Еврейските мотиви в „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки – културни и интерпретационни проблеми

Христо СалджиевТракийски университет – Стара Загора

https://doi.org/10.53656/phil2022-01-06

Резюме. Статията разглежда основно преводите на еврейски и нееврейски, но считани за еврейски антропоними и ойконими от съчинението на Константин Костенечки „Сказание за буквите“, датиращо към първото десетилетие на XV век. До този момент на тази част от труда, с изключение на Ягич, е обръщано слабо внимание от страна на изследователите и оценката е, че авторът не е познавал еврейския език. Посредством внимателен анализ на включените голям брой преводи на имена и глоси от Стария и Новия завет доказвам, че една голяма част от тези имена отговарят или стоят близо до предлаганите в речниците съвременни етимологии, други са резултат от фонетично уподобяване с арамейски, а трети са очевидно повлияни от мидрашите и съчиненията на Филон Александрийски.Ключови думи: еврейски; среднобългарски преводи; мидраши

[emember_protected for='16-7-23' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]