Стефана ДимитроваИнститут за български език – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for22.68niak
Резюме. Статията разглежда модела на Роман Якобсон за автономността на лингвистиката и отношенията ѝ с другите хуманитарни науки. Якобсон подхваща и развива идеята на Сапир, че съвременният лингвист не може да се ограничи в традиционната си област. Той тълкува автономията и интеграцията като две взаимно допълващи се понятия.Ключови думи: Роман Якобсон; Едуард Сапир; лингвистична автономия; науки за човека
[emember_protected for='16-6-22' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]