Мултитаскинг или многозадачност

Кристияна Симеонова*

С термина мултитаскинг се означава способността да се изпълняват множество задачи едновременно, да се правят няколко неща в един и същи момент. По отношение на тази способност има две гледни точки. Според едната умението за справяне с няколко неща едновременно в днешното забързано време е много необходимо на всеки човек и все повече се цени. Според другата това е рисков навик, защото да правиш няколко неща едновременно, е нездравословно. Също така това може да означава никога да не си напълно концентриран само върху едно нещо. Така хората проявяват по-малко творчество, стават по-малко ефективни и допускат повече грешки, т.е. може да се вреди на качеството на работата.

Твърди се, че терминът мултитаскинг се използва за първи път през 1965 г. в документ на Ай Би Ем във връзка с възможностите на техен компютър. Оттогава терминът се прилага и за човешки задачи.

Наред с английската дума мултитаскинг

се употребяват и българските термини многозадачност и многофункционалност. Мултитаскинг е чуждица, получена чрез директно пренасяне на кирилица на английската дума multitasking, която от своя страна може да се разчлени на multi ‘много’ и task ‘задача’. Българската дума многозадачаност следователно е буквален превод на двете съставни части на английската, т.е. получена е чрез калкиране. Терминът многофункционалност също е сложна дума, образувана от думите много и функционалност. Знаем, че наставките имат обобщено значение. Наставката -ност за образуване на абстрактни съществителни имена от прилагателни служи за назоваване на качества, свойства и признаци. В английски език суфиксът -ing служи за образуване на причастия, които могат да се използват като българските отглаголни съществителни, означаващи действие. Следователно между чуждицата мултитаскинг (съществително за изразяване на действие) и термините многозадачност и многофункционалност (съществителни за назоваване на свойство) има известна разлика.

*Д-р Кристияна Симеонова е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.