Сурва за здраве

"За нас, перничаните, Сурва е един от най-значимите празници и категорично е най-колоритният“, споделя за „Аз-буки“ директорката на 6. ДГ „Българче“ в Перник Евелина Венкова.

Разказва, че през годините са отбелязвали празника по различни начини. Преди ковид пандемията са провеждали маскарадна щафета, която е включвала всички детски градини на територията на община Перник.

„Изработвахме на ротационен принцип една голяма маска, а след това предавахме маската от градина на градина. Организирахме и различни тържества“, обяснява тя.

След пандемията, за съжаление, не възобновяват тази традиция, но пък остава желанието и възможността всяка градина да избере своя начин, по който да отбележи празника Сурва.

Някои детски градини правят конкурси, други – тържества, а трети – работилници. „Важна е същината – всички го правят в името на децата и запазването на традициите“, обяснява моята събеседничка.

Работилница за изработка на сувенири и кукерски маски

Тази година 6. ДГ „Българче“ организира работилница за изработването на сувенири и кукерски маски в група „Пчелички“. А в подготвителните групи „Калинки“ и „Усмивки“ претворяват традицията, като разиграват сцена от посрещането на сурвакарите в пернишките домове. След това отиват на гости на Второ районно управление – Перник, където децата „дрънкат“ за здраве и берекет.

„Обикновено по-сериозните тържества в градината се правят в големите групи, като мъничките се включват, при желание и възможност“, казва Венкова.

Детската градина разполага с богат гардероб за различни видове празници – носии, сценични костюми, сурвакарски и други маскарадни облекла.

„Децата, които участват от своите села на самата Сурва, която традиционно се отбелязва на 13 и 14 януари, и на фестивала – всеки последен уикенд на януари, се маскират със собствени костюми. Те включват звънци, хлоп­ки, мечкарски костюми, маски, „парцали“ и „ликове“, казва моята събеседничка.

По думите ѝ, обредното маскиране по българските земи идва от дълбока древност и е живо до днес. Със своите причудливи и неповторими маски и костюми, изпълнителите изиграват древни обреди и обичаи. Те се правят за ритуално прогонване на злото и за тържеството на зараждащия се нов живот.

Маскираните се наричат сурвакари, кукери, джамалари, мечкари, бабугери и старци.

Венкова посочва, че особено характерно за сурвакарите в Пернишкия край е разиграването на ритуала сватба. При отбелязването на традиционната Сурва задължително се обхожда селището и се посещава всяка къща. След това се разиграва колективна игра на селския площад, край ритуалните огньове.

„Костюмите в нашия край са главно два типа – само кожи или нарязани парцали в различни цветове. Обикновено бяло, зелено и червено. На кръста си маскираните носят нанизи от хлопки или звънци (чанове)“, казва директорката.

В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, както и рога, криле и пера от домашни птици и коноп върху дървен скелет. Тези от кожа се наричат „маски“, а другите, които са от пера – „ликове“.

През учебната 2024/2025 г. децата в пернишката 6. ДГ са 165. Те са разпределени в шест групи. Три са подготвителните групи – едната е за деца на възраст 5 и 6 години, а другите две – за 6- и 7-годишни деца.

За по-леко преодоляване на трудния за децата преход от детската градина към училището педагозите в Перник залагат на индивидуалност и работа с всяко дете поотделно, като му помагат да се израсне в осъзнат човек. Освен това организират и срещи с родители, колеги от основни училища, различни инициативи и обучения.

Стремят се да поддържат и приятелски отношения с родителите, като неусетно ги въвличат в живота на детската градина. Образователно-възпитателният процес е тристранен и напълно разбираемо включва деца, учители и родители.

„В един момент сякаш неусетно осъзнаваш, че тези деца стават част от теб и ти – част от тях. Докато са в детската градина, те са наши деца, както обичаме да казваме „нашите – ваши деца“ на родителите. Ние сме голямо, щастливо семейство"

– казва директорката и допълва с усмивка: – Е, разбира се, като във всяко семейство, не всичко е розово. Но пък с комуникация и общи усилия винаги успяваме да постигнем положителни резултати в името на децата.“

Благодарна е на родителите, че всички са много отговорни и с отворени сърца участват в живота на градината.

„Без тях нямаше да сме този дом за щастливи деца, който вече седемдесет години обгрижва малките перничанчета“, завършва тя.

 

 

„Ние сме детска градина със 70-годишна история. Смело мога да твърдя, че за тези години сме успели не само да запазим българските традиции, но и да отговорим на нуждите на съвременното общество. Не сме пропуснали да отбележим нито един значим за българщината празник.

Нашите деца познават земята, поминъка на хората през годините и модерните преживявания.

В един момент сме самодиви на празник, в следващия изработваме мартеници, почитаме революционери, писатели, че дори и чужди празници. За да имат децата ни богата обща култура и познания в различни сфери, които съответстват на тяхната възраст. Горди сме да се наречем „Българче“ и достойно да пазим традициите през поколенията.“