Избор

Стоян СТОЯНОВ

Стана традиция всяка година около обсъждането на проектобюджета да се подновяват дебатите за това колко средства следва да отпуска държавата на висшите училища и на Българската академия на науките. И всяка година се повтаря, че системите на висшето образование и на науката имат нужда да бъдат финансирани в достатъчна степен, за да могат, на първо място, да се възпроизвеждат, запазвайки поне достигнатото равнище на развитие.И всяка година се чува за пореден път, че добро образование без добра наука е невъзможно, че инвестицията в образование има най-голяма обществена възвръщаемост.И всяка година се изтъква, че при ниско заплащане не може да се получи нарастване на качеството на преподавателския и изследователския капацитет в страната.Друг е въпросът, че държавата не може да се държи като рисков инвеститор, който влага средства в няколко стартъп проекта с надеждата, че инвестицията в един от тях ще надвиши всички му разходи. Тя има нужда всеки сектор, в който се инвестират публични ресурси, да се управлява ефективно, да изпълнява определени ангажименти, да решава даден обем от задачи и да носи ползи на общността. Било то материални или нематериални.А за това са необходими договорени и ясно разписани цели и контрол върху постигането им.И накрая, ако перифразираме прословутата мисъл, че народ, който не храни своя армия, скоро ще храни чужда, спокойно можем да кажем, че народ, който не храни своите учители и учени, няма друго бъдеще в дигиталния свят, освен да бъде суровинен доставчик, база за обслужващи производства или курортен персонал... Не че някои не са щастливи и от толкова. Но както стана модерно да се казва – всеки народ сам си прецЕня в какво да инвестира...