Увеличено заплащане за работа по време на официални празници: какво предвижда Кодексът на труда?

На тези работници и служители, за които и официалният празник е ден за работа и служба, е предвидено увеличено заплащане на труда им. Това е уредено в Кодекса на труда. Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с полагане на извънреден труд, за който законът е предвидил увеличено възнаграждение.

Съгласно закона положеният извънреден труд се заплаща с увеличение,

уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

• 50 на сто – за работа през работните дни;
• 75 на сто – за работа през почивните дни;
• 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
• 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Когато не е уговорено друго,

увеличеното заплащане се изчислява върху трудовото възнаграждение,

определено с трудовия договор.

За работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение за отработеното време.

Когато работата през дните на официалните празници е и извънреден труд, се заплаща отделно и 100 на сто увеличение на основното трудово възнаграждение за отработеното време, освен ако между работника или служителя и работодателя не е уговорено по-голямо увеличение.

В този случай за отработени 8 часа, при подневно отчитане на работното време и 8-часов работен ден, доколкото друго не е уговорено с колективен трудов договор или определено с вътрешните правила за работната заплата, за извънреден труд на официален празник на работника или на служителя ще се заплати, както следва:

• едно основно среднодневно трудово възнаграждение;
• допълнително възнаграждение за работа на официален празник;
• допълнително възнаграждение за извънреден труд на официален празник.

В случаите, когато работата на официален празник не е извънреден труд,

на работника или служителя се заплаща само допълнително увеличение от едно основно среднодневно трудово възнаграждение.

Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100% увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която, както казахме, е удвоената дневна заплата.

Двете основания (увеличено заплащане за извънреден труд и увеличено заплащане за работа по време на официален празник) са различни и те се кумулират.

Всяко от тях има самостоятелно правно значение. За всяко от тях работникът или служителят следва да бъде удвоено възнаграден. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното за него работно време, и втори път – пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник. Двукратното увеличение в тези случаи е право пропорционално на двукратно удвоените усилия, неудобства, лишения и напрежение, които понася работникът или служителят, който полага извънредния труд в дните на официални празници. А това прави четирикратен размер на дневното трудово възнаграждение.

Ако работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, правилото е същото: за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. А положеният извънреден труд (работа над законоустановеното работно време) при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение от 50%.

Справка:

чл. 262 от Кодекса на труда.