Научни списания

За множественото число на нарицателното тикток

Ванина Сумрова*

В примерите един тикток, някакъв тикток, този тикток наименованието на социалната мрежа за кратки видео материали ТикТок (TikTok) е използвано като нарицателно име и назовава отделен клип в нея. Превръщане на съществително собствено в нарицателно има при думи като веро, ксерокс, лего, джип, които по произход са наименования на търговски марки.

В интернет за множествено число на това съществително се срещат вариантите тиктоци и тиктокове, като има и единични употреби на тиктоки.

Думата тикток не е едносрична
и според граматичните правила би трябвало да приеме окончание -и за множествено число: тиктоки. В езика ни завършек -ки за множествено число има само при различните видове коки (групи бактерии) като стафилококи, стрептококи, микрококи.

Формата тиктоци също е с окончание -и, но е налице звукова промяна (преминаване на к в ц), каквато откриваме във форми като ученици, подаръци, упреци, уроци, подскоци. Тази промяна е резултат от исторически фонетичен закон в българския език, който е действал отдавна.

Множествената форма тиктокове е с окончание -ове, характерно както за едносрични съществителни (влакове, паркове, клипове, файлове), така и за сложните съществителни, които ги съдържат: авиоспортове, автопаркове, автоголове, артклубове. Макар при думата тикток да има съвпадение само по форма с омонимите в българския език ток1 (електрически) и ток2 (на обувка), това съвпадение определя прибавянето на окончанието -ове.

През последните десетилетия при новозаетите чужди думи в езика ни
известно време се наблюдава конкуренция между формите за множествено число, образувани с окончание -и и с -ове, при имена като билборд и бодигард, като постепенно за правилна се налага формата с окончание -ове.

Посочените примери за множествено число на името тикток имат разговорен характер. Книжовният начин на изразяване на множествено число в случая е със словосъчетание: клипове или клипчета в ТикТок; ТикТок клипове или клипчета.

*Д-р Ванина Сумрова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.