Научни списания

Отпуска поради лични и семейни причини

Отпуските по лични и семейни причини са уредени с разпоредби в Кодекса на труда и представляват задължение за работодателя, а не право на преценка дали да разреши, или не съответния вид отпуск и кога да го разреши. Те осигуряват възможност на работника или служителя да отсъства от работа при конкретни житейски събития, без това да се отразява на полагаемия се платен годишен отпуск и без изискване за натрупан трудов стаж. Законът ясно дефинира кои ситуации дават основание за такъв отпуск и какво се полага на служителя във всеки конкретен случай.

Отпуските за изпълнение на лични, семейни и обществени задължения се дължат независимо от платените годишни отпуски или от неплатения отпуск, винаги когато е налице основанието за тяхното ползване (т. е. не се приспадат от полагащия се платен годишен отпуск). Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за тяхното ползване.

Ето и някои от събитията, определени в закона, за които имаме право на отпуска:

Отпуск при встъпване в брак
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак (сключването на граждански брак). Този вид отпуск не се предоставя за извършването на църковен или друг ритуал по повод създаването на семейство. Продължителността на отпуска е 2 работни дни. Предоставянето на отпуска не е свързано с поредността на брака.
Отпуск при кръводаряване
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.
Отпуск при смърт на близък роднина
Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина – 2 работни дни. Работникът или служителят има право на този отпуск за деня на съответното събитие (деня на смъртта) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

През време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Ако такива няма договорени, тогава възнаграждение не се дължи.

Отпуските по лични и семейни причини не са по желание на работодателя, а негово задължение.
Те се полагат при точно определени обстоятелства и не изискват допълнителни условия. Работодателите трябва да познават тези правила и да ги прилагат коректно, а работниците и служителите – да са наясно с правата си. В случай че няма договорено заплащане в колективен трудов договор или индивидуално споразумение, тези отпуски остават неплатени, въпреки че са задължителни за предоставяне.

Справка:

чл. 157 от Кодекса на труда; чл. 50, ал. 1 НРВПО.