Училището се нуждае от душа, не само от разум
Ако социално-емоционалните умения се овладяваха така, както се учиш да караш колело, всичко щеше да е значително по-просто. Моментът с разковничето, което се намира някъде в ранните ни детски години, естествено присъства, въпреки че познаваме хора, усвоили баланса върху двете гуми значително по-късно. Но независимо че колелото е актуално, а може би дори е в най-силната си фаза именно в днешни дни, XXI век предлага на човечеството значително по-сложен свят от времето, когато велосипедът прави първите си завъртания по трасето на цивилизацията.
Точно поради това изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) върху социално-емоционалните умения на учениците между 10- и 15-годишна възраст, представено в София, си поставя за цел да разбере
как тези все още невръстни деца си проправят път в съвременния сложен свят.
Участват над 20 държави, като от България се включват над 3000 ученици и над 550 учители от 80 училища в цялата страна.На откриването на форума в края на април, в присъствието на проф. Андреас Шлайхер – директор на образователния департамент на ОИСР, са поканени и представители на участвалите българските училища. Едно от тях е Начално училище „Христо Ботев“ от град Елин Пелин. Заедно с директорката Румяна Генадиева обсъждаме изследването, участието и вече видимите резултати от програмата „Окрилено начало“ на фондация „Лъчезар Цоцорков“.
„Ние сме едно от партньорските училища, които кандидатстват и получават одобрение за програмата „Окрилено начало“ на фондация „Лъчезар Цоцорков“ – разказва директорът на НУ „Христо Ботев“ в Елин Пелин. –
Фондацията осигурява включването на страната ни в изследването на ОИСР
и домакинството на България на представянето на доклада. „Окрилено начало“ е пилотна програма, която през учебната 2023/2024 година се тества в 8 начални училища в страната и чийто фокус е именно развиването на социално-емоционалните умения на учениците. Педагогическият екип взе решение да кандидатства, тъй като ни се искаше образователната ни институция да събере в едно научни и социално-емоционални познания“.И докато обяснява това, Румяна Генадиева уточнява нещо, което прави впечатление: „Това означава, че желаем училището ни да придобие позитивна душа, опирайки се на ефективно сътрудничество с родителите.“
Именно родителите са онази гласно или негласно споменавана част от процеса на овладяване на социално-емоционалните умения на децата. Те са брегът, върху който учителят може да стъпи и да издърпа детето напред. Но без този бряг образованието сякаш е обречено да губи баланса си. Защото, както експертите от ОИСР ясно виждат, че с
навлизането на изкуствения интелект знанията по математика и езици например вече нямат същата стойност на пазара на труда,
така и родителят може да прецени, стига да пожелае, дали детето му е отговорно, мотивирано, дали проявява емпатия и умее да си сътрудничи с другите деца и доколко устойчива е психиката му в моменти на стрес.Това са и 5-те области, които изследва проучването на ОИСР – прогресивност, отговорност, свързаност, сътрудничество и самообладание. Именно те според експертите влияят най-силно върху академичния и житейския успех на младежите, а от друга страна,– развиването им има шанс да обърне негативната тенденция, свързана с ниските образователни резултати от PISA и НВО.
Румяна Генадиева разяснява, че изследването се провежда в периода от октомври до настоящия момент. В него участват не само ученици, но и техните родители, учители и самата тя, като директор. В рамките на 10 дни през февруари се осъществява тестване на ученици от I до IV клас чрез попълване на анкета от 60 въпроса. Тестът, който се намира в платформата sel.bg и се извършва в присъствието на класните ръководители и учители в целодневна организация на обучение, включва въпроси с избираем отговор от 4 или 5 предложени решения, въпроси със свободен отговор за четвъртокласниците, игрови елементи при решаване на казуси и ситуации.
Участват само ученици, чиито родители са декларирали писмено съгласието си и самите те също попълват анкета, засягаща детето им. За учители и директор въпросникът е свързан с поведението на всеки ученик и оценка на социално-емоционалните му умения в определени ситуации.
„Твърдо вярвам, че
училището освен образователни функции – разум и познание, трябва да има и душа, и позитивизъм
– казва Румяна Генадиева. – Само така ще превърнем нашите „дечковци“, както обичам да ги наричам, в позитивно-комуникативни, практически успешни и добруващи млади хора. Също така виждам, че откакто работим по програмата „Окрилено начало“, учителският ни състав е много по-активен в обученията „Работа с родители и изграждане на училищна общност“. Удовлетворени сме от съветите и уъркшопите на „Асоциация родители“, която ни номинира за наградата „Златна ябълка“ на Национална мрежа за децата. Стараем се все повече да въвличаме родителите в училищния живот – да бъдат активни участници, а не само гости.“За директора на Началното училище в Елин Пелин социално-емоционалните умения са динамични и могат да се развиват през целия живот, но задължително трябва да се започне от най-ранна детска възраст.
„Когато влезе в училище, социално-емоционалното образование започва да помага цялостно за изграждането на стойностна личност, която се отличава с качествени и практически познания – казва тя. – За мен беше много любопитно да забележа, че прилагането на програмата „Окрилено начало“, в която се включихме, успява да разчупи стереотипите и представата за учителската професия. Учителите, които са в овластена позиция спрямо учениците, излизат от коловоза и се замислят как всяко тяхно действие и решение влияе пряко върху емоциите на децата. От друга страна, чрез прилагане на редица игри и идеи от предоставените ни помагала в края на учебната година виждам, че
децата са по-сплотени, по-уважителни и подкрепящи се.
Спазват с по-голяма охота нормите и правилата, създадени в училище. Момчетата демонстрират поведение на кавалери. Наистина мисля, че ако използваме всички ресурси, които ни предлага образователната система за надграждане на социално-емоционалните умения, нашата класна стая ще се превърне в по-усмихната и позитивна среда за обучение.“
Въпреки че обявените резултати в доклада на ОИСР от изследването на българските 15-годишни тийнейджъри в редица показатели са по-ниски от средното ниво – имат повече вредни навици, по-ниска ангажираност към учебния процес, по-ниско желание за кандидатстване в университет,
специалистите дават надеждна прогноза за развитието на образователната ни среда.
Препоръчват интеграция на социално-емоционалното обучение във всеки учебен предмет, като това означава учителите да не са концентрирани единствено в предмета си, а да наблюдават реакциите на учениците и начина, по който се чувстват по време на обучителния процес. Предлагат да активираме методите, които насърчават учениците да участват в учебния процес, да бъдат креативни и като цяло – да се самооткрият в онези дисциплини, в които се усещат в свои води.Приемайки навлизането на изкуствения интелект, се опитваме да организираме образованието около онези умения, които ни правят не само адекватни на търсенията на съвременния свят като работна ръка и потенциал, но и ни запазват като човеци с желание да съхранят своя свят.
Специално ние, българите, крием в ръкава си два коза, които проличаха и в това интересно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие –