С осанка и отношение на истински учител
Отминалият 11 май 2024 г. е специален ден за Антоанета Механджийска. Ученици от випуските, на които е преподавала през 37-годишния си учителски стаж, ѝ организират вълнуваща изненада. Точно в деня на Светите братя, в двора на Средно училище „Отец Паисий“ в Самоков, се събира голяма група хора. Тяхното присъствие има една-единствена цел – да изкаже почитта си към един учител, спечелил тяхното уважение и заслужил поклона и аплодисментите им.
„Никога не съм очаквала подобно нещо! Не предполагах и не бях разбрала от никого за подготвяното събитие, бях стъписана“ – споделя пред „Аз-буки“ учителката в начален етап в самоковското училище Антоанета Механджийска. – Директорът Лиляна Минкова, която вървеше с мен, ми обясни, че
всички тези хора са тук заради мен и това са мои ученици и родители.
Тогава се вгледах в тях, разпознах лицата им и се разплаках. Дойдоха и моите малки ученици – първокласници, поднесоха ми цветя, а след тях идваха все повече хора от няколко випуска. Винаги съм мислела, че съм един от многото начални учители, които като всички работят с любов и разбиране към учениците, но никога не съм очаквала подобна изненада. Това беше неописуемо за мен! Ученици от различни випуски, на различна възраст, някои от тях ми целуваха ръка и ме прегръщаха, припомняха ми събития и случки… Заля ме вълна от спомени.“Главен мотиватор на събитието е Екатерина Чолакова, нейна бивша ученичка, чиито деца – Янка и Георги, също са били нейни възпитаници. Заедно с други родители и съдействието на директора Екатерина Чолакова
събира бивши ученици на Механджийска и организира специална среща – тържество.
В двора на школото всички те отдават заслуженото уважение и изразяват благодарност пред учителя, на когото се възхищават.„Исках да покажа на днешните ученици, че трябва винаги да бъдат благодарни и да се радват, че виждат учителите си. Да пазят жив спомена за такива всеотдайни хора като г-жа Механджийска – обяснява Екатерина Чолакова. – Да посееш семето на доброто – с това ще запомним тази мила учителка. И както на срещата казаха нейните вече пораснали и успели ученици – и после да го предадеш и на други хора. Да помнят поколенията, че това е посланието на твоя първи учител.“
Завършила специалност „Начална педагогика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен, Антоанета Механджийска и до днес дава всичко от себе си, влага сърце и душа в преподаването и общуването с децата.
„Радвам се, че моите ученици и родители оценяват моята работа. Почувствах се специална! Благодаря им от цялото си сърце!“, казва тя.И макар учителската професия да не е детската ѝ мечта, когато решава да стане начален учител, започва с желание и влага много усилия в усвояването на професията. „Разбира се, човек не може да се подготви за всичко – споделя Механджийска – изненадите в училище са много. Но имах добри наставници и огромно желание за работа. Мой пръв наставник и първи учител беше Милка Янакиева, която ми преподава от I до IV клас. Тя беше страхотен учител! Свиреше прекрасно на пиано, рисуваше, имаше осанка и поведение на учител, достоен за уважение, какъвто се стремя да бъда и аз.“
Първи досег с учениците и базови познания Механджийска получава в Института за детски и начални учители „Надежда Крупская“ в София. Освен добра основа за работата си с най-малките ученици открива прекрасни преподаватели, от които придобива ценни знания и умения, както и отлична подготовка за онова, което я очаква в бъдещата преподавателска дейност.
„Научиха ме, че
работата с деца е много отговорна и трябва да бъда много внимателна в професията“,
разкрива Механджийска, която години по-късно с радостни сълзи в очите приема ръкоплясканията на родители и ученици и получава истинското признание за своя труд.„Реакцията на г-жа Механджийска ни разчувства и всички ние, на които тя е била учител и класен ръководител, показахме колко много я обичаме и уважаваме“, споделя още Екатерина Чолакова.
Благодарение на нея в YouTube вече присъства и видео от срещата под името „Г-жа Механджийска“.
„Според мен е необходимо учителят да получи признателността, обичта и уважението на учениците и родителите не когато приключва своята кариера, а все още докато продължава да работи – обяснява Чолакова. – Затова съм благодарна на бившия директор госпожа Мария Първанова, която ми съдейства да издирим завършили през годините ученици на г-жа Механджийска. Сред тях има много успешни личности, като например журналиста Християния Червенкова. Такива ученици са гордост за учителя си и за самоковци като общност. Госпожа Механджийска бе уважена и от своите директори, както и от много колеги и граждани. А ние ще я запомним преди всичко като прекрасен човек и отличен преподавател“.
На въпроса на „Аз-буки“ какво е онова, с което е предизвикала подобно отношение у родители и ученици, Антоанета Механджийска отговаря: