общ план (Chavdarska 2004; Stefanova 2006), така и в различни нейни аспекти – обслужване на потребители със специални потребности в университетските библиотеки (Ilieva et al. 2007; Todorova et al. 2008), в обществените библиотеки (Alexandrov et al. 2010), а внимание е обърнато и на различни реализирани проекти (Draganova 2006).

Въпреки многобройните проучвания, фокусирани поотделно върху трите теми, към този момент библиотеките изключително рядко попадат в обхвата на изследователския интерес във връзка с възможностите, които предлагат в подкрепа на достъпния туризъм. Разглеждайки по-конкретно специализираните библиотеки за хора с увредено зрение, Е. Лиханос обобщава, че в много региони на Руската федерация те са единствените институции, които се занимават с туризъм за хора със специални потребности. Според автора това, от една страна, разкрива уникалността на подобна услуга, а от друга – с оглед засиления интерес към достъпния туризъм – дава възможност библиотеките да заемат водещо място, като партньори на туризма (Lihanos 2015). Идентифицирайки добри практики за развитие на достъпен туризъм в Слюдянски район, Иркутска област, К. Дуля посочва, че градската библиотека в Байкалск отговаря на всички съвременни изисквания за достъпна среда, а тази в Слюдянка разработва туристически маршрути за хора със специални потребности от всички възрасти (Dulya 2020).

 

  1. Методология
Методологията на изследването се основава на провеждането на онлайн базирано емпирично анкетно проучване на тема „Опит и нагласи на българските библиотеки като партньори в областта на достъпния туризъм“ и анализирането на получените от него резултати. Респондентите са представители на обществени библиотеки в България (НБ „Св. св. Кирил и Методий“ – София, НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, регионални, общински и градски библиотеки), които, като вид, най-често попадат в обхвата на потенциалните партньори на туризма. Основната цел е да бъде установено какви са ресурсите, с които те разполагат за осигуряването на достъпна среда и привличането на интерес от страна на туристите, както и подготвени ли са библиотечните специалисти да посрещнат нуждите на потребителите на достъпния туризъм. Проучването е проведено в периода 21 октомври – 21 декември 2024 г., като е използвана платформата Google Forms. По имейл респондентите са поканени да попълнят анкетата два пъти в рамките на посочения период. До затварянето ѝ от 150 поканени библиотечни специалисти ефективно са се включили 66 участници.

Анкетната карта е разделена условно в два модула – „Библиотеките и достъпът за хора със специални потребности“ и „Библиотеките и културният туризъм“, и включва общо 22 въпроса. Двадесет и един са със задължителен характер, а единствено последният въпрос е незадължителен, позволявайки свободен отговор. Въпросите със задължителен характер са многовариантни, като 2 от тях са с използване на петстепенна Ликертова скала. При 4 въпроса има възможност за отбелязване на повече от един отговор.

Събраните данни от анкетното проучване са обработени със статистически софтуер IBM SPSS (Statistical Package for the Social Sciences). При анализа на резултатите се прилагат методите на дескриптивната статистика, еднофакторния дисперсионен анализ, корелационния анализ и едномерното честотно разпределение на данните, а също така е направен анализ в таблици с две променливи (кростаблици). Извършена е проверка на надеждността на отговорите и са взети под внимание нормите на стойностите на Kurtosis (ексцес) и Skewness (изкривяване).

 

  1. Ограничения
Проучвайки възможностите на обществените библиотеки в България за партньорство в областта на достъпния туризъм, сред респондентите не са включени такива от читалищни библиотеки. Причина за това е фактът, че читалищата са уникално българско явление и в този смисъл няма релевантна база, на която техните библиотеки да бъдат съпоставени с други такива по отношение на достъпността и възможностите за туризъм. Също така се взема предвид фактът, че тези библиотеки не функционират самостоятелно, а са част от читалището.

 

  1. Резултати
Данните от демографската част на изследването са изведени посредством метода на едномерното честотно разпределение. Генералната съвкупност на анкетното проучване се състои от 66 респонденти, от които 15,2% (n=10) са мъже, а 84,8% (n=56) – жени. Най-голям процент от анкетираните – 53,0% (n=35), са във възрастовата група 51 – 63 години, следвани от тези на възраст 36 – 50 години – 34,8% (n=23), 20 – 35 години – 7,6% (n=5), и над 63 години – 3,0% (n=2), а един участник (1,5%) не е посочил отговор. По отношение на образователния статус най-голяма е групата с образователна степен „магистър“ – 69,7% (n=46), а след тях са библиотечните специалисти с докторска степен – 16,7% (n=11), и бакалаврите – 13,6% (n=9). Болшинството от респондентите са с трудов стаж над 20 години – 43,9% (n=29), 15,2% (n=10) – между 16 и 20 години, 13,6% (n=9) – между 1 и 5 години, 12,1% (n=8) – между 6 и 10 години, 10,6% (n=7) – между 11 и 15 години, а 4,5% (n=3) са с трудов стаж по-малко от една година. Най-много са работещите в регионални библиотеки – 53,0% (n=35), специалистите от национална библиотека са 22,7% (n=15), тези в общински или градски библиотеки са 19,7% (n=13), а трима участници (4,5%) не са посочили отговор. От тях 81,8% (n=54) се намират в населени места с над 20 000 жители, 13,6% (n=9) – в такива с между 5000 и 20 000 жители, а 4,5% (n=3) – под 5000 жители. Според длъжността, която заемат в библиотеката, респондентите се разпределят, както следва: библиотекар – 34,8% (n=23), ръководител на отдел/звено – 30,3% (n=20), и директор/зам.-директор – 25,8% (n=17). 7,6% (n=5) от анкетираните са дали отговор „друга“ (архивист, методист, главен специалист), а един или 1.5% от анкетираните е дал отговор „технически сътрудник“.

При анализа на резултатите е извършена проверка за надеждност на данните, като са взети под внимание нормите на стойностите на Kurtosis и Skewness, като извън тях разпределението не съответства на нормалната крива. При Kurtosis:

– 0 – напълно съответства на нормалната крива;

– (-1, 1) – отлично съответства на нормалната крива;

– (-2, 2) – все още добре съответства на нормалната крива.

При Skewness:

– 0 – напълно симетрична;

– (-1, 1) – отлично съответства на нормалната крива;

– (-2, 2) – все още добре съответства на нормалната крива (Dzhonev 2004, p. 86).

В случая коефициентите Kurtosis и Skewness са в рамките на нормалното, като изключим характеристиките, отнасящи се до демографския показател „Население“. Незначително е отклонението при показател „Пол“ (табл. 1).

 

Таблица 1. Проверка за надеждност на данните (Skewness и Kurtosis)

Демографски показателSkewnessKurtosis
Вид библиотека0.4890.083
Население-2.2804.454
Длъжност0.7020.283
Пол-1.9892.018
Възраст0.0151.044
Образователна степен0.0170.419
Трудов стаж-0.679-0.977
 

При отговорите на два от въпросите от анкетното проучване, свързани с достъпността на библиотеките (№5 „Колко често хора със специални потребности участват в дейности или събития, организирани от вашата библиотека?“ и №6 „Партнира ли си вашата библиотека с организации, работещи с хора със специални потребности (институции на държавно и местно ниво, НПО, центрове за хора с увреждания, специализирани училища)?“), е използвана петстепенна Ликертова скала. Корелацията между двата въпроса (R = .695) е значителна (близо до голяма), което става ясно от петстепенната скала за силата на връзката, според която при стойност на R до 0.3 степента на корелационна зависимост е слаба; от 0,31 до 0,5 – умерена; от 0,51 до 0,7 – значителна; от 0,71 до 0,9 – голяма, и над 0,9 – изключително голяма (Grancharova et al. 2013, p. 168). Положителната връзка показва права зависимост между двете променливи (табл. 2).

 

Таблица 2. Взаимовръзка между въпроси №5 и №6. Корелация по Пиърсън

№Въпроси56
5Участие на хора със специални потребности в дейности или събития, организирани от библиотеката***.695
6Партньорство на библиотеката с организации, работещи с хорасъс специални потребности**.695*
Корелацията е значима на ниво 0,01.

 

За проверка на нормалното разпределение на данните отново е приложен методът на дескриптивната статистика (табл. 3). От представеното е видно, че има отлично разпределение на данните, като коефициентите на асиметрия са в златната среда по отношение съответствие на нормалната крива (-1, 1). Разпределението на отговорите по цялата скала на изследването (от 0 до 4) показва широка вариативност, която свидетелства за разлики в практиките по отношение участието на хора със специални потребности в дейности или събития, организирани от библиотеката, както и в партньорствата на библиотеката с организации, работещи с хора със специални потребности. От друга страна, стойностите на Mean дават основание да бъдат направени изводи, че и двете активности се явяват по-скоро спорадични, отколкото установена процедура.

 

Таблица 3. Дескриптивна статистика между зависимите променливипри въпросите с петстепенна Ликертова скала

Зависима променливаNMin.Max.MeanSkewnessKurtosis
Участие на хора със специални потребности в дейности или събития, организираниот библиотеката66041.86-0.174-0.078
Партньорствона библиотекатас организации, работещи с хора със специални потребности66042.17-0.438-0.738
 

 

Тези заключения се потвърждават и при по-детайлен разрез на отговорите на двата въпроса посредством еднофакторен дисперсионен анализ от гледна точка на демографския фактор „Вид библиотека“, избран за целите на настоящото изследване (табл. 4). Между отговорите на първия въпрос няма статистически значима разлика (над 0.05) с изключение на тези, при които анкетираните не са посочили в каква библиотека работят, но поради малкия им брой те не са взети предвид. И при трите вида библиотеки резултатът е нисък – M ≤ 2, като за работещите в национална библиотека е М = 1.93, за тези в регионална – М = 1.91, и в общинска или градска – М = 1.92. Поне към настоящия момент, независимо от вида на библиотеката, участието на хора със специални потребности в инициирани от институцията събития е по-скоро рядкост. Причините затова могат да бъдат потърсени частично в отговорите на следващия въпрос, при който, макар и М ≥ 2, нивото на партньорство с организации, работещи с хора със специални потребности, е незадоволително. Най-активни в подобни сътрудничества са общинските и градските библиотеки (М = 2.38), докато спецификата на Националната библиотека може да се разглежда като причина за по-слабата ангажираност в тази посока (М = 2.13).

 

Таблица 4. Еднофакторен дисперсионен анализ (фактор – вид библиотека)

Изследвани зависими променливиВид библиотекаNMSDFSig
Участие на хора със специални потребности в дейности или събития, организирани от библиотекатанационална151.93.7991.7490.166
регионална351.91.981
общинска/градска131.92.862
не е посочено3.671.155
Партньорство на библиотеката с организации, работещи с хора със специални потребностинационална152.13.9903.9320.012
регионална352.291.274
общинска/градска132.38.961
не е посочено3--
 

Същият фактор е взет предвид и при представянето на останалите отговори от анкетата (на въпроси от №1 до №4 и от №7 до №14), които поради своята специфика са анализирани в таблици с две променливи (кростаблици), като получените данни са изразени в проценти от съответната група анкетирани (Приложение 1). На въпрос 1 „Кое от следните изисквания към библиотечната достъпност е изпълнено във вашата библиотека?“ най-голям процент от работещите в национална библиотека посочват физическата среда, достъпна за хора със специални потребности, и достъпните услуги и възможности за комуникация (по 73%). Двете изисквания са посочени и в най-голям процент от отговорите на работещите в регионални библиотеки (съответно 68,6% и 85,7%), а 68,6% отбелязват и участието на хора със специални потребности в инициативи, организирани от библиотеката. Достъпните услуги и комуникация събират най-много отговори и сред анкетираните от общински или градски библиотеки (46,2%).

По отношение придобитите знания и умения за работа с хора със специални потребности (въпрос 2) практическият опит се оказва водещ за специалистите от всички видове библиотеки. Отговорът е маркиран от 46,7% от работещите в национална, 48,6% в регионална и 69,2% в общинска или градска библиотека. Колкото до участието в проекти, свързани с достъпността и хората със специални потребности (въпрос 3), такова е заявено най-активно от анкетираните от национална библиотека, като според 60,0% от тях библиотеката е реализирала собствен проект, а 40,0% отговарят, че е участвала в партньорски проект. Собствените проекти се оказват рядкост според служителите на общински и градски библиотеки (7,7%), а 38,5% от тях отговарят, че библиотеката, в която работят, никога не е работила по подобни инициативи. От отговорите на въпрос 4 „С какви материали в достъпен формат и/или помощни технологии за хора със специални потребности разполага вашата библиотека?“ е видно, че при анкетираните от национална и регионална библиотека това са основно издания в достъпен формат (на Брайл, електронни, говорещи или тактилни книги) и компютърни работни места със специализиран хардуер и софтуер (съответно 80,0% и 60,0% за национална и по 51,4% на двата отговора за регионална). 61,5% от служителите на общински и градски библиотеки и 100% от непосочилите вид на библиотеката, в която работят, смятат, че тяхната библиотека не разполага с подобни материали и/или помощни технологии. Нужно е да се отбележи, че нито един от анкетираните не е отбелязал отговора „Индукционни контури и/или примки за потребители с увреден слух“.

На въпрос 7 сред бариерите, които възпрепятстват взаимодействието на хората със специални потребности с библиотеките, голяма част от анкетираните посочват липсата на информация какво може да предложи библиотеката на съответната група потребители (46,7% от национална, 28,6% от регионална и 30,8% от общинска или градска), както и липсата на обучен персонал, познаващ изискванията им (40,0% от национална, 22,9% от регионална и 66,7% от непосочилите). Като проблем при общинските и градските библиотеки се дефинира и недостъпността на физическата среда, посочена от 38,4% от работещите там.

От отговорите на въпрос 8 става ясно, че много от анкетираните не са достатъчно добре запознати с възможностите за участие на библиотеките като партньори в областта на туризма. Това заявяват 40,0% от специалистите в национална библиотека, 34,3% – в регионална, 30,8% – в общинска или градска, и 100,0% от тези, които не са посочили вид на библиотеката, в която работят. Публикациите в интернет (социални мрежи, блогове, YouTube канали) са маркирани като предпочитан канал за получаване на такава информация от работещите в национална библиотека (33,3%), както и сред тези от общинска или градска библиотека (38,5%), докато колегите им от регионалните библиотеки заявяват, че предпочитат специализирани материали по темата (40,0%). Въпреки това отговорите на въпрос 9 „С какво вашата библиотека може да привлече интереса на български и чуждестранни туристи?“ разкриват широкия спектър от възможности в тази посока пред културните институти. Според най-голям процент от респондентите от национална библиотека такива инструменти могат да бъдат ценните колекции, които се съхраняват там (93,3%), както и архитектурата на сградата (86,7%). Събитията, свързани с местния бит и традиции или посветени на популярна личност, са предпочитани отговори за анкетираните от регионалните библиотеки, като съответно те са посочени от по 62,9%, а 74,3% от тях са отбелязали и полезната информация, предоставена на уебсайта на библиотеката. При общинските и градските библиотеки възможностите за библиотечен туризъм също са идентифицирани посредством прояви, свързани с местния бит (53,8%) и с инициативи, посветени на известна личност (76,9%).

Недостатъчно доброто познаване за това как ресурсите на библиотеките могат да разкрият нови възможности в полето на туризма, се потвърждава от отговорите на въпрос 10, касаещ участието им в проекти, свързани с културния туризъм. Най-голяма активност по отношение на собствени такива заявяват служителите в национална библиотека (46,7%), а според 40,0% библиотеката е участвала в партньорски проект. Този отговор е посочен и от 40,0% от специалистите в регионални библиотеки, докато според 45,7% библиотеката не е участвала в подобни инициативи. Отрицателен отговор дават и 69,2% от анкетираните от общински и градски библиотеки. Включването на библиотеката в образователни турове или литературни маршрути (въпрос 11) отново е посочено като практика от работещите в национална (80,0%) и регионална библиотека (40,0%), докато при анкетираните от общински и градски библиотеки, както и при тези, непосочили вид на библиотеката, отрицателен отговор са дали съответно 61,5% и 66,7%.

На въпрос 12 „Смятате ли, че вашата библиотека разполага с информационни материали, конкурентни на тези, предоставяни от туристическите обекти и туристическите информационни центрове в региона?“, положително мнение заявяват 46,7% от респондентите от национална, 37,1% от тези от регионална и 23,0% от общинска или градска библиотека. Далеч по-категорични са отговорите на последните два въпроса, като на въпрос 13 „Разполага ли вашата библиотека със специалисти, които биха могли да съдействат с информация както на български, така и на чуждестранни туристи?“, положителен отговор дават 93,0% от служителите в национална библиотека, 80,0% от тези в регионална и 48,5% в общинска или градска библиотека. Според 40,5% от анкетираните от тази група библиотеката може да окаже съдействие само на български туристи. На въпрос 14, свързан с това кой може да извлече полза от интегрирането на библиотеката в туристическата индустрия, болшинството от анкетираните посочват, че подобен процес би имал позитивно отражение и за двете страни. Така смятат 86,7% от служителите в национална библиотека, 91,4% от тези в регионална, 84,6% – в общинска или градска, и 66,7% от непосочилите вид на библиотеката, в която работят.

 

  1. 6. Дискусия
Анализът на резултатите от анкетното проучване дава възможност да се направят изводи относно актуалното състояние на проблема, както и да се изведат съответните препоръки. При модула, касаещ достъпността на библиотеките, може да се обобщи, че изискванията, свързани с достъпната физическа среда и достъпните услуги и комуникация, са факт поне в големите библиотеки, но дори при тях разработването и следването на политика за планиране и оценка на достъпността не е широко застъпено. При общинските и градските библиотеки като проблем се отчита недостъпната физическа среда, което, от своя страна, се явява сериозна бариера пред по-активното участие на хората със специални потребности в дейностите, организирани от библиотеката. Като негативна тенденция следва да се отбележи и липсата на ангажираност конкретно по отношение на потребителите с увреден слух, като това се наблюдава при всички отговори, независимо от вида на библиотеката.

Отговорите на въпросите в модула идентифицират и ниско ниво на информираност – както от страна на потребителите за това какви достъпни услуги може да предложи библиотеката, така и от страна на библиотечните специалисти относно взаимодействието им с тази група хора, като се разчита главно на придобития практически опит (фиг. 1). Повишаването на информираността и в двете направления следва да залегне в планирането и реализирането на дългосрочна програма, като от значение тук е и търсенето на по-активни партньорства с организации, работещи с хора със специални потребности. При подобно сътрудничество функцията им на медиатор би имала позитивно отражение за библиотечните специалисти, що се отнася до получаването на полезни знания и усвояването на нови умения, но и за хората със специални потребности от гледна точка на информацията за достъпните библиотеки, която могат да получат. Това ще превърне тази група в субект с по-осезаемо участие в инициативите на библиотеката.

Фигура 1. Знания и умения за работа с хора със специални потребности

От анализа на получените отговори на въпросите от втория модул на анкетата могат да бъдат направени изводи, че към настоящия момент голяма част от специалистите у нас не са добре информирани за възможностите за партньорство на библиотеките в областта на туризма – независимо от вида на библиотеката, в която работят. Въпреки това е необходимо да се отбележи, че насочването към потенциалните ресурси (въпрос 9) води до разбиране на силните страни на всяка една библиотека, които могат да бъдат използвани. Участието в проекти, свързани с културния туризъм, в образователни турове или литературни маршрути се явява практика главно в големите библиотеки, като сред служителите им се наблюдава и най-висока степен на увереност, че библиотеката разполага с информационни материали, конкурентни на тези на туристическите обекти. Това мнение се припокрива и по отношение наличието на библиотечни специалисти, които могат да съдействат както на български, така и чуждестранни туристи. Независимо от вида на библиотеката, в която работят, анкетираните демонстрират положителна нагласа към ползите от интегрирането на библиотеките в сферата на туризма, заявявайки, че подобно взаимодействие ще допринесе в позитивен аспект и за двете страни (фиг. 2).

Фигура 2. Ползи от интегрирането на библиотеката в туристическата индустрия

 
  1. Заключение
В заключение може да бъде обобщено, че достъпният туризъм в българските обществени библиотеки не следва да се разглежда като мисия невъзможна. Необходимо е да се приложи диференциран подход към изискванията (или по-скоро очакванията) към отделните библиотеки спрямо възможностите, с които те разполагат. Така например големите библиотеки в столицата и областните центрове, които разполагат с достъпна физическа среда и предлагат достъпни услуги, могат да използват своята архитектура, ценни колекции и разнообразни информационни материали като инструменти за привличане интереса на по-широк кръг посетители – както от страната, така и от чужбина. Подобрявайки своята физическа достъпност чрез по-активно участие в проекти, общинските и градските библиотеки биха реализирали туристическия си потенциал посредством различни събития, посветени на местния бит и култура или популярни личности.

По отношение по-добрата информираност на библиотечните специалисти, като необходимост се откроява участието им в специализирани обучения. Подобни инициативи могат да включват теми, свързани с достъпния туризъм, особеностите на отделните групи хора със специални потребности, използването на материали в достъпен формат и помощни технологии и предлагането на ресурси от туристически интерес. Също така, те могат да бъдат с фокус върху механизмите за разработване на програми и възможностите за реализиране на тематични проекти. От друга страна, библиотекарите следва да са по-активни в предоставянето на необходимата информация на потребителите на достъпния туризъм, което би ги превърнало в пълноценни участници в живота на културната институция.

 

Благодарности и финансиране

Изследването е реализирано в изпълнение на договор №133/01.09.2024 г. към УниБИТ по Националната програма за научни изследвания „Млади учени и постдокторанти – 2“, Конкурсна сесия 2022 – 2025, приета с Решение № 206/07.04.2022 г. и Постановление № 172/22.05.2024 г. на Министерския съвет и финансирана от Министерството на образованието и науката.

 

Приложения

Приложение 1. Разпределения в таблици с две променливи (кростаблици).Фактор – вид библиотека

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: +0700 18466
Електронна поща: azbuki@mon.bg

Електронен бюлетин
№ВъпросОтговорВид библиотека
НационалнаРегионалнаОбщинска/

градска

Не е посочено
1 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изисквания към библиотечната достъпност

Разработена политика46,7%28,6%30,8%0,0%
Достъпна физическа среда73,3%68,6%23,1%0,0%
Достъпни услуги и комуникация73,3%85,7%46,2%0,0%
Материали в достъпен формат и помощни технологии60,0%54,3%15,4%0,0%
Специалисти, обучени за работа с хора със специални потребности6,7%45,7%7,7%0,0%
Участие на хора със специални потребности в инициативи на библиотеката6,7%68,6%38,5%33,3%
Нито едно от посочените0,0%0,0%23,1%66,7%
2 

Знания и умения за работа с хора със специални потребности

Преминато обучение13,3%22,9%0,0%0,0%
Интернет и/или специализирани печатни издания6,7%11,4%7,7%0,0%
Практически опит46,7%48,6%69,2%33,3%
Не притежават33,3%17,1%23,1%66,7%
3Участие на библиотеката в проекти, свързани с достъпносттаСобствен проект60,0%37,1%7,7%0,0%
Партньорски проект40,0%40,0%53,8%0,0%
Не е участвала0,0%22,9%38,5%100,0%
4 

 

Материали в достъпен формат и/или помощни технологии

Издания в достъпен формат80,0%51,4%30,8%0,0%
Филми със субтитри или жестомимичен превод33,3%22,9%15,4%0,0%
Специализирано компютърно работно място60,0%51,4%15,4%0,0%
Индукционни контурии/или примки0,0%0,0%0,0%0,0%
Библиотекатане разполага с материали и/или помощни технологии0,0%20,0%61,5%100,0%
Други0,0%0,0%0,0%0,0%
7 

 

 

Бариери пред хората със специални потребности

Липса на информация46,7%28,6%30,8%33,3%
Ограничено предлагане на услуги и дейности13,3%34,3%15,4%0,0%
Липса на обучен персонал40,0%22,9%15,4%66,7%
Недостъпност на физическата среда0,0%14,2%38,4%0,0%
8 

 

Информираност за възможностите за партньорство на библиотеките в областта на туризма

От специализирани публикации20,0%40,0%30,8%0,0%
От публикации в социални мрежи, блогове и др.33,3%28,6%38,5%0,0%
От информация за реализирани проекти20,0%31,4%23,1%0,0%
Не съм запознат/а40,0%34,3%30,8%100,0%
9