Студентите избират икономика, педагогика и медицина
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“ (26 996 студенти), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485), „Администрация и управление“ (11 773), „Педагогика на обучението по...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В осемте направления се обучават над половината студенти. Най-малко са избралите направленията „Теория на изкуствата“ – 53, „Металургия“ – 187, и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 366. Това показват данните от актуализираната от Министерския съвет Национална карта на висшето образование.
Общо 190 650 са действащите студенти в българските висши училища през академичната 2024/2025 г.
От тях над 130 000 се обучават в ОКС „Бакалавър“ и „Професионален бакалавър“, а над 60 000 – в магистърски програми.Новоприетите студенти държавна поръчка са 39 519. Техният брой е на най-високото си ниво за последните пет години. През следващата учебна година на база предварителни данни се очаква намаление на план-приема.
Висшите училища в страната са 51 и намаляват с едно след закриването с решение на НС от септември 2024 г. на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив.
Броят на студентите чужди граждани в българските висши училища се увеличава през последните години и през учебната 2024/2025 г. делът им достига 8,67% от действащите студенти. Той вече леко надвишава средния за страните от ЕС, който е 8,4%. Насоките на държавната политика, публикувани в актуализираната Национална карта на висшето образование, са със завишени критерии в сравнение с изданието от 2024 г. Аз-буки