Тайните на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин

Книгата „Библиотеката на Осман Пазвантоглу“ на проф. Стоянка Кендерова – виден османист и арабист, наскоро бе представена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Изследването обхваща големината на фонда и тематичното разнообразие на съхраняваните книги.

Библиотеката на видинския владетел Осман Пазвантоглу е построена в началото на XIX век.

Каменно-тухлената ѝ квадратна сграда, изградена в периода май 1802 – април 1803 г., е запазена и до днес във Видин.

Тя е част от комплекс с едноименната джамия, минарето, на която е поставен полумесец и обърната пика (според някои историци – сърце).

Със своите над 2600 тома, това е най-голямата османска библиотека по онова време в българските земи, подчертава проф. Кендерова.

В основата ѝ е личната библиотека на бащата на Осман Пазвантоглу – Йомер ага Пасбанзаде, който дарява 1200 тома.

Над 115 са дарителите

– жители на Видин, хора, дошли в града по служба, които в годините са дарявали книги, обогатявайки фонда на библиотеката. Установяването на имената на дарителите дава възможност на историци и изследователи да дадат отговор на въпроса какво място са заемали те в духовния и обществения живот на Видин.

Любопитното е, че техните имена са съхранени до днес благодарение на запазения в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Каталог на библиотеката. Той представя фонда ѝ за период от 50 години – от 1837 до1887 г., и е открит случайно при една от годишните инвентаризации на фонда на Националната библиотека в София. Благодарение на този каталог и на съхраняваните книги е запазено уникално книжовно богатство, събрано не само от родителите на Осман Пазвантоглу (1758 – 1807), но и от десетки други жители на града.

Каталогът е започнат през 1837 г., като основната част е създадена именно тогава. Проф. Кендерова е категорична, че основният му съставител е лице, което е вещо в областта на класификацията на книгите, която датира още от Х век в ислямския свят.

Книгите са разпределени в 22 тематични рубрики. След всяка рубрика в каталога са оставени празни страници, за да могат да се допълват с новопостъпили книги.

 

Особен интерес в изследването предс­тавлява съдържанието на Каталога. На първо място в него са поставени

преписите и тълкуванията на Корана,

различни съчинения, които отразяват моменти от живота на пророка Мохамед.

Съхранените и описани книги в Каталога са главно на арабски, османо-турски и персийски език. Сред книгите, съхранявани в България, има италианско издание от края на века от типографията на Медичите –

„Канон в медицината“ на Авицена,

което е особено ценно. То показва, че в библиотеката на Осман Пазвантоглу са съхранявани редица европейски издания. Сред особено ценните книги е и още едно италианско издание на псалмите на Давид. Тези две книги показват, че в периода на съставянето на каталога във Видин е имало интерес и към европейски издания.

Проф. Кендерова анализира съхранения оригинален Каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу, чието начало е поставено 30 години след неговата смърт. Той дава отговор на много въпроси – за мястото на старопечатната книга във Видин; за преписите – образци на калиграфското изкуство и художествено изпълнение; някои нови аспекти от историята на самата библиотека и големината на нейния фонд до края на 1887 г.

Тогава фондът на библиотеката е разделен на две части. Около 1/3 от него остава в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, а останалата, по-голямата част отпътува за Истанбул и постъпва в Обществената (Общата) османска библиотека – днес библиотека „Баязът“.

До този акт се стига, след като Османската държава започва да предявява искания книгите от библиотеката на Пазвантоглу да се изпратят в Турция. Основната причина е, че не се съхраняват правилно в София.

В своето изследване проф. Кендерова проследява кореспонденцията, която се води между българската държава и османското министерство на просветата. Показани са няколко документа, които се съхраняват в Централния държавен архив в София, от които се вижда в каква степен нашата държава отказва да предаде книгите на Пазвантоглу. Така се стига до момента, когато министър-председател в България е Стефан Стамболов и правителст­вото предава 2/3 от книгите на турската държава.

Изготвен е обстоен списък, включващ 2025 описания. Според проф. Кендерова книгите реално са били по-малко, тъй като са описани и разпръснати листове, а за част от тях е посочено, че са фрагменти.

Броят на екземплярите, които остават в България, е около 680.

Днес книгите от видинската османска библиотека, които се съхраняват в „Баязът“ в Истанбул, се дигитализират.

Изследването на проф. Кендерова дава широка картина на политическата, културно-историческата и религиозната обстановка във Видин през осемнадесетото и деветнадесетото столетие и преди всичко – на мястото на книгата във видинското общество.

Затова и трудът ѝ е адресиран към широк кръг читатели: историци, културоведи, литературоведи, османисти, арабисти, иранисти, изкуствоведи, краеведи, библиографи и библиотековеди и други специалисти и любители на книгата.

* Текстът е на Борислава Борисова