Начало > Uncategorized

Екосистемни измерения на интегрираните политики и практики за подкрепа на личностното развитие в България

Силвия Николаева, Симеон Сапунджиев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/str2025-4-7-eco

Резюме. Статията представя резултатите от проучването и критичния обзор на интегирани политики и добри практики за подкрепа на личностното развитие в България през принципите на екосистемната парадигма в социалните изследвания. Водещият изследователски въпрос предполага идентифицирането на екосистемните измерения на актуалните политики и практики, оценени чрез критериална скала, която интегрира екосистемни ценности и приоритети, кръговрат и равнища, мрежи и вериги, социален и екологичен отпечатък. Методологията се основава на анализа на стратегически, нормативни и институционални документи и доклади с изследване от типа case study на три добри социални практики за регионална подкрепа на различни целеви групи. Резултатите очертават сфери на значителен екосистемен напредък по отношение на стратегическото концептуализиране и нормативна рамка на интегрирани цели, ценности, приоритети и подходи. Същевременно на равнището на междусекторната (външна) екосистема на интегрираната подкрепа на личностното развитие все още са налице сериозни нормативни и приложни слабости и пречки, които ограничават тяхното въздействие, обхват и устойчивост.

Ключови думи: екосистема, интегрирани политики, интегрирани практики, подкрепа на личностното развитие, образование, социална работа

[emember_protected for='16-4-20' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']

Въведение

Системните теории и подходи са широко приложими в различни области и теми, включително в образователните и социалните политики и практики. Традиционно, моделите на подкрепа за личностно развитие се основават на строга систематизация и стандартизация, като използват мрежата от институции за формално образование и широк набор от социални услуги и организации за социална закрила и обучение (приложение 1). От началото на този век обаче системното мислене и изследване претърпяват значима трансформация, насочена към преодоляване на сегментацията на реалностите в съвкупност от автономни и полуавтономни системи. В образованието задължителните стандарти са типично проявление на тази сегментация, налагайки се като абсолютна мяра за всички аспекти на образователния процес. Въпреки че ролята на стандартите като ориентир за самооценка и стимул за саморазвитие е безспорна, те изискват преосмисляне и трансформация за по-адекватна синхронизация с актуалните условия и ресурси. Аналогично, в сферата на социалните дейности и услуги тенденцията към деструктуриране на подкрепите отвъд традиционните рамки е очевидна. Социалните услуги адресират специфичните нужди на клиентите си, но често срещат трудности при интеграцията на мерките и дейностите за подпомагане на личностното развитие в неговата цялост и свързаност. Тази „системна несистемност“ провокира нови проблеми и предизвикателства, докато решава или предотвратява други. В крайна сметка, пределната стандартизация и институционализация разрушават естествените връзки между хората и техните среди, довеждайки до изчерпване на социалните системи и засилва нуждата от устойчиви решения.

Една от възможните алтернативи на тази силно стандартизирана и фрагментирана системност е екосистемната парадигма. Американският историк и образователен изследовател Лорънс Артър Кремин (Cremin 1976; 1980) пръв дефинира нейната същност и приложение за социалната сфера, подчертавайки необходимостта от холистичен подход към ученето и развитието. Кремин предупреждава, че изолирането на училищата и обучението от другите образователни сили и среди намалява качеството на образованието и увеличава алиенацията. Според него решението е в създаването на мрежа от алтернативни образователни пътища и възможности, включващи комплексния капацитет не само на училища и университети, но и на религиозни институции, музеи, медии, научни институти и други.

Изследователите на образователните и социалните екосистеми се сблъскват с две основни предизвикателства: как да дефинират тези екосистеми извън рамките на природните науки и как да ги направят използваеми за практически нужди. За целта е необходимо да адаптират терминологията и методите на социалните и педагогическите науки към същността, принципите и инструментите на екосистемния анализ и моделиране. Настоящото изложение е част от това споделено търсене, чийто изследователски фокус е интегрираната (социално-педагогическа) подкрепа на личностното развитие като единна общностна, секторна и експертна грижа и отговорност.

Обосновка на изследователския интерес

Изборът на изследователската тема не е случаен. Приоритизирането на интегрираните политики у нас е факт, но техният успех (уместност, ефективност, ефикасност, устойчивост) е детерминиран от множество вътрешни и външни влияния и процеси. От началото на настоящото хилядолетие тяхната динамика премина през няколко периода на значими трансформационни процеси на локално, национално, регионално и глобално равнище. В първите две десетилетия водещият стремеж е бил насочен към създаване на най-благоприятната социална и образователна среда за справедливо и достъпно участие и развитие на всеки и на всички. След 2020 г. глобалните предизвикателства, включително пандемията и регионалните конфликти, пренаредиха приоритетите и наложиха необходимостта от преосмисляне на редица политики и техните практики. В този контекст, образованието и социалната работа се оказаха в центъра на вниманието. Преходът към обучение в електронна среда по време на пандемията показа, че образованието има силни партньори извън формалните институционални рамки.

Интегрираните стратегически програми и подходи в образованието и социалната работа се издигнаха като отговор на тези предизвикателства, като се основаваха на естествената им мисия да подкрепят хората и техните общности във всяка сфера на тяхното развитие и живеене. Тяхното приоритизиране чрез актуалните синхронизирани политики и регламенти се основава на естествената им мисия да подпомагат и подкрепят хората и техните общности във всяка сфера на тяхното развитие и живеене. Разбира се, всяка от тях използва своите специфични подходи и инструменти. В полето на социалната работа българският Закон за социалните услуги дефинира социалната работа като „дейност, която се основава на правата на човека и социалната справедливост и е насочена към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на качеството им на живот чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на техните потребности“[1]. Чл. 3(1) определя като приоритетни области на личностна подкрепа както превенцията и/или преодоляването на социалното включване, така и подобряването на качеството на живот на гражданите и гарантирането на техните права. В сферата на образованието Законът за предучилищното и училищното образование и свързаните с него наредби легитимират широк кръг от принципи, мерки и прицедури за приобщаващо образование. В чл.3 (1) на Наредбата за приобщаващо образование се дефинира като „процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването, и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността[2]“. Актуалните предизвикателства пред интегрираните политики и практики отразяват тези техни секторни специфики, но същевременно проектират силните влияния на фактори от останалите обществени сфери и области. Това засилва необходимостта от периодичен преглед и преоценка на динамиката на междусекторните политики и парадигмите, на които стъпват тяхната концептуализация и практическа реализация.

В настоящото изследване това е направено от позициите на екосистемните теории и принципи, като основният изследователски въпрос е: в каква степен е постигната екосистемна синхронизация между стратегическите политики и практически измерения на интегрираните подходи за подкрепа на личностното развитие в български контекст?

Ето защо цел на настоящото изложение е да се представят резултатите от реализиран критичен обзор на екосистемните измерения на интегрираните (социални и образователни) политики и практики за подкрепа на личностното развитие в български контекст. Нейното постигане интегрира (1) екосистемния обзор на стратегическите приоритети и политики за интегрирана подкрепа на личностното развитие на европейско, национално и регионално равнище с (2) екосистемния анализ на три добри практики за подкрепа на личностното развитие в три общини – София-град, Търговище и Пазарджик[3].

Теоретична рамка и методология на изследването

Теоретичните измерения на критичния обзор и анализ на случаи интегрират, от една страна, принципите и категориите на теориите за екосистемите в социалната сфера и образованието, и от друга – водещи теоретични подходи за същността и подходите към подкрепата на личностното развитие на децата и младежите. В тези концептуални рамки съвременните теоретични школи се фокусират върху интегрираните подходи, тъй като дават възможност за съчетаване на широк кръг научни дисциплини и практически области в лоното на единни интердисциплинарни парадигми. Специфичният за всички тях позитивизъм акцентира върху стимулирането на силните страни, личностното израстване и социалното благополучие на младите поколения с подкрепата на позитивното образование и родителство (позитивна психология), подкрепени чрез интегрирани медико-социални и психопедагогически подходи за приобщаващо образование още от ранното детство, при това в условията на силно дигитализирано живеене, което поставя на изпитание менталното и психологическото здраве на хората, наред с тяхното физическо равновесие и социално благополучие. В основата му стои екосистемният модел на Бронфенбренър (Bronfenbrenner 2005), който анализира развитието на индивида чрез взаимодействието на пет взаимосвързани нива: микросредата (семейство, училище), мезосистемата (връзки между микросреди), екзосистемата (социални институции), макросредата (културни норми) и хроносистемата (времеви контексти). Този модел се допълва от социално-екологичния подход на Кремин (Cremin 1976), акцентиращ върху мрежовата интеграция на образователни институции с общностни ресурси.

Същевременно за целите на изследването са използвани базисни категории и принципи на „теорията за мрежата от актьори“ (actor-network theory), чиито създатели и последователи концептуализират „актьорската мрежа“ като хетерогенен социален конструкт, който интегрира живи (биотични) и неживи (материални, технологични, организационни и др.) елементи в единни мрежови структури, благодарение на които социалните съобщества оцеляват, трансформирайки своя споделен капацитет в нови продуктивни (работещи) форми (Bencherki 2017). Този подход позволява картографиране на динамичните мрежи, които поддържат личностното развитие в условията на дигиталната трансформация (Totino, Urdampilleta et al. 2023).

Не на последно място, следва да се отбележи и значението на теоретичните концепции за учебните и образователните екосистеми, чийто детайлен анализ е представен в предишни публикации (Nikolaeva 2024; Boyanova & Sapundzhiev 2024).

Методологията на изследването е базирана на пакет от методи за смесено изследване и анализ, триангулиращ резултатите от литературен преглед на научни публикации и официални медийни съобщения на институциите, анализа на нормативни и стратегически документи, метаанализа на публични статистически данни и прегледа на сборници с добри практики и електронни страници на социални, научни и образователни организации и институции. Като отправни точки за екосистемния анализ приемаме няколко ключови категории, които в случая са приложени като основа за създадената единна критериална скала. Тя интегрира екосистемните ценности и приоритети, екосистемен кръговрат; екосистемни равнища и мрежи (структура и обхват), екосистемните вериги и социално-екологичен отпечатък (табл. 1).

Таблица 1. Критериална скала и методи на изследването

КРИТЕРИИ		ПОКАЗАТЕЛИ	МЕТОДИ
Екосистемни ценности и приоритети	Доколко интегрираните политики в сферата на образованието и социалната работа се базират на принципите на социоекологични ценности и принципи.	Интегрираните политики се основават на единни екосистемни ценности.	Анализ на стратегически документи и доклади Анализ на нормативни документи Анализ на публично достъпни статистически данни Case study на добри практики
		Интегрираните политики се основават на единни екосистемни приоритети.
Екосистемен кръговрат	Какъв е специфичният принос и участие на интегрираните политики и практики в общия екосистемен кръговрат?	Обхват (принос и участие) на нормативно регламентираната и гарантирана рамка на интегрираните дейности на всеки етап на екосистемния кръговрат.
		Обхват (принос и участие) на нормативно регламентираната и гарантирана рамка на интегрираните условия и ресурси на всеки етап на екосистемния кръговрат.
		Обхват (принос и участие) на нормативно регламентираната и гарантирана рамка на интегрираните среди и партньорства на всеки етап на екосистемния кръговрат.
Екосистемни равнища и мрежи	Как тези политики и приоритети структурират сферите и равнищата на споделена (партньорска) подкрепа на личностното развитие?	Обхват на равнищата на споделена подкрепа на личностното развитие – Териториален обхват – Експертен обхват
		Обхват на мрежите на споделена подкрепа на личностното развитие: – Социални подкрепи (услуги и дейности); – Образователни (приобщаващи) подкрепи; – Междусекторни подкрепи (здравна, правна, социална, икономическа, образователна, гражданска)
Екосистемни вериги	Кои са основните паралелни програми, проекти и услуги, чрез които функционира екосистемата?	Интегрирани социални програми, проекти и услуги
		Интегрирани образователни програми, проекти и услуги
Социално- екологичен отпечатък	Дали и доколко в екосистемата са създадени механизми за превенция и справяне с провокирания негативен отпечатък – природен, климатичен, социален, икономически, здравен?	Природен отпечатък (въздействие) Климатичен отпечатък (въздействие) Здравен отпечатък (въздействие) Социален отпечатък (въздействие) Икономически отпечатък (въздействие)

Резултати и дискусия

Екосистемни измерения на интегрираните политики за подкрепа на личностното развитие в България

Първата част от обзора по темата се основава на съпоставителния екосистемен анализ на набор от стратегически документи и доклади в сферата на образованието и социалната работа^[4] (приложение 1). Той адресира най-вече устойчивите екосистемни постижения и предизвикателства, чието начало предхожда периода на пандемията КОВИД-19 и очертава стратегическите цели и приоритети до 2030 г. Във фокуса на направения преглед са официални стратегически доклади, оценки и прогнози както на национално, така и на международно равнище. Това се налага поради естествена обвързаност между националното и европейското законодателство и политика във всички ключови обществени сектори. В изложението по-долу последователно са представени обобщените оценки съобразно приетата критериална скала.

Екосистемни ценности и приоритети

Ценностите и приоритетите за подкрепа на личностното развитие в сферата на интегрираните (междусекторни) политики на европейско и национално равнище кореспондират с екосистемните принципи за споделена грижа. Техният обхват включва създаването и поддържането на глобалните условия и среди за качествена подкрепа, като напр. чрез приоритетизирането на устойчивостта на природата и човешките общности (трети доклад), на ценността и достъпността на социалното и икономическото равенство (първи доклад), на намаляването на неравенствата и грижа за демографския подем (национален план за развитие 2030), на свързаността между различните сектори и реформите в тях (европейски приоритети), на повишаване качеството на образованието и обучението, равнопоставеността в тях, екологично и цифрово образование, и др. В сферата на образованието за актуалния период Европейската общност приоритизира засилването на взаимовръзките с други важни сектори като научните изследвания и иновации, социалната политика, заетостта, младежта и стимулирането на реформи[5]. Чрез Стратегическата рамка на образованието в България (2021 – 2030) и плана за нейното изпълнение се приоритизира справянето с девет ключови предизвикателства, от които четири много директно адресират екосистемни проблеми на интегрираните политики в образованието: интегрирана подкрепа за ранното детско развитие, създаване на сплотени училищни общности и системна работа с учителите, ефективно включване, трайно приобщаване и образователна интеграция, учене през целия живот и ефикасно управление и участие в мрежи[6].

На регионално и общинско равнище интегрираните политики се основават на стратегически инструменти за анализ и планиране на локалните приоритети и мерки, които конкретизират специфичните измерения на тези глобални условия и среди. Т. напр. Стратегията за подкрепа на личностното развитие на Столична община за периода 2020 – 2022 г.[7] е изградена на основата на две ключови стратегически цели. Едната е с приоритет предоставянето на равен достъп до образование и подкрепа на личностното развитие в системата на предучилищното и училищното образование за всички деца и ученици. Втората акцентира необходимостта от засилено сътрудничество между институциите за осигуряване качеството на приобщаващото образование и личностното развитие на децата и учениците. Тяхната свързаност категорично носи екосистемен характер, като стимулира симбиозата между вътрешните (институционални или секторни) и външните (партньорски или териториални) равнища на интегрирана екосистемна подкрепа.

Екосистемен кръговрат

Екосистемният кръговрат на интегрираната подкрепа на личностното развитие се основава на естествената функционална и процесуална свързаност между идентифицирани нужди, приоритети, политики, форми и мерки за подкрепа (фиг. 1).

На практика той се реализира чрез три паралелно свързани мрежи – две вътрешносекторни (в образователната и социалната сфера) и една междусекторна, интегрираща социалните и образователните политики и мерки с такива в сферата на здравеопазването, правната закрила и икономическа подкрепа (фиг. 2). В сферата на образованието базисният модел на вътрешен екосистемен кръговрат на интегрираната подкрепа е моделиран чрез инструментите на приобщаващото образование, интегриращ капацитета, условията, ресурсите и средите на основните институции и звена на официалната образователна система. В сферата на социалната работа екосистемният кръговрат на интегрираната вътрешносекторна подкрепа обхваща инструментите и мерките за социална закрила, подпомагане, (ре)интеграция и (ре)адаптация. Междусекторните екосистеми за интегрирана подкрепа на личностното развитие се основават на нормативно, статусно и/или проектно споделени ангажименти (фиг. 2).

Фигура 1. Екосистемен кръговрат на интегрираните политики и практики за подкрепа на личностното развитие

От специално изследване обаче се нуждае осигуряването не само на интегрирана подкрепа, но и на интегрирани условия, среди и подкрепи, гарантиращи цикличността (кръговрата) на тази споделена подкрепа. В този смисъл от екосистемна гледна точка са нужни много по-комплексни подходи и мерки за тяхното създаване и текущо поддържане.

Фигура 2. Вътрешно и външно интегрирани цикли на екосистемния кръговрат на подкрепата на личностното развитие в България

Екосистемни равнища и мрежи

Анализираните стратегически документи и политики включват три базисни равнища, на които се създават и поддържат мрежи от интегрирани условия, среди, ресурси и участници: глобално, европейско и местно (общинско). В контекста на техните официални функции и правомощия помежду им се цели баланс и устойчивост, т.е. налице е екосистемна визия за нуждата от тяхното синхронизирано функциониране и въздействие.

Същевременно актуалната ситуация в България очертава три паралелни измерения (субмрежи) за практическа реализация на подкрепата на личностното развитие на хората и техните групи и общности (фиг. 1). Две от тях се развиват и актуализират на основата на вътрешни екосистемни принципи и мерки в границите на традиционните практически рамки на образованието и социалната работа, а третото има външни междусекторни измерения и интегрира социалните и образователните подходи и мерки с такива в полето на здравеопазването, правораздаването, икономиката, които в синергия осигуряват профилактична, превантивна, стимулираща и корекционна подкрепа за личностното развитие на всеки и всички. Подходящи примери за такива интегрирани политики и практики могат да бъдат посочени в сферата на подкрепата за ранната детска възраст, които на практика подпомагат цялата семейна или фамилна система, която е засегната в една или друга степен от устойчиви социални, икономически, културни или компетентностни дефицити и затруднения (УНИЦЕФ). Много позитивна е тенденцията в иновативните проекти в тази сфера да интегрират всички заинтересовани и свързани страни – международни, национални и местни институции, научни организации, университети, здравни, правни и икономически органи и звена, формални и неформални образователни организации, граждански и бизнес партньори.

Екосистемни вериги

Стратегическите и нормативните документи на всички екосистемни равнища очертават широк набор от предпоставки за съществуването на паралелни процесуални вериги, които в своята съвкупност описват екосистемния кръговрат. От екосистемна гледна точка от особено значение е обстоятелството, че чрез тях нормативно се допуска създаването на паралелни „пътеки“ или възможности за подкрепа на индивидуалното развитие, като се отчитат специфичните персонални нужди и капацитет. Т. напр. вътрешните институционални екосистеми за подкрепа в рамките на образователната и социалната сфера (и техните институционални мрежи и ресурси) разполагат със собствени вътрешни регламенти и инструменти за подкрепа. В образованието чрез приоритетните политики за приобщаващо образование се прилагат два пакета от стратегии за подкрепа – а именно обща и допълнителна подкрепа, които също са изградени на интегративни принципи, регламенти и дейности. Въз основа на тях те синхронизират дейността на училищата с центровете за подкрепа на личностното развитие, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаване, специализираните образователни центрове, кариерните центрове, центровете за професионално обучение и др. Това им дава възможност чрез диференцирани подходи и индивидуализирани планове да подкрепят както деца и ученици с образователни трудности и пропуски, така и такива със СОП, с изявени дарби и от социално уязвими семейства и общности. В социалната сфера интегрираните практики адресират социалните нужди на широк кръг от целеви групи и клиенти, които могат успешно да бъдат подкрепени чрез различни форми на обучителни, консултативни, информационни, менторски и др. програми и форми. Уникалното в тях е възможността за устойчива промяна поради инвестирането в развитието на самата личност и нейната среда, а не в директното удовлетворяване на нейните текущи нужди или затруднения.

Всички тези нормативно фасилитирани възможности за интегрирана подкрепа се нуждаят от по-детайлна обосновка и описание на веригите от дейности за ефективна подкрепа на личностното развитие. От позициите на екосистемния подход, освен от регламентация те се нуждаят от детайлно моделиране и осигуряване, обхващайки всички фази на екосистемния кръговрат. Т. напр. чрез Наредбата за приобщаващо образование са легитимирани поредица от мерки за обща и допълнителна подкрепа, но отсъства ясна регламентация какви са техните развиващи функции и в какви надеждни модели на процесуален дизайн могат да бъдат интегрирани за различните цели и нужди.

Социално-екологичен отпечатък[8]

Въпреки осезаемата екосистемна философия и подходи, идентифицирани в стратегическите доклади и нормативнитедокументи за подкрепа на личностното развитие, все още ползите и смисълът на социално-екологичния отпечатък в тях са епизодични, с ограничен обхват и въздействие.. Макар и в различна степен, тази констатация е валидна както за международните, така и за националните документи и политики. Причините могат да се открият още на равнището на използваните парадигмални подходи, чиито критерии за оценка и моделиране на подкрепата се „измерват“ с критерии, ориентирани водещо към процеса и резултата, но не и към обратното въздействие от тях върху всички участници, условия и среди – както социални, така и природни. Тази парадигмална „грешка“ се наблюдава напр. в „Доклада за оценка на процеса на осъществяване и на резултатите от реформите на системите за грижа за децата и за деинституционализация в седем държави в Европа и Централна Азия (2009 – 2022). Доклад за България“[9], възложен на Coram International[10] от Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия в България и финализиран през ноември 2024 г. Авторите прилагат скала от критерии, включваща „уместност, ефективност, въздействие, ефикасност, устойчивост и съгласуваност“ (с.9). Те обаче са приложени само към част от смисъла и устойчивостта на процеса на промяна на подкрепящите практики. Т. напр. по отношение на „уместността“ на предприеманите в страната ни мерки анализаторите оценяват критично факта, че националната ни Стратегия за деинституционализация „...вместо да определи като приоритет закриването на специализираните резидентни институции, Стратегията се концентрира върху тяхното преобразуване чрез разкриване на по-малки структури „от семеен тип“ и подобряване на условията“ (пак там, с.10). От екосистемна гледна точка обаче, това е обективно устойчивата стратегия, тъй като тя отчита въздействието на търсената промяна не само по отношение на формалния резултат (денституционализация = закриване на институции), но и по отношение на всички заинтересовани страни и среди – както целевите групи деца и възрастни, нуждаещи се от по-персонализирано живеене и развитие, така и за техните близки, които също трябва да се реадаптират, за да продължат да имат достъпна и взаимно подкрепяща комуникация с тях. Екосистемната уместност предполага също така анализ на въздействието на промяната и по отношение съдбата на заетите в закриваните институции, които също се нуждаят да преоткрият своята полезност и кариерни преспективи в новите реалности. Уместни следва да са и решенията по отношение бъдещата използваемост и грижа за наличните условия и ресурси (сгради, терени, оборудване и пр.). В някакъв смисъл местните (общински) стратегии са най-директно свързани с особеностите на териториалния им контекст, но дори и на това равнище на анализ и практическо действие мерките за минимизиране на комплексните социално-екологични негативни въздействия (отпечатъци) са силно стеснени или подценени.

Следователно официалните европейски и национални стратегически анализи и оценки подчертават необходимостта от интегрирани подходи, които комбинират приобщаващи образователни подходи и практики с политики за социална подкрепа на индивидуални, групови и общностни клиенти. В световен мащаб акцентът е върху устойчивостта, дигитализацията и равния достъп до образование, които в България се адаптират чрез иновации и насочени инвестиции на местно равнище. Дигитализацията, акцентът върху психичното здраве и приобщаващото образование са само част от ключовите приоритети, които оформят бъдещето на образованието в световен мащаб. Те подчертават необходимостта от цялостен подход към личностното развитие след пандемията, който обединява усилията на образователната система, социалните услуги и общността.

В обобщение, екосистемният преглед на стратегическите политики и регламенти на интегрираната подкрепа на личностното развитие в България показва, че по отношение на всички ключови критерии е налице екосистемен напредък, но процесът все още не е завършен. По-детайлно силните и слабите им страни са представени в табл. 3.

Таблица 3. SWOT анализ на екосистемния потенциал на стратегическите политики и регламенти за интегрирана подкрепа на личностното развитие

	СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
ЕКОСИСТЕМНИ ЦЕННОСТИИ ПРИОРИТЕТИ	Политиките и документите съдържат терминални (целеви) ценности и принципи, насочени към отворена и гъвкава (екосистемна) интеграция на подкрепите	Интегрираните практики се нуждаят от повече инструментални ценности и приоритети, които да обхванат и нужните екосистемни условия, среди и ресурси.
ЕКОСИСТЕМЕН КРЪГОВРАТ	Налице е ясно очертана процесуална цикличност на подкрепата.	Подкрепата е ориентирана към процесите и резултатите, но не и към техния кръговрат и обратно въздействие.
ЕКОСИСТЕМНИ РАВНИЩАИ МРЕЖИ	Съществуват ясно очертани териториални и експертни равнища и мрежи за интегрирана подкрепа.	Не функционират синергично, а по-скоро паралелно.
ЕКОСИСТЕМНИ ВЕРИГИ	Съществуват алтернативни вериги от секторни и междусекторни подкрепи на всички равнища и във всички мрежи.	Тяхното управление и ресурсно осигуряване обаче са по-скоро пирамидално, а не „облачно“ моделирани и реализирани.
СОЦИАЛНО-ЕКОЛОГИЧЕН ОТПЕЧАТЪК	Критериите и оценките за въздействие се отнасят по-скоро до процеса и резултата от подкрепата, измервайки ефективността и ефикасността им.	Извън оценката на въздействието са реверсивните ефекти (отпечатъци) върху цялата екосистема, които са определящи за нейната устойчивост.
	ВЪЗМОЖНОСТИ	РИСКОВЕ
ЕКОСИСТЕМНИ ЦЕННОСТИ И ПРИОРИТЕТИ	Терминални (целеви) ценности и принципи създават условия за устойчиво развитие и разширяване на екосистемата на подкрепата	Инструментални ценности и приоритети могат потенциално да изкривят терминалните ценности и принципи.
ЕКОСИСТЕМЕН КРЪГОВРАТ	Процесуалната цикличност на подкрепата позволява да бъде надградена с паралелни „кръстосани“ цикли на засилено партниране с трети страни.	Водещата ориентация на цикличността към процесите и резултатите застрашава устойчивостта на подкрепата, тъй като не отчита въздействието върху нейния контекст.
ЕКОСИСТЕМНИ РАВНИЩА И МРЕЖИ	Интегрирането на териториалните и експертните равнища и мрежи за интегрирана подкрепа създава условия за по-висока ефективност и ефикасност.	Преобладаващата паралелност на равнищата и мрежите за подкрепа снижава ефикасността, което може да повлияе негативно устойчивостта на процесите и резултатите.
ЕКОСИСТЕМНИ ВЕРИГИ	Ефикасността на алтернативни вериги от секторни и междусекторни подкрепи поощрява отварянето на дейностите към нови „кръстосани“ и „облачни“ партньорства.	Пирамидалните практики за управление и ресурсно осигуряване на веригите от подкрепящи дейности засилват влиянието на външни фактори и обстоятелства върху тяхната ефективност и ефикасност.
СОЦИАЛНО-ЕКОЛОГИЧЕН ОТПЕЧАТЪК	Оценките на въздействието, фокусирани водещо върху процеса и резултата от подкрепата, дават възможности за тяхното текущо оптимизиране.	Дефицитът на оценка на реверсивните ефекти (отпечатъци) върху интегрираната подкрепа може да провокира непредвидени дисбаланси и вреди.

Екосистемни измерения на регионални политики и практики за интегрирана подкрепа на личностното развитие

Втората част на екосистемния обзор се основава на смесено проучване на регионални политики и добри практики за интегрирана подкрепа на личностното развитие в три общини – София-град, Пазарджик и Търговище.[11] Те бяха селектирани въз основа на официалните данни за утвърдени със заповед № РД-01-75/05.07.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги добри практики в сферата на социалната работа. Друг ключов критерий бе това да са практики извън общата и допълнителната подкрепа (по Наредбата за приобщаващото образование), тъй като те засягат единствено децата и учениците като целеви групи на подкрепата, и то водещо в училищен контекст или в рамките на мрежата от официални образователни организации и звена. Статистическите данни и анализи в стратегическите документи сочат, че приложението в практиката на Наредбата за приобщаващо образование води до подобряване на физическото, психологическо и социално благополучие[12]. Същевременно те съдействат за стабилизиране на академичната успеваемост и социалната интеграция на децата и учениците, като привличат партньорството на местните общности и родителите[13]. Ценен принос имат и по отношение превенцията на отпадането от училище[14], кариерното ориентиране и подготовката за професионална реализация[15]. От екосистемни позиции обаче е нужно тези практически резултати да бъдат анализирани през по-широкия екосистемен контекст, в който се реализират нормативно дадените възможности. Ето защо изследователският интерес в случая е фокусиран върху регионални политики и практики за анализ и оценка на нуждите и възможностите на интегрираната подкрепа в определен административно-териториален обхват, където секторните практики се надграждат с междусекторни възможности.

За целите на изследването бяха проучени основно два типа документи за об