Научни списания

Добрата новина

Добра новина дойде в сферата на грамотността. Оказа се, че нашите четвъртокласници се представят много над средното ниво в уменията си за четене. Това показват резултатите от Международното изследване PIRLS 2021. То проучва тенденциите в постиженията на учениците и различията между националните образователни системи в страните участнички. Измерва и способностите на учениците да четат с разбиране художествени текстове и да могат да извличат и използват информация от научнопопулярни текстове. Провежда се на всеки 5 години от 2001 година.През 2021 г. в PIRLS се включват 57 страни, като България участва за пети пореден път.

Какво показват данните?

Резултатите на нашите деца са съизмерими с тези на техните връстници в Швеция, Австралия, Чехия, Дания, Норвегия, Италия и др. Според данните за 2021 г. българските четвъртокласници се справят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране), отколкото на тези с информативна цел (за извличане и използване на информация). Данните от предишни изследвания на PIRLS за страната ни показват сходни резултати, което означава, че тенденцията е устойчива.

Всичко това звучи доста оптимистично, но не бива да притъпява вниманието ни. Трябва да се проучи на какво се дължат постигнатите резултати и как може те да се умножат в бъдещи подобни изследвания.

Изследването се фокусира и върху образователните възможности на семейството. Те са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници. Учениците са с много възможности, ако средно у дома имат повече от 100 книги, повече от 25 детски книги и поне един от родителите им е с висше образование.