Всички живи организми излъчват сияние

Всички живи същества, включително хората, постоянно излъчват сияние, което изчезва почти веднага щом организмът загине. Това показват експерименти на изследователи от Университета на Калгари и Националния изследователски съвет на Канада, съобщава ScienceAlert. Изследването им е публикувано в The Journal of Physical Chemistry Letters.

Защитниците на идеята, че съществува подобно сияние, твърдят, че

то се дължи на процес, наречен ултраслаба фотонна емисия (UPE) или биофотони.

И сега екипът на физика от Университета в Калгари Вахид Салари твърди, че е наблюдавал ултраслаба фотонна емисия, произведена от няколко живи мишки и листа на растения в силен конт­раст с техните неживи тела.

Екипът използва EMCCD камера, която усилва електронния сигнал, преди да го прочете и прави възможно визуализирането на явления, невидими с просто око. Чрез устройството учените заснемат четири обездвижени мишки, поставени поотделно в черна кутия в продължение на един час. След евтаназирането им те са заснети за същото време. А резултатът според изследователите е откриването на ясна разлика в броя на излъчваните фотони преди и след смърт­та на мишките. Същите резултати са регистрирани и при експеримент, проведен върху листа от миши кресон (Arabidopsis thaliana) и дървесна шефлера (Heptapleurum arboricola).

Но на какво се дължи това лъчение?

От десетилетия е известно, че определени биологични процеси, като хемилуминесценцията, генерират светлина. Спонтанни емисии с ниска интензивност – между 200 и 1000 нанометра, са открити в голямо разнообразие от живи клетки – от тъкан на краве сърце до бактериални колонии.

Силен претендент за източник на това лъчение е ефектът от различни свободни радикали, които се образуват в живите клетки. Особено когато те са засегнати от стрес – топлина, инфекции, патогени или липса на хранителни вещества. Този оксидативен клетъчен стрес, причинява химични реакции, които освобождават повече фотони.

А това според някои

открива възможности за дистанционно наблюдение на стреса на отделни тъкани

и създаването на неинвазивни инструменти за изследване, диагностика и биологични изследвания.

В подкрепа на подобна теза е и съобщение на канадски изследователи, че увредените части във всички изследвани листа са били значително по-ярки от неувредените части през цялото време на наблюдение.