Хвъргам и/или хвърлям

Симеон Стефанов*

В повечето диалектни и тълковни речници на съвременния български език глаголите хвъргам от несвършен вид (народно) и хвърля от свършен вид ‘хвърлям’ се свързват във видова двойка (Речник на съвременния български книжовен език). Формата от свършен вид обаче образува видова двойка и с друг глагол от несвършен вид – хвърлям ‘със замах отпращам в някаква посока нещо, което съм държал в ръка; мятам’. Причината за наблюдаваната особеност се дължи на историческия развой на езика.

Глаголите хвърлям и хвърля имат съответствия в останалите славянски езици, въз основа на които се възстановява праславянското *x(v)ъrliti, *x(v)ъrlěti.

Глаголът хвъргам ‘хвърлям’ може да се свърже формално и семантично с връгам, връля, връгвам ‘хвърлям, мятам нещо с ръка’, регистрирани в речника на Н. Геров и със съответствия в останалите славянски езици, въз основа на което се възстановява праславянско *vьrgati. Формите с в- в спрежението на глагола хвъргам в славянските езици са първични, а начално (х)в-, понеже не е регистрирано в други родствени езици, вероятно се настанява вторично и само в български под влияние на хвъ̀рлям.

Следователно обединяването във видова двойка на двата различни по произход глагола хвъргам и хвърля е удобно от лексикографска гледна точка, но няма етимологични основания.

Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.