Научни списания

Всички живи организми излъчват сияние

Снимка Salari et al., J. Phys. Chem. Lett., 2025

Всички живи същества, включително хората, постоянно излъчват сияние, което изчезва почти веднага щом организмът загине. Това показват експерименти на изследователи от Университета на Калгари и Националния изследователски съвет на Канада, съобщава ScienceAlert. Изследването им е публикувано в The Journal of Physical Chemistry Letters.

Защитниците на идеята, че съществува подобно сияние, твърдят, че

то се дължи на процес, наречен ултраслаба фотонна емисия (UPE) или биофотони.
И сега екипът на физика от Университета в Калгари Вахид Салари твърди, че е наблюдавал ултраслаба фотонна емисия, произведена от няколко живи мишки и листа на растения в силен конт­раст с техните неживи тела.

Екипът използва EMCCD камера, която усилва електронния сигнал, преди да го прочете и прави възможно визуализирането на явления, невидими с просто око. Чрез устройството учените заснемат четири обездвижени мишки, поставени поотделно в черна кутия в продължение на един час. След евтаназирането им те са заснети за същото време. А резултатът според изследователите е откриването на ясна разлика в броя на излъчваните фотони преди и след смърт­та на мишките. Същите резултати са регистрирани и при експеримент, проведен върху листа от миши кресон (Arabidopsis thaliana) и дървесна шефлера (Heptapleurum arboricola).

Но на какво се дължи това лъчение?
От десетилетия е известно, че определени биологични процеси, като хемилуминесценцията, генерират светлина. Спонтанни емисии с ниска интензивност – между 200 и 1000 нанометра, са открити в голямо разнообразие от живи клетки – от тъкан на краве сърце до бактериални колонии.

Силен претендент за източник на това лъчение е ефектът от различни свободни радикали, които се образуват в живите клетки. Особено когато те са засегнати от стрес – топлина, инфекции, патогени или липса на хранителни вещества. Този оксидативен клетъчен стрес, причинява химични реакции, които освобождават повече фотони.

А това според някои

открива възможности за дистанционно наблюдение на стреса на отделни тъкани
и създаването на неинвазивни инструменти за изследване, диагностика и биологични изследвания.

В подкрепа на подобна теза е и съобщение на канадски изследователи, че увредените части във всички изследвани листа са били значително по-ярки от неувредените части през цялото време на наблюдение.