Изпитателен срок в трудовия договор

Един от често задаваните въпроси в сферата на трудовото право е „Какво означава трудов договор в полза на работодателя?“.

Тази тема е от съществено значение за хората, които започват първата си работа, обмислят смяна на текущата си позиция или приемат ново предизвикателство в кариерата си. Разбирането на тези клаузи може да помогне на работниците и служителите да вземат информирани решения и да се подготвят за успешна и удовлетворяваща работа.

Какво всъщност означава трудов договор в полза на работодателя и следва ли тази уговорка да ни притеснява, когато разпишем такъв договор?

За да бъде договорът в полза на някоя от страните, е необходимо в него да бъде включен изпитателен срок. Подписването на трудов договор с изпитателен срок е обичайна практика при започване на нова работа.

Основната характеристика на този срок е, че страната, за която е уговорен изпитателният срок, може да прекрати договора без предизвестие преди изтичането му. Достатъчно е това да бъде изразено писмено и недвусмислено. Страната, която има право да прекрати договора, не е задължена да посочва причина за това. Прекратяването на договора в изпитателния срок не подлежи на обжалване и не може да бъде разглеждано по реда на трудовите спорове. В този период работодателят може да уволни работника или служителя дори по време на ползване на законоустановен отпуск, например болничен отпуск, без да е необходимо разрешение от Инспекцията по труда или друг орган.

Съгласно законовите разпоредби на Кодекса на труда в България изпитателният срок в трудовия договор може да бъде уговорен в полза на:

– работодателя – когато работодателят иска да провери способността на работника или служителя да изпълнява определена работа;

– работника/служителя – когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, дали условията на труд, атмосферата и трудовият колектив му допадат;

– в полза и на двете страни. Това означава, че през време на изпитателния срок и работодателят, и работникът или служителят може да прекрати договора по своя преценка. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

Важно е да се знае, че законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване.

Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск (платен, неплатен, учебен, поради болест и др.) или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.

Справка:

чл. 70, ал. 1 – 5 от Кодекса на труда;

чл. 71, ал . 1, ал. 2 от Кодекса на труда.