Какви допълнителни възнаграждения ни се полагат по закон

Освен основната заплата всеки работещ има право и на различни допълнителни възнаграждения, регламентирани от закона. Те са важна част от трудовите ни доходи и често оказват съществено влияние върху месечния ни бюджет. Познаването на тези права ни помага да защитим интересите си и да изискваме коректно заплащане от работодателя. В тази статия ще разгледаме какви допълнителни възнаграждения ни се полагат и при какви условия се изплащат.

Правото да определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, принадлежи на Министерския съвет. Той упражнява това право след консултации с партньорите в тристранното сътрудничество.

Определените от Министерския съвет по вид и размери допълнителни трудови възнаграждения се дължат от всички работодатели, когато работникът или служителят попада в категорията на лицата, имащи право на съответното възнаграждение.

Тяхното плащане не може да бъде отменено чрез някакъв договор.

Допълнителните трудови възнаграждения се определят с нормативен акт. Това са допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда или с друг нормативен акт. Тези допълнителни трудови възнаграждения се заплащат задължително или се договарят с индивидуален и/или с колективен трудов договор. Договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения се изплащат според договорените условия.

Допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура.

Не е допустимо договаряне на допълнителни възнаграждения в натура под формата на спиртни напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия.

Според закона видовете допълнителни трудови възнаграждения, които са определени с нормативен акт, са следните.

1. За положен извънреден труд.
2. Допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
3. Допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение.
4. За образователна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“.
5. За придобит трудов стаж и професионален опит.
6. Други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер.

С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата във фирмата могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им обаче не могат да се включват допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен характер.

За да се считат за възнаграждения с постоянен характер, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време. Такова възнаграждение може да бъде допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

7. Допълнителни трудови възнаграждения при заместване на колега.

Допълнителните трудови възнаграждения не са привилегия, а законово гарантирано право за всеки работещ, който отговаря на съответните условия. Те не могат да бъдат отменени с договор и следва да се изплащат коректно и навреме. Затова е важно работниците и служителите да познават правилата, по които се определят, и да следят дали работодателят ги спазва. Информираността е най-сигурният начин за защита на трудовите ни права.