Дякон Васил Левски*

О, Майко моя, родино света!Защо тъй горко, тъй скробноплачеш?Гарване и ти, птицо проклета,над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня;затуй, че твоят свещен глас, майко,е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град Софиявида аз стърчи черно бесило.И твоят един син, Българио,виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.Вихрове гонят тръни в полетои студ, и мраз – плач безнадежден!Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,псета и вълци вият в мъглата;старци са богу молат горещо,жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка силатвойте тиране скриха в земята!О, майко моя, родино мила,плачи за него, кълни съдбата!

*Това е първият вариант на стихотворението„Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението излиза в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.