България има потенциал за развитие
Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките отбелязва 75 години от основаването си. Идеята за създаването му се заражда през 1947 г., а през 1949 г. с решение на Управителния съвет на БАН е утвърден като звено на Академията. От създаването си досега той е научното звено при БАН, което извършва фундаментални и приложни изследвания в областта на икономическите науки.
За изминалите 75 години Институтът се утвърждава като национален научноизследователски център, чиято експертиза се цени високо от държавната администрация, бизнеса и научната общност в страната и в международното изследователско пространство. Научните му екипи участват в разработването на проекти с национално значение и в международни проекти – резултат на двустранно сътрудничество, в изпълнение на европейски програми или възложени от държавни институции. Годишнината е повод да потърсим за разговор директора на Института проф. д-р Ирена Зарева-Зафирова.
„С много неща можем да се похвалим не само като история и традиция – казва проф. Ирена Зарева. – От създаването на Института в него са работили големи икономисти, които са дали много на държавата. Техните имена още се помнят като основоположници на икономическата наука в страната. Институтът официално е създаден през 1949 г. Преди това е имало подобна структура, но без щатен състав. Той е приемник на основаното през 1895 г. Българско икономическо дружество – обществена организация на представителите на икономическата мисъл и стопанската практика в страната. Дейността на Дружеството е насочена към събиране, проучване и публикуване на данни за състоянието на националната икономика и търсене на пътища за нейното подобряване, с което оказва съществено влияние върху стопанския живот в България през първата половина на ХХ век.“
Демографските процеси в страната са проблем не само за Академията, поради което много години има затруднения с привличането на нови кадри. Но по думите на директора на Института най-хубавото сега е, че
към екипа се присъединяват млади хора.
При това млади учени, които искат да работят, които имат не само желание за наука, но и заложбите да я правят.„Много важно е Институтът, като част от БАН, да поддържа заслужения авторитет и това, което е постигнал досега. Позициите, които сме завоювали в обществото, трябва да се поддържат с хора, искащи и можещи. Затова цедката при приема на нови изследователи при нас е доста ситна. Идвали са не един и двама кандидати, които сме отхвърляли, въпреки че ни липсваха млади хора – казва проф. Зарева. Науката не е занаят, а и занаят не всеки може да научи. Майсторите едно време не са взимали просто така чирак. Но ние имаме късмет с новоназначените млади хора, които искат и могат. Нашата задача е да направим така, че те не просто да могат да правят анализи, а да правят наука на високо ниво. За разлика от университетите нашата основна дейност е изследователската работа. Във висшите училища в това отношение на младите хора им е по-трудно – преподавателската им работа оставя малко време за научна дейност.“
Заради дългогодишната доста голяма диференциация в заплащането на труда между висшите училища и Академията много хора напускат Института, което е разбираемо. Но с последните промени в закона заплащането в БАН се доближава до това във висшите училища. Равнопоставен с другите, Институтът за икономически изследвания вече привлича млади хора.
„Те, естествено, трябва да се учат – казва проф. Зарева. – Никой не се е родил научен. Дошли са тук с желание и нашата задача е да направим така, че да постигнат това, което искат. Силно се надявам, че ще продължат традициите и ще допринесат за авторитета на Института, който е национална ценност. БАН е институция на 155 години, която поддържа и традициите, и науката, за да се съхрани народът ни като нация и идентичност.
Но академичната сфера трябва да се съобразява и с новите реалности, включително и образованието
– работи се по различни програми, с различни поколения. Днес малките деца се раждат с телефона, с дистанционното в ръка. Когато бях в I курс, преподавателят по информационни и комуникационни технологии ни начерта квадрат на дъската и каза – представете си, че това е компютър. Ама как да си го представим, като не сме виждали компютър.Сега времената са различни, изискванията – също. Преподавателите трябва да се съобразяват с особеностите на това поколение, което има съвсем други заложби и дадености. Това, което се очаква от него, не е това, което се очакваше от нас. И въобще няма да им е лесно. Новите технологии крият опасности – изкуственият интелект е нож с две остриета, човечеството като че ли някак си се опитва само да се унищожава, както и унищожава природата, от която зависи.“
Институтът за икономически изследвания се състои от четири секции – макроикономика, икономика на фирмата, регионална и секторна икономика, международна икономика. Учените в него се занимават с много различни проблеми, включително и едни от най-актуалните, свързани със зелената и кръговата икономика. Институтът поддържа партньорска мрежа със сродни организации от Европа и Азия. Има подписани споразумения за сътрудничество със съответните институти от национални академии и висши училища от Италия, Полша, Словакия, Румъния, от Виетнам, Китай, Корея и др. Успешно продължава и работата на създадения към Института Ресурсен център за икономически изследвания на Азия.
Институтът е и призната образователна структура за подготовка на български и чуждестранни докторанти. В него се провежда обучение по 6 докторски програми, получили програмна акредитация за придобиване на образователната и научна степен „Доктор“ в професионално направление „Икономика“. Издател е на висококачествена научна продукция – специализирани монографии, сборници и реномираните научни списания „Икономически изследвания“ и „Икономическа мисъл“.
„Имаме богат опит с международни изследвания, но колегите, които работят по проблемите на България, се занимават с едни от най-важните въпроси – уточнява проф. Зарева. – Трябва, като икономисти, да посочим, доколкото можем, предизвикателствата и перспективите за социално-икономическо развитие на нашата страна, което зависи и от политиката, и от геополитиката. Това, което се случва в България, трябва да е грижа най-вече на българите. Затова изследванията за България са толкова важни.“Запазена марка на Института е Годишният доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ – първото по рода си издание за състоянието на българската икономика, в което се дава тригодишна прогноза за перспективите за развитието на страната в средносрочен план.
Институтът е търсен заради научната си експертиза от министерства, държавни агенции, бизнесструктури и неправителствения сектор. Неговите учени участват в разработването, актуализацията и оценяването на национални стратегически документи. Изготвят експертни доклади с анализи, оценки и препоръки в отговор на заявени потребности от страна на възложителите. Канени са и се включват в дейността на съвети, комисии и работни групи към различни международни и български институции.
На въпроса кои са силните и слабите страни на родната икономика, проф. Зарева отговаря, че