Сп. „Български език и литература“, книжка 5/2020, година LXII
МЕТОДИКА
Отражение на дискурсния подход върху учебна серия по български език (учебници за V – XII клас)
Резюме. В статията се обосновават идеи за осмисляне на понятието дискурсен подход. Целта е то да стане база за конструиране на учебното съдържание по български език за целите на серия от учебници, предназначени за прогимназиалната и за двете гимназиални степени на средното училище. Представят се особеностите на комуникативно ориентираното обучение по български език, което се нуждае от ново „поколение“ учебници и учебни помагала. Те трябва да отразяват характеристиките на дискурсния подход и да са максимално адекватни спрямо изскванията на съвременния социокултурен и образователен контекст.Ключови думи: дискурсен подход; комуникативно ориентирано обучение по български език; учебник по български езикАнгел ПетровСофийски университет „Св. Климент Охридски“
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Проектно ориентираното обучение като метод за развиване на комуникативната компетентност на учениците от гимназиалните образователни етапи
Резюме. Настоящото изложение предлага методическо решение за развиването на комуникативната компетентност на ученици в VIII – XII клас в професионална гимназия, свързано с реализиране на междудисциплинарен проект, предполагащ взаимодействие с институции, фирми, организации и хора извън образователната институция. Анализира се потенциалът му за подпомагане на обучението по български език (и другите учебни дисциплини); за развитието на личността на ученика в психологически, поведенчески и ценностен план; за социализацията му; за усъвършенстване на комуникативната, социалната и езиковата компетентност. Изводите са на база проектно ориентирани дейности, провеждани в естествени условия на автентично общуване, и наблюденията, направени в процеса на реализацията му.Ключови думи: проектно ориентирано обучение; комуникативна компетентност; обучение по български език; моделСтойка ЧакъроваСофийски университет „Свети Климент Охридски“
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА
Нулев и експлициран субект при изучаването на български език като чужд
Резюме. Настоящото изследване има за цел да анализира използването на структури с нулеви и експлицирани субекти в писмени и устни текстове на студенти, изучаващи български език в Португалия. И родният, и изучаваният език (португалски и български) спадат към групата на т.нар. консистентно нулеви езици. Това предполага позитивен трансфер на въпросната синтактична структура. Получените резултати показват, че се наблюдава частичен трансфер на изследваното синтактично явление в съпоставка с корпусни данни. Предложени са хипотези за частичния трансфер: конкуренция на изреченски структури, хипотеза за интерфейсите, хезитация, свръхдиференциация, влияние на по-рано изучавани чужди езици.Ключови думи: български език като чужд; нулев субектАнтония РадковаСофийски университет „Св. Климент Охридски“Лисабонски университет
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Интерферентни грешки в употребата на глагола съм в българската реч на чужденци
Резюме. Текстът представя устойчивите интерферентни грешки в езиковата практика на чужденци на български език, като вниманието се спира на употребата на формите на глагола съм. Проблемът се разглежда теоретично и от лингводидактична гледна точка. Анализира се езикова продукция на респонденти, в чийто майчин език съм няма структурен еквивалент, в съпоставка с носители на езици, в които се използва. От получените резултати се правят изводи в психолингвистичен и приложнолингвистичен план.Ключови думи: приложна лингвистика; български език като чужд; интерферентни грешки; форми на глагола; спомагателен глагол; словоредВенера Матеева-БайчеваСофийски университет „Св. Климент Охридски“
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
ЕЗИКОЗНАНИЕ
Заслугата на учителя от края на ХІХ век за описването и изучаването на българските диалекти
Резюме. Настоящата статия предлага един по-различен поглед към българските диалектоложки проучвания от края на ХІХ в. Акцентът в нея е поставен не само върху тяхното значение за изучаването и опознаването на разнообразието на говоримия език от онова време, но и върху практическото им приложение в образователния процес от края на ХІХ в. Статията разглежда първите опити за изучаване на българските диалекти като част от образованието по роден език и първите инициативи за организирането на извънучилищни езикови практики с ученици от горните класове за събиране на диалектен материал, съобразен с учебното съдържание. В нея високо е оценена заслугата на учителите по роден език от края на ХІХ в. за описването на тогавашните български диалекти.Ключови думи: история на българското образование; история на българската диалектология; български диалекти; обучението по български език; ХIХ векМария МицковаПловдивски университет „Паисий Хилендарски“
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
Актуалност на проблема за прилагане на театралнопедагогическо взаимодействие в подготовката на бъдещи учители (Резултати от измерителна процедура)
Резюме. Статията анализира резултатите от проведена анкета със студенти от педагогически специалности на Педагогическия колеж – Плевен, към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Измерителната процедура отразява мнението на студентите за прилагане на педагогическа анимация в обучението по български език и литература, в чиято основа е театралнопедагогическото взаимодействие, за изучаване и овладяване на съвременни педагогически технологии, които позволяват да се променят методите на организация на образователния процес, на характера на взаимодействие на субектите. Проведената анкета е с цел да се установи степента на разпознаваемост на същността на педагогическата анимация, степента на готовност за прилагане и степента на удовлетвореност на студентите от базовата им подготовка.Ключови думи: театралнопедагогическо взаимодействие; педагогическа анимация; организация на свободното времеРосица ПенковаПедагогически колеж – Плевен
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Равнище на формираност на езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности на учениците в начален етап според учителите
Резюме. Статията представя анализ на теоретичните постановки във връзка с езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности и на резултатите от емпирично изследване чрез анкета на начални учители относно тяхното мнение за степента на формирането на езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности у учениците от начален етап на основната степен на образование. Анализира се мнението на учителите относно провеждането на дистанционно обучение по отношение на въведеното извънредно положение във връзка с ограничаването на разпространението на Covid-19. Правят се конкретни изводи.Ключови думи: начално училище; компетенции; майчин езикДесислава ПетроваСофийски университет „Св. Климент Охридски“
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
МНЕНИЯ И ПОЗИЦИИ
Необходима корекция в българската индикативна темпорална парадигма: перфект се образува и посредством имперфектни причастия
Резюме. Според повечето български граматики, както и според мнозинството автори, изследващи перфекта в българския език, индикативните му форми се образуват от аористни причастия, но не и от имперфектни. Това е неадекватна теза, която трябва да бъде коригирана. В статията се анализират голямо множество примери с перфектни форми, образувани от имперфектни причастия, изследват се релевантните особености в семантиката на перфекта, аориста и имперфекта и се прави категоричният извод, че българският перфект трябва да се разглежда като образуван и от аористни, и от имперфектни причастия.Ключови думи: перфект; аорист; имперфект; ренаратив; конклузивКрасимир Кабакчиев
[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
РЕЦЕНЗИИ И ИНФОРМАЦИЯ
За позитивите на един образцов модел на експериментална работа
Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/текстосвързващи средства (V – VII клас). Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, 2019 г., ISBN 978-619-201-326-4, 301 с.
Татяна АнгеловаСофийски университет „Св. Климент Охридски“[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Служебни досиета на Боян Пенев, Тодор Боров, Александър Балабанов, Константин Гълъбов и Стоян Каролев в Университетския архив на СУ „Св. Климент Охридски“
Александра АнтоноваИнститут за литература – БАН[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]