Авторитетът, който да следваме

Михаела МОСКОВА*

Въпросът кога се използват който и когото, се обсъжда често, защото при тяхната употреба се допускат грешки в писмен текст. Обикновено се посочва, че при избора на едното или другото местоимение значение има синтактичната позиция, която заемат във въведеното от тях изречение. Ако това е позицията на подлог, използваме който, ако е на допълнение – когото.

Можем да видим употребата на това правило в следните изречения:

1. Иван, който е най-добрият програмист във фирмата, е подал документи за напускане. (Той е най-добрият програмист)
2. Иван е най-добрият програмист, когото познавам. (Познавам него, а не нея.)
3. Иван е единственият програмист, на когото имам доверие, че ще изпълни проекта. (Имам доверие на него, а не на тебе.)

От това следва ли, че употребата на когото в следното изречение е правилна: Ако направим това, значи искаме да кажем, че в науките силата определя правотата, формулировка, която не би била съвсем погрешна, ако не скриваше същността на процеса и авторитета, чрез когото се прави изборът между парадигмите?

Отговорът е „не“. Употребата на когото в случая е неправилна, защото не е спазено друго важно правило –

когото може да се употребява само за лица.

В случая изречението, което въвежда когото, се отнася към думата авторитета, което е абстрактно съществително име и може да бъде заместено само от който без оглед на синтактичната му позиция на допълнение.

Важно е да си припомним също, че правилата, свързани с употребата на когото, са задължителни в писмен текст според Официалния правописен речник на българския език (2012).

*Д-р Михаела Москова е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.