Професия парамедик

Силен характер, дисциплина, себеотдаване, готовност да помогнеш в критична ситуация, и работа под стрес. Това са задължителните качества за всички, решили да се посветят на професията парамедик. Донякъде подценена и недобре позната в България, тя вече прокарва пътя си сред утвърдените медицински специалности.„Всяко начало е трудно, но общността на парамедиците у нас става все по-многобройна и задружна“, споделя Елена Георгиева – доктор по медицина с 35-годишен професионален опит, 20 от които отдадени на спешната помощ. От 2019 г. тя ръководи обучението на студентите парамедици в Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към МУ – София. То осигурява придобиване на професионални компетенции за качествено здравно обслужване при неотложни и спешни състояния, изискващи прилагането на животоспасяващи мероприятия и поддържане на основните жизнени функции на пациента по време транспортирането му до лечебно заведение. Тригодишното редовно обучение е насочено към овладяване на задълбочени познания в областта на общата и спешната медицина, хуманитарните науки, придобиване на основни медицински манипулативни техники, необходими за оказване на спешна помощ на пациенти и пострадали. Интердисциплинарният характер на програмата позволява на студентите да придобият професионална квалификация за работа самостоятелно или в екип, отговаряща на съвременните изисквания на системата за здравеопазване в България, страните от ЕС и останалия свят.„Основни качества за всички медицински специалности са добротата, себеотдаването, взаимопомощта и най-вече милосърдието – тази състрадателност, която не я ли притежаваш, не можеш да си пълноценен в нашата професия“, споделя Елена Георгиева. С нея разговаряме за предизвикателствата и естеството на работа на парамедика, личните качества на кандидат-студентите и реализацията им след дипломиране. Своята мотивация за избора си на професия споделят и четири от възпитаничките на Медицинския колеж в София, който през март чества своя патронен празник и отбелязва 180 години от рождението на благодетелката Йорданка Филаретова.

Мария ГЕОРГИЕВА

Д-р Георгиева, каква е историята на тази слабо позната у нас специалност?– В България парамедик е название, познато сравнително отскоро. През 2014 г. е имало един випуск на Медицинския колеж в София, но поради ненавременно синхронизиране между изискванията на професионалното образование и Министерството на здравеопазването той е прекратен, а студентите са разпределени в други звена на обучение. През годините желаещите да се обучават за парамедици, са имали възможност да посещават специализирани курсове в различни центрове, където обаче не придобиват университетско образование и диплома, а само сертификат или удостоверение за завършен курс. Придобитите знания в рамките на 20 – 30 дни не могат да бъдат сравнени с обучението по специалността „Парамедик“, което предлагаме.Това е редовно обучение с продължителност 3 години и общо 6 семестъра, от които последният е държавен стаж. Основата на професионалните знания и умения в колежа „Й. Филаретова“ са поверени в ръцете на преподавателите от Медицинския университет в София. Първите наши випускници се дипломираха през 2019 г., а настоящият, трети випуск, започна обучението си през 2021 г.Дипломираните парамедици от първия и втория випуск бяха доброволци по време на цялата ковид пандемия. Практиката им мина в инфекциозните отделения на болниците и създаде много професионални навици, които са им от полза в работата. Те се калиха в истинска битка.Студентите имат възможност да изучават тази специалност, също и в Медицинския университет в Пловдив, Медицинския факултет на Университета в Бургас и Медицинския колеж в Стара Загора. След 10 – 15 години ще има много повече подготвени кадри, които на практика сега поставят основите на тази професия. Нужни са поне 5 – 6 випуска, за да бъде изградена сериозна работеща структура, но това безспорно е търсена и дефицитна специалност, която все повече ще привлича кандидати. Завършващите при нас студенти получават предложения за работа още в процеса на самото обучение именно заради спецификата на придобитите знания и способности.

– В момента обучавате студентите от третия випуск, II курс. Какви качества трябва да притежават кандидатите за парамедици?– Всеки, който има желание, може да упражнява тази професия. Но е добре да се подчертае, че това е специалност, която първа посреща неблагополучието, и кандидатите съответно трябва да отговарят на определени критерии – необходими са хладнокръвие и съобразителност. Това е работа за хора със силен характер, способни да работят бързо и под стрес. На терен се взимат бързи решения, бързо се осъществяват всички дейности, адреналинът е висок. Удовлетворението от свършената работа също идва бързо. Не трябва да има страх от кръвта, страх от смъртта. Нужна е и висока интелигентност, защото обемът медицинска информация е твърде голям като термини и специфика, а времето на обучение върви доста динамично редом с практиката. Студентите парамедици изучават почти всичко от останалите медицински специалности.А най-интересното е, че в България кандидати за професията има много повече сред жените, отколкото сред мъжете. Оказва се, че това е тенденция в световен мащаб.В настоящия випуск бяха приети 20 човека, от който останаха 15 жени и само един мъж – обучението по естествен път „пресява“ студентите и някои от тях се отказват. Тъкмо в този випуск имахме две момчета, завършили авиация, които искаха да учат за парамедици с намерението след дипломирането си да работят на дългоочакваните медицински хеликоптери. Но проблемите и постоянното отлагане на закупуването им ги отказа. След миналата „нулева“ година имаме информация, че през есента на 2023 г. ще бъде обявен нов прием на студенти по специалността „Парамедик“ в МК „Й. Филаретова“ – София.

– Какви са особеностите на приемния изпит? – Приемният изпит е общообразователен писмен изпит, който тества общите познания на кандидатите, оценяват се тяхната интелигентност и способност за комуникация, бързина на реакциите и вземането на решения, защото тук времето е най-ценният ресурс. Има доста въпроси, тестващи логическото мислене. Но това е приемен изпит не само за парамедиците, а и за всички медицински специалисти в Колежа.При нас няма възрастови ограничения за прием, най-младата ни студентка е на 20 години, а доайенът на втория випуск – Мадлена Христова, която сега кара държавен стаж, е на 53. Много е пъстра палитрата от кандидати. Някои още след завършване на гимназия знаят, че това е желаната от тях професия. Други пък в зряла възраст пренареждат приоритетите си и решават да сменят попрището, да сбъднат своя мечта или да реализират нова възможност.

– Като прохождаща нова специалност, заимствана ли е програмата за обучение от утвърдените образователни модели? – Като един от основните обучители на професионалисти по здравни грижи у нас, МК „Й. Филаретова“ има изградена структура и традиции, за да създаде пълноценна програма за обучението на медицински специалисти. Парамедиците са с необходимия хорариум, който отговаря на европейските изисквания.

Черпейки познания от страни с дългогодишна практика в сферата, като Франция, Италия, Полша, Турция, преподавателите по специалността изградиха своите конкретни програми, които усъвършенстват с опита. От голяма полза са и обмените по програма „Еразъм+“ както за преподаватели, така и за студенти. Дипломата за професионален бакалавър по специалността важи за целия свят.Парамедиците се обучават да работят по изградени протоколи – такава е международната практика. Те следват конкретна специфика на работа, за да може да се окаже навременна помощ в кратък срок. Да се помогне на пациента, да се обезпечи безопасността на самия парамедик в зависимост от местонахождението и създалата се ситуация. Пострадалият да бъде успешно транспортиран до лечебно заведение, където да бъде поет от съответните медицински специалисти. Практиката започва още от първия семестър – студентите се обучават в различни болници, запознават се със спецификата в различните отделения – травматология, хирургия, неврология, целия възможен спектър. След придобиването на опит по време на държавния си стаж (последен семестър) се качват на линейки.По време на обучението си нашите студенти работят като санитари, болногледачи, помагат в различни отделения, дават почасови дежурства. Всички болници са отворени за тях и ги приемат, а това е изключително полезен опит за бъдещите парамедици. Освен в „Спешна помощ“ и спешните отделения след завършването си те могат да работя и в училища, в служби за спешно реагиране – като част от спасителни екипи в спасителни акции; звена за медицинско осигуряване на обществени мероприятия и спортни събития; звена за медицинско осигуряване на специфична трудова дейност.

– Подценена ли е ролята на парамедика у нас в сравнение с уважението към професията в западните европейски страни и САЩ?– Донякъде е подценена, но най-вече заради факта, че все още не е добре позната. Като всяко ново нещо, и тази професия среща своите пречки по пътя. Не искаме да отнемаме мястото на никого от останалите медицински специалисти. Това е доказана ниша в медицината, която е изключително интензивно използвана по цял свят и има огромен потенциал. Парамедиците са основен фактор при спасяването и стабилизирането на пациенти в животозастрашаващи ситуации. Тяхната роля е да реагират адекватно и бързо на мястото на събитието и своевременно да транспортират пострадалия до най-близкото лечебно заведение – това е изцяло екипна работа. Най-голямата награда за парамедиците е спасеният човешки живот. В тази професия никой не очаква благодарности и почести. Удовлетворението от добре свършената работа е всичко.

– Как вие и бъдещите парамедици се справяте със стреса във всекидневната си работа?– Общувайки помежду си, установихме, че всички имаме домашни любимци – най-вече котки, но някои и кучета. И единодушно споделяме, че те ни осигуряват несравнима терапия.

Изборът на студентите

Алекса Герова (20 г.), трети випуск, втора година (възпитаник на НГПИ „Св. Лука“ – София)Често се случва хората да са скептично настроени, чувайки думата парамедик. Но когато им обясним, че основната ни работа е да окажем първа помощ, да стабилизираме пациента и да го транспортираме колкото се може по-бързо до лечебно заведение, отношението се променя. Личният ми мотив да избера тази професия, е, че просто обичам да помагам на хората – по всеки възможен начин. От друга страна, много харесвам и оценявам динамиката и възможността да срещна добри и способни хора. Преподавателите са много всеотдайни и внимателни. Допада ми начинът на самото обучение – изключително практически насочен.

Кристина Стелмаховска (45 г.), трети випускКъм тази професия ме подтикна любовта към хората. Първата ми специалност е „Естрадно пеене“. Майка ми е певица, баща ми е лекар. Понеже съм живяла и на сцената, и в болницата, винаги съм обичала и двете неща. За мен най-важна е грижата за душата – и ако не става с пеене, става с ръце. Бих казала, че самата медицина е изкуство. И всъщност не е толкова странно човек в зряла възраст да промени живота си в търсене на ново призвание. Истината е, че се справих – мозъците ни не спират да работят, когато минем 40-те години. Освен ако не се предадем и не спрем да изследваме нови пътища за себе си.

Мадлена Христова (53 г.), втори випуск, последна година, държавен стажБолницата винаги ме е привличала – работила съм като операционен санитар, била съм болногледач в чужбина. Специалността „Парамедик“ за мен е 50% мечта и 50% мотивация в лицето на нашия ръководител и преподавател Елена Георгиева. Основно предизвикателство за мен беше фактът, че когато влезеш сред пациенти и ти самият си възрастен човек, очакват от теб да знаеш повече, да си професионално подготвен. И трябваше да уча по-бързо от останалите доста по-млади студенти и да бъда по-подготвена от тях. Добре е да се знае, че „спешняците“ и парамедиците са хора на адреналина и с особено чувство за хумор. Спокойно споделям, че на 53 години съм човек, който се бори с възрастовата дискриминация и доказвам, че тук не става дума за години, а за желание, за душа и най-вече за мотивация.