Първият брой на сп. „Философия“ за 2024 г. е с разнообразно съдържание в четири рубрики, като списанието остава вярно на своето звание да развива диалога между идващи от различни хоризонти философски търсения. Повечето автори в броя изследват значими явления от нашето съвремие. Бдителни и иновативни, те разработват нови въпроси и подходи, които предизвикателствата на времето изискват от философията. Същевременно се опират на историята на философията и идеите, благодарение на което могат да застанат на необходимата дистанция от феномените и да ги разгледат критично от една по-обща и по-висока гледна точка. Нашите автори водят внимателен и взискателен диалог между философията, от една страна, и антропологията, политическите и юридическите науки, филологията и музикологията,  науката и техниката – от друга. Този диалог най-доб­ре въплъщава универсалното измерение на философията.

Първата рубрика е посветена на метафизиката. В нея Александър Кънев реконструира и критически дискутира енергетичната метафизика на Димитър Вацов, едно от най-важните събития в българската философия през първите десетилетия на XXI век.

Авторите във втората рубрика изследват предизвикателствата, които пос­тавят пред философията новите форми на публичност. Международен колектив от изследователи, воден от Албена Танева, дава оригинална концептуална рамка и различни практични приложения и перспективи на „теорията за споделеното общество“. Стоян Ставру разглежда „револвиращата собственост“ като метамодел при създаването и структурирането на модели на притежание и отправя философско предизвикателство към „непоклатимите“ постулати на вещното право чрез разграничението между „ян“ и „ин“ собствеността и необходимостта от тяхното балансиране.

Третата рубрика включва автори, които разкриват различни измерения на философската антропология. Маркус Кнауп представя изчерпателно основите на философската антропология на Едит Щайн, като подчертава и нейния новаторски характер. Милена Братоева изследва чрез внимателен анализ на съществени за индийската традиция текстове, мястото на „желанието“ в древното индийско разбиране за човека, както и ролята на  отношението еротично – аскетично  във формирането на принципи и норми за поведение.

В четвъртата рубрика авторите съсредоточават своето внимание върху аспекти от актуалното развитие на новата музика и новата реторика. Ангелина-Огняна Гочева разглежда произведенията на двама съвременни композитори в светлината на „Битие и време“ на Хайдегер и поставя въпроса за въздействието на философията върху съвременната музика. Нели Стефанова проследява промените в новата реторика, които имат амбицията да я превърнат в логика на практическата философия.

Нина Димитрова представя, накрая, друго значимо изследване на български философ – това на Добрин Тодоров, в което той  не само прави задълбочен и суров критичен анализ на новите научно-технически „светогледи“, които излагат на опасност човека и поставят в криза хуманитарното знание, но предлага и пътища за излизане от тази криза чрез активно противодействие на тези дехуманизиращи тенденции.