Голямото семейство „Попов“
През 1959 г. в България се излъчва първият телевизионен сигнал, а година по-късно за подготовка на среднотехнически кадри за Българската телевизия, радио и съобщителна техника е създаден Техникумът по слаботокова електротехника в София. През 2003 г. той е преобразуван в професионална гимназия и носи името ПГ по аудио-, видео- и телекомуникация „А. С. Попов“. От 1 януари 2024 г. училището е преименувано на Професионална гимназия по високи технологии „Александър Степанович Попов“. Изборът на новото име не е случаен. Той е подсказан от бивш възпитаник на гимназията и отговаря напълно на промяната в специалностите, по които обучава училището.
„Горда съм, че „Попов“ е едно голямо семейство, в което няма ученици, които да са завършили и да са излезли завинаги от него. Ние сме голяма общност, към която само добавяме нови и нови съмишленици.“
Така започва разговорът ми с директорката на столичната Професионална гимназия по високи технологии „А.С. Попов“ Маргарита Янакиева.
През учебна 2023/2024 г. в гимназията се обучават 800 ученици, като за последните четири години броят им е увеличен почти със сто.
В гимназията се подготвят кадри в две професионални направления
– „Електроника, автоматика, комуникационна и компютърна техника“, по което се обучават ученици в пет специалности, и „Компютърни науки“, в което до настоящата година са се обучавали ученици в две специалности, а от новата учебна 2024/2025 г. ще се предлага и специалността „Програмиране на изкуствени интелект“ с интензивно изучаване на английски език и втори чужд език китайски.„На всички ученици даваме максимално добро езиково обучение, защото сме убедени, че то е необходимо за подготовката на специалистите, които изграждаме“, посочва Янакиева.По думите ѝ, през последните години бизнесът проявява все по-голям интерес към кадрите на гимназията и вече търсят училището не само за да предложат работни места, на които учениците да провеждат своята производствена практика, но и за да търсят изградени специалисти за своите компании – международни, с бази у нас и български фирми с присъствие на международния пазар.
Екипът на гимназията се стреми образователната институция да се развива като една от водещите професионални гимназии и да заеме отново мястото, което е имала през 60-те – 70-те години на миналия век. Тази цел е представена и от избора на нов слоган –
„Заедно програмираме бъдещето“.
„С подготовката на специалисти в професионалните направления, в които обучаваме, поставяме основите в развитието не само на нашата ученическа общност, но и отвъд нея“, казва Янакиева.Директорката е горда със сплотения екип, който е създала, и добрите взаимоотношения, които има с учениците. Желанието ѝ е възпитаниците на гимназията да се чувстват прекрасно на територията на училището. За това роля имат и множеството клубове по интереси.
Училището има традиция в развиването на клубната дейности и предлага 16 клуба за занимания по интереси.
Първият от тях – „Екоклуб“, е основан преди близо 20 години.„С клубовете искаме да надградим знанията на учениците в областите, в които имат интерес. Използваме различни възможности за финансиране на клубната дейност – през бюджета на училището, през различни национални проекти и програми“, обяснява Янакиева.
Преди по-малко от година е основан и клуб по киберсигурност – „Киберклуб „Попов“,
чийто ръководител е Митко Узунов, учител по професионална подготовка. Идеята за създаването му тръгва от учениците. В края на 2023 г. възпитаници на гимназията участват в хакатон в Техническия университет в София по повод Европейския месец на киберсигурността, в рамките на който съвместно с друго столично училище реализират проект. Той включва изработване на система за оповестяване на гражданите посредством социални медии в случай на необходимост от масово информиране от страна на държавната администрация. Отборът печели първо място, а разработката е предложена за реализация пред изпълнителната власт. След хакатона учениците и техният преподавател започват да посещават месечните събития на Cyber Security Talks.
„Дейностите, които извършваме с учениците в клуба, са опит формалното образование – това, което получават като професионална подготовка, да бъде надградено с неформално. Смятам за голям успех, че
самите ученици изградиха компютърната мрежа на нашата лаборатория по киберсигурност.
Започваме и с инсталирането на сървъра за управление, изграждане и администриране на мрежата. Това е допълнителна подготовка за тях, извън задължителното обучение, което имат по отраслова професионална подготовка“, споделя Узунов.В клуба могат да се включат всички ученици с интерес към програмирането, киберсигурността и високите технологии. Гимназистите посещават различни тематични събития, посрещат лектори, включително и такива от публични институции, които се занимават с киберсигурността.
Директорът на дирекция „Киберпрестъпност“ от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ старши комисар Владимир Димитров изнася лекция в училището и запознава гимназистите с дейностите на ГДБОП по линия на киберпрестъпленията. А те споделят какви познания са придобили по отношение на националната и международната нормативна рамка в тази посока.
Представители на частния сектор също посещават заниманията на клуба по киберсигурност.
„Общуването с хора, които търсят такива специалисти, създава възможност за реализация на учениците“, смята ръководителят на клуба.
Участниците в клуба помагат и за повишаване дигиталната грамотност на останалите възпитаници на гимназията.
През учебната 2023/2024 година за учениците от VIII до X клас те провеждат кампания, в рамките на която ги запознават с рисковете и заплахите в киберпространство, позовавайки се на статистиката, предоставена от Националния център за безопасен интернет на деца. Под формата на презентация на достъпен език им дават и съвети как да се пазят в онлайн пространството.„С клуба по киберсигурност господин Узунов надгражда придадена стойност към знанията на учениците. Толкова сериозна, че
дръзнахме да осъществим първата национална ученическа научна конференция „Училището в дигиталния свят“,
казва директорът на професионалната гимназия.Подготовката за конференцията се осъществява цяла година. На нея ученици от различни училища представят научни доклади по теми, свързани с дигиталните процеси около нас, заплахите, които виждат и възможностите за превенция.
„Рискове и заплахи за сигурността в киберпространството на българските ученици“ е темата, с която се включва ученикът от ПГВТ „А. С. Попов” Алек Калинов, който е и един от участниците в клуба по киберсигурност.
„Представих мерки, които можем да предприемем, за да бъдем защитени в интернет средата, като неотваряне на съмнителни линкове и писма от непознати имейли“, обяснява ученикът, който през учебната 2024/2025 г. ще бъде в XII клас.
В рамките на първата Национална ученическа научна конференция „Училището в дигиталния свят“ разгорещена дискусия предизвиква темата за
мястото на изкуствения интелект в образователния процес.
Според Алек изкуственият интелект с всеки изминал ден все повече се интегрира в процеса на ученето.„Всеки от нас, във всеки един момент, стига да има интернет връзка, може да придобие каквато и да е информация, стига да зададе въпроса по правилен начин“, смята ученикът.
Директорът е на мнение, че
изкуственият интелект ще изземе част от функциите на учителя
– тези, свързани с това да дава конкретна информация на възпитаниците си, тъй като тя вече е лесно достъпна чрез изкуствения интелект. Важната роля на педагозите в бъдеще ще бъде да насочват към достоверни източници на информация и да посочват механизми за разграничаване на вярната от невярната такава.
„Учениците трябва да са наясно, че понякога информацията, предоставена от изкуствен интелект, не е на сто процента вярна. Затова ние, като учители, трябва да развиваме критическото мислене на децата и компетентностния модел на преподаване, в който ученикът да може да отсява вярната от непълната или невярна информация, да прави логически взаимовръзки и да надгражда знанията си“, категорична е Янакиева.
Митко Узунов смята, че изкуственият интелект създава възможности за персонализирано обучение и е в помощ както на неговите колеги, така и на учениците.
„Посредством различните езикови модели, които съществуват, учениците могат да систематизират непознатите за тях знания и термини в процеса на преподаване. Изкуственият интелект може да бъде добър персонален помощник, съобразен с различните интереси на учениците“, казва учителят.
Ученическата конференция е осъществена с подкрепата на Министерството на образованието и науката, Регионалното управление на образованието – София-град, СБУ към КНСБ, бизнеса и висши училища.