Научни списания

В памет на Юлия Огнянова

Ангел ДОБРИКОВ

Смолянският Общински съвет именува зала 1 в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ на името на бележития театрален деец, преподавател и режисьор Юлия Огнянова. Поводът са стогодишнината от нейното рождение, която се навършва на 22 февруари тази година, и значимият ѝ принос за развитието и успехите на театъра в Смолян.През периода 1954 – 1957 г. Юлия Огнянова преподава „Театрознание“ в тогавашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Става режисьор през 1959-а. Поставя спектакли в театрите в Бургас, Ямбол, Хасково и „Ла Страда“. Режисира спектакли в Латвия, Полша, Италия и Кипър. Преподава в Италия и Франция. През 1981 г. поема обучението на кукленотеатралните режисьори във ВИТИЗ, с което променя принципно и качествено посоката и модела на развитие на българския театър. Носител е на национални и международни отличия, сред които „Аскеер“ (1999) и „Икар“ (2009) за цялостно творчество.Професионално-творческият път на Юлия Огнянова е свързан трайно с Родопския драматичен театър, в който режисира спектаклите „Правосъдие в Мирамар“, „Забравените от небето“, „Щуро племе“, „Дългият път на деня към нощта“, „Театрален дует“, „Последният ординарец“, „Пожари“.За привързаността си към Родопите и към Смолянския театър Юлия Огнянова споделя: „Преди нашите последни стъпки към Отвъдното паметта ни зарежда с най-светли събития, осмислили живота ни. Родопите – този древен планински масив от красота и човешки тайнства, бръкна в душата ми и я обсеби без остатък. Зашеметена от всяка нова среща, аз си пожелах чудото да ми се случва отново и отново. Родопският драматичен театър през последните петнайсет години стана мой втори дом, моя театрална съдба. Студентите ми също можеха да вкусят от духовната щедрост на този благословен край. „Забравените от небето“ – спектакълът на Театъра по документалната книга на Екатерина Томова, превърна сцената в храм на съвременните праведници – родители, внуци, правнуци. Покъртителните изповеди на столетници родопчани сложиха край на моята режисьорска професия. След тях театралната драматургия изгуби притегателната си сила. Иска ми се да вярвам в светлото бъдеще на Родопския драматичен театър. Пожелавам му успешно дълголетие“.