Опълченците на Шипка

.............................................

Но ний знаем, че в нашто недавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде на връхпланината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх,покрит с бели кости и със кървав мъхна безсмъртен подвиг паметникогромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта исторйя катлегенда грей,едно име ново, голямо антично,като Термопили славно,безгранично,що отговор дава и смива срамът,и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!.............................................

И днес йощ Балканът,щом буря зафаща,спомня тоз ден бурен,шуми и препращаславата му дивна като някой екот урва на урва и от век на век!

Иван Вазовиз „Епопея на забравените“гр. Пловдив, 6 ноември, 1883