Екстравагантните крила на лунните молци
За първи път биолозите свързват лентовидните „опашки“, подаващи се от задните крила на големите зелени лунни молци, с един много хубав климат. Тези висящи опашки на крилата се нареждат сред такива доста шантави еволюционни новости като единствения еднорогов бивник на нарвала (арктически зъбат кит) или гигантското ремарке от пера на пауна. Образуванията на крилата с усукани или чашковидни краища са еволюирали независимо поне пет пъти в семейството на лунните молци (Saturniidae), казва екологът Жулиет Рубин от Института за тропически изследвания „Смитсониън“ в Балбоа, Панама. Натрупаните данни за факторите на околната среда свързват лентовидните опашки с израстването им в дълъг период с равномерни температури, съобщава тя и колегите ѝ в Proceedings of the Royal Society B.
Лунните молци могат да развият крила, достатъчно големи, за да покрият човешка длан,
и често имат красиви цветове, казва Рубин. Тази фаза на крилата продължава само последната седмица от живота на молците, когато те флиртуват и се чифтосват. Лентовидните опашки обаче, изглежда, нямат значение за съблазняването, показват по-ранни експерименти. Вместо това те спомагат да се объркат прилепите.„Наистина ми хареса тази древна еволюционна история за напрежението между хищника, ориентиращ се с помощта на ехолокацията, и плячката, която успява да избягва от прилепите в нощното небе“, казва тя.За разлика от някои други летящи храни за прилепи лунните молци не могат да чуят сонарните щракания на прилепа, докато той се спуска и ловува в нощното небе. Нито пък е известно молците да издават предупредителни звуци „Отдръпни се, прилепе!“. Затова пък пърхащите краища на крилата могат да заблудят прилепите да захапят тънката люспеста тъкан на опашката, вместо някоя по-важна част от тялото.