Човекът като минало (реаллитератур и техники на забравата след смъртта на авангарда)

Мария КалиноваСофийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/phil2023-01-08

Резюме. Рецензията разглежда трилогията за времето на ВБВ, която включва поетическите издания „Е:то“ (2000), „Ще:“ (2011) и „:беше…“ (2022). Акцентът пада върху последния том, появил се в края на миналата година. Поетическите текстове на ВБВ са прочетени през идеите му за „реаллитератур“ и медийно-пазарната „нормализация“ на съвременната култура, разгърнати в редица негови теоретични наблюдения. На границата между поетическото и философското, в точката на съвпадение и обмен между двата проекта на ВБВ, се появяват възможност и инструментариум за преразглеждане на статуквото както в литературно, така и в политическо отношение. Метапоетическият ресурс на „:беше…“ на ВБВ, както и на трилогията му, като цяло, позволява да се видят по нов и евристичен начин проблемите на перформативните общества в разгара на XXI век.Ключови думи: ВБВ, реаллитератур, културна индустрия, дистекст, атоналност, авангард, техники на забравата

[emember_protected for='16-7-23' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]