Научни списания

Сп. „Български език и литература“, книжка 6/2019, година LXI

 

ЕЗИКОЗНАНИЕ

Наклонение на глагола в учебниците по български език за седми клас: подходи и практики

Резюме. Статията има за цел да представи в сравнителен план начините за поднасяне на морфологичната категория наклонение според новата учебна програма за VII клас в общообразователния курс на българското средно училище. Наблюденията се градят върху осем учебника с различни авторски екипи. Избрани са няколко основни критерия, като брой урочни статии, използвана терминология, граматическо съдържание, създаване на практически умения и дидактически ефект. Авторката излага своите виждания въз основа на доброволна и безвъзмездна работа за отстраняване на грешки в учебниците по български език, с което се разширява професионалната и обществената аудитория с отношение към актуалните въпроси на българското образование. Дискутират се конкретни практически примери с оглед на съставянето на тестове за НВО.

Ключови думи: обучение по български език; наклонение на глагола; езикова грамотност

Марияна Цибранска-КостоваИнститут за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 

 

За обема на фразеологията

Резюме. Предмет на статията са широкото и тясното схващане за фразеологията. Във връзка с това се разглеждат критериите за класификация на фразеологичните единици и реторичният код, въз основа на който се обособяват голяма част от единиците във фразеологията. Интерес предизвиква реторичният код, въз основа на който се определят голяма част от фразеологичните единици – метафора, метонимия, хипербола и др. Достига се до извода, че ограниченията, наложени от тясното схващане, невинаги са оправдани.Ключови думи: устойчиви словосъчетания; фразеология; реторичен код

Албена БаеваШуменски университет „Епископ Константин Преславски“

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 

 

On the Processes of Adaptation of Bulgarian Names in Tsaribrod, Serbia

Abstract. This study is motivated by the legal possibility of spelling the names of Bulgarian national minority members in the Republic of Serbia in accordance with the Bulgarian spelling standard. The paper presents the historical and administrative aspects of the spelling of personal and, in particular, family names of Bulgarians in Tsaribrod, Serbia.Keywords: Bulgarian language; first and last names; Tsaribrod; Serbia

Ivana DavitkovUniversity of Belgrade (Serbia)Sofia University “St. Kliment Ohridski” (Bulgaria)

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА

За преводните грешки в българската речева практика на чужденци

Резюме. Преводът е предаването на значението на даден текст от един език на друг, като се запазва смисълът, вложен в оригинала. При превода е важно да бъде запазен планът на съдържанието, доколкото това е възможно. Съществува набор от характеристики на качествения превод. Той трябва да има смисъл, да разкрива тоналността на оригинала, да притежава естествен модел на изразяване и да предизвиква сходна с оригиналната рецептивна реакция.Преводът е въпрос на избор, който следва да бъде мотивиран. Изпускане, добавяне, промяна може да се прави само ако предаването на значението изисква това.Статията представя регистрираните грешки при писмен и устен превод от полски на български език на чуждестранни специализанти от СУ „Св. Климент Охридски“. Анализът на грешките е важна процедура, използвана от обучителите, с оглед подобряването на комуникативната компетентност на чужденците.Ключови думи: превод; грешки; чуждестранни студенти

Елена Хаджиева, Рени МановаСофийски университет „Св. Климент Охридски“

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 


МЕТОДИКА

Аспекти на изучаването на публично изказване в часовете по български език

Резюме. В предложения текст се разглежда понятието публично изказване, заложено в обучението по български език в периода VIII – XI клас. Проследяват се особеностите на публичното изказване като вид аргументативен текст. Съществено място се отделя на уменията, които учениците развиват чрез работата си върху този жанр, като се обособяват три основни групи – когнитивни и метакогнитивни умения, умения за създаване на текст, умения за представяне пред аудитория. Предлагат се методически модели за планиране и организиране на работата върху публично изказване по граждански проблем.Ключови думи: публично изказване; обучение по български език; умения за живот; аргументативен текст; представяне пред аудитория

Деспина ВасилеваСофийски университет „Св. Климент Охридски“

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 


СТУДЕНТСКИ ФОРУМ

„Младежка тема“ и лирика в българското игрално кино от 70-те и 80-те години на ХХ век

Резюме. Настоящият текст разглежда спецификата на т.нар. „младежка тема“ в българското игрално кино от 70-те и 80-те години на ХХ век. Анализира се развитието на избраната тема във филмите „Трампа“ (1978), „Масово чудо“ (1981), „Отражения“ (1982) и „Меги“ (1989). Специален акцент се поставя върху ролята на лириката, инкорпорирана в тези филми, както и върху възможностите на интерпретацията, която този особен творчески жест предлага.Ключови думи: младежка тема; кино; лирика; себепознание

Мария ПановаПловдивски университет „Паисий Хилендарски“

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 

 

„Път през годините“ – прекрояване на времето

Резюме. Статията изследва конструирането на памет в мемоарния свят на Константин Константинов. Проследява се до каква степен литературната история в книгата „Път през годините“ се доближава или се отдалечава както от литературната история, прокламирана след 1944, така и от днешните представи. Прегледът на рецензиите за „Път през годините“ позволява да бъдат направени изводи за промяната в отношението през различните десетилетия към самата книга и подкрепя тезата, че моделът за миналото винаги се оценява различно и в зависимост от пулса на настоящето.Ключови думи: писателски мемоар; памет; литературна история; българска литература на ХХ век

Теодора КашилскаПловдивски университет „Паисий Хилендарски“

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]

 


РЕЦЕНЗИИ И ИНФОРМАЦИЯ

Международна конференция „Православни и друговерци. Разделението между християните в славянското духовно пространство от Средновековието до наши дни“ (Неапол, 22 – 23 ноември 2018)

Татяна ЛековаУниверситет „Ориентале“ – Неапол (Италия)

[emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]