Сп. „Български език и литература“, книжка 4s/2024, година LXVI
La letterarura bulgara nella luce del convegno internazionale “Le letterature slave nel xxi secolo tra regionalismi e globalizzazione”
Tatiana LekovaUniversità di Napoli “L’Orientale”https://doi.org/10.53656/bel2024-4s-1
Износът на българска литература, кино и култура – какво да се прави?
Димитър КамбуровСофийски университет „Св. Климент Охридски“Тринити колидж – Дъблин (Ирландия)https://doi.org/10.53656/bel2024-4s-2
Резюме. Текстът, представен на международната конференция „Славянските литератури през 21. век – глобализация и регионализъм“, ноември 2023 г., коментира актуалното състояние на практически отсъстваща държавна политика на износ на българска литература и кино, както и тенденцията износът да се пренасочва от чуждите публики към българските диаспори зад граница...
Възможен ли е канон в преподаването на българската литература зад граница? Практиката в сръбските университети
Антоанета АлипиеваПловдивски университет „Паисий Хилендарски“Белградски университетhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-3
Резюме. Статията изцяло се опира върху материал от емпиричната ситуация на преподаване на българска литература в Белградския университет...
Българската художествена литература в културата на сърбите от края на ХХ век до 2023 година
Валентина СедефчеваВеликотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ Университет в Нишhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-4
Резюме. Темата е посветена на рецепцията на българската литература в сръбското културно пространство. Целта е да се проследи присъствието на български художествени текстове под формата на самостоятелни книги и антологии в специализирания сръбски периодичен печат и изданията на българското малцинство, да се анализират особеностите на книжния пазар и издателската политика в Сърбия и на тази основа да се направят конкретните изводи за българския литературен модел в чуждата, но близкородствена сръбска литература...
Преподаването на българска литература като своечужда
Бисера Дакова Институт за литература – БАН Университет Виенаhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-5
Резюме. Текстът описва особения ефект на отчуждение, който се поражда при преподаване на българска литература извън България...
Letteratura bulgara: usi didattici
Maya PadeshkaUniversità di SofiaUniversità di Napoli “L’Orientale”https://doi.org/10.53656/bel2024-4s-6
Abstract. Il testo declina le sfide e l’importanza della presenza della letteratura bulgara nel contesto universitario estero. Le risorse esistenti e le pratiche accademiche vengono riviste e rivalutate...
Читанката – поетика и прагматика. Украински и български варианти
Стилиян Стоянов Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевградhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-7
Резюме. Текстът разглежда структурата и тематичния обхват на българска и украинска читанка за IV клас. Изследва се какви са очакванията от обучението по литература в естетически, дидактически, социален и педагогически план...
Магика и алхимия в драматическите видения на Боян Дановски „Сърцето на шута“ и „Сърце от ален порцелан“ в контекста на модернистичните експерименти в драмата през 20-те години на ХХ век
Мариета Иванова-ГиргиноваИнститут за литература,Българска академия на наукитеhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-8
Резюме. В текста се анализират различни по произхода си магически и алхимични ритуали, превърнали се в концептуални ядра в две от драматическите видения на Боян Дановски: „Сърцето на шута“ (създаването на изкуствения човек Хумункулус) и „Сърце от ален порцелан“ (оживяването на играчките – Порцелановата кукла и скулптурата на Пиеро)...
„Алманах Везни“: 100 години (1923 – 2023)
Олга СавескаБелградски университетhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-9
Резюме. Текстът отбелязва стогодишнината от излизането от печат на Алманах Везни – литературен сборник под редакцията на Гео Милев, и показва как идейното съдържание на Алманаха и склонността му към синтез на изкуствата напускат контекста на националното и се присъединяват към интернационалните тенденции на епохата (антитрадиционност, антимиметичност, първичност, синтетичност, хуманизъм и др.)...
L'ottica metonimica nel racconto “Il padre di Bucarest” di Ivan Stankov
Natalia NyagolovaUniversità di Veliko TarnovoUniversità di Roma Sapienzahttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-10
Abstact. L‘articolo esamina il meccanismo metonimico come tratto distintivo della prosa bulgara moderna attraverso osservazioni sul racconto di Ivan Stankov „Il padre di Bucarest“ tratto dal libro “Nomi sotto la neve” (2019)...
Познание и фантастика в романите „Когато човекът не беше“ и „Смелия чунг“ от Димитър Ангелов
Таня Стоянова Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевградhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-11
Резюме. Статията насочва вниманието върху два романа на Димитър Ангелов („Когато човекът не беше“, 1941, и „Смелия чунг“, 1953), определяни от литературната критика като фантастика...
How does Bai Ganyo Sound when He Speaks English? On the English Translation of Aleko Konstantinov’s “Bai Ganyo”
Yordanka VelkovaUniversity College LondonSofia University St. Kliment Ohridskihttps://doi.org/10.53656/bel2024-4s-12
Abstract. This article delves into the complexities of translating ‘Bai Ganyo’ into English, with a specific focus on translating cultural realia, turcisms, and pragmatic markers...