Онтологичният избор на философа

Иван Камбуров Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/phil2022-03-02

Резюме. В текста се разкриват подходите на философа като мислител да бъде в битието. Представят се две възможни парадигми за постигане на абсолютното като форма на философстване. Едната е свързана с школно-академичния историко-философски подход, а другата – с метафизичния опит като постъпка. Утвърждава се тезата, че метафизичната цел е постижима единствено като индивидуален практически опит на трансценденция посредством постъпката на мислителя, осмислена като прецедент. Аргументира се разбирането, че именно в метафизическия акт мислителят опредметява философската мъдрост, а не просто любовта към философията.Ключови думи: Абсолютът; парадигми на философстване; академична философия; метафизика; метафизичен опит; трансценденция; постъпка; прецедент; философска мъдрост

[emember_protected for='16-7-23' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]