В огледалото на общественото мнение

Около 80% от родителите на деца до 6-годишна възраст без увреждания смятат, че децата с физически или интелектуални увреждания страдат поради негативни нагласи към тях. Също толкова са и родителите на деца с увреждания, които са съгласни с това твърдение. Това са част от изводите от национално изследване на УНИЦЕФ България, което се фокусира върху социалните норми към децата с увреждане и затруднение в развитието от 0 до 6 години. То е осъществено от социологическа агенция „Глобал Метрикс“ сред родители и на деца с увреждания, и на деца без увреждания до 6-годишна възраст, специалисти в здравната и в социалната сфера. В рамките на проучването са проведени и фокус групи с родители, както и дълбочинни интервюта с деца и експерти.

Изследването хвърля светлина върху това какво хората възприемат като увреждане и какво не; какви са нагласите на родителите на деца с увреждания и на деца без увреждания; какви са нагласите към институциите и политиките за деца с увреждания (образователна система и приобщаващо образование, здравни услуги, живот във/извън семейството), както и какви са нагласите сред самите деца и младежи – както такива с увреждания, така и без. Целта е да се докаже причинно-следствена връзка между преобладаващите социални норми и рисковете от социално изключване и нарушаване правата на децата с увреждания и затруднения в развитието. Това ще насочи вниманието към нуждата от цялостна система за ранна интервенция при децата на възраст 0 – 6 г. в България.Изпитването на съжаление е основна емоция. 66% от родителите на деца с увреждания са напълно или донякъде съгласни с твърдението: „Жал ми е за семейства, в които има деца с увреждания, защото са жертва на злощастни обстоятелства“. Сред здравните специалисти 57% са съгласни с това твърдение, а сред специалистите в социални услуги – 33%.Според данни от фокус групи с родители на деца без увреждания, децата с увреждания са „отбягвани“ и често са „изолирани“, защото са „различни“ и „странни“. Открояват се нагласите, че децата с увреждания са по-неуверени и по-зависими/безпомощни от останалите деца. Родителите изпитват основно емоции на жалост и емпатия – „съжаление“, „съчувствие“, „състрадание“, „разбиране“, „те не са виновни, че са се родили така“. Безсилието да се помогне на децата в нужда, води до самообвинение и поражда „чувство за вина“.52% от родителите на деца без увреждания споделят, че изпитват съжаление към децата с увреждания, 34 на сто признават, че се чувстват несигурни, тъй като не знаят как да се държат с тях, а 35 на сто се чувстват неудобно и им е трудно да се отпуснат. Все пак общо 93% от запитаните казват, че опитват да се държат нормално и да не обръщат внимание на увреждането.От гледна точка на родителите на деца без увреждания децата с интелектуални увреждания биват определяни като „дефектни“ от 10,5%. Анкетираните с по-ниско образование, както и тези на възраст под 24 г. и над 45 г. по-често споделят това мнение. 44% от родителите са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически увреждания са различни от „това, което е нормално“. Тези проценти отново са по-високи за децата с интелектуални увреждания – 54%.Сред родителите на деца с увреждания 6% са на мнение, че децата с физически увреждания са „дефектни“, докато по отношение на интелектуалните увреждания този процент е 16.Около 80% от родителите на деца без увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания имат нужда от специални образователни институции (например специални училища или центрове). Според родителите на деца с увреждания нуждата от специални образователни институции е по-голяма при децата с интелектуални увреждания, отколкото при тези с физически увреждания. И за двете групи деца има високи нива на съгласие с това твърдение. Отглеждащите дете с увреждане по-често споделят мнението, че децата с интелектуални увреждания би трябвало да бъдат в специални образователни институции, докато при полагащите грижи за деца със затруднения в развитието се наблюдава обратна тенденция.Сред родителите на деца без увреждания преобладават нагласите, че в повечето случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални затруднения на възраст 3 – 6 години не е същото, каквото е към останалите им връстници. Респондентите смятат, че в детската градина те често са изключвани или ограничавани в цялостното си развитие и приобщаване поради тяхното увреждане или затруднение.Според интервюираните експерти често децата със затруднения в развитието, дори да са включени в учебния процес и да присъстват в класната стая, не са успешно приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или друг, в ролята на личен асистент. И ако са тихи и спокойни, остават почти незабележими.От гледна точка на родителите на деца без увреждания, участвали във фокус групи, нагласите относно възможността децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина заедно с деца без затруднения в развитието, зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от наличието на специалист, ресорен служител.Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит често е свързан с подписки срещу включването на децата и липсата на капацитет да се посрещнат образователните им нужди в рамките на учебните заведения. Според родителите в образованието има много наредби, които на теория гарантират прилагане на приобщаващото образование като част от държавната политика, но всъщност „всичко е само на хартия“. Така например в детска градина са отказали да приемат дете със синдром на Даун, тъй като са се притеснявали да не зарази останалите деца. Майка от Севлиево разказва как в неофициален разговор директорът на детската градина, която детето посещава понастоящем, я заставя да му осигури частен учител. Друго условие в рамките на образователната система, което често нарушава правата на децата с увреждания и затруднения в развитието, е физически недостъпната среда.Преобладаващата част (близо 59%) от анкетираните родители на деца с увреждания заявяват, че околните обичайно се отнасят към тях с уважение. Регистрирани са ниски стойности по отношение на форми на тормоз (2%), обиди (3%), лошо обслужване на публични места, като магазини и ресторанти (3%),или проява на по-малко учтивост, отколкото към други хора (4%). Приблизително по около 7% от родителите декларират за форми на дискриминационно отношение към тях и посочват, че много често „хората избягват контакт с тях“, „държат се така, сякаш се плашат от тях“ или демонстрират отношение „сякаш смятат, че те (родителите на деца с увреждания) не са умни“.Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания се разминават с горепосочените. Те споделят, че всекидневно се сблъскват с неуместни коментари и поведение към децата си. „Плюят си в пазвата, чукат на дърво – на никого не му става приятно, като те гледа“. Родителите споделят, че е неприятна практика хората да правят коментари пред децата, макар и добронамерено, за състоянието им, особено когато детето вече е голямо и осъзнава затруднението си. Както и да употребяват израза „такива деца“, който често използват дори специалисти. Родителите разказват за ситуации, в които други родители не позволяват на децата си да играят с техните, тъй като се притесняват от подражание и негативно повлияване върху развитието им. Споделят за различно, негативно отношение, което получават от страна на учителите в детските градини, от лекарите, от съседите, от приятелския кръг.Близо 55% от анкетираните родители на деца без увреждания смятат, че семействата на деца с увреждания често имат покровителствено отношение към детето си, което води до изолация от другите. 23 на сто са на мнение, че семействата на деца с увреждания се опитват да ги скрият, а 18% – че се срамуват от това.88% от родителите на деца без увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически увреждания се нуждаят от отделни здравни услуги, почти 80% са съгласни за същото за децата с интелектуални увреждания.

Родителите на деца с увреждания споделят във фокус групите неприятни усещания и впечатления от здравната грижа. Опитът им от консултации с лекари е негативен, тъй като често след това, вместо да бъдат насочени, се чувстват по-объркани от преди.Около 75% от родителите на деца с увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ. При родителите на деца без увреждания числата са сходни – 77% са съгласни, че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните семейства. По отношение на децата с интелектуални дефицити нивото е 71%.62% от родителите на деца без увреждания смятат, че семействата на деца с увреждания не са в тежест на обществото. Това мнение се споделя и от 56% от здравните специалисти и 67% от специалистите в социални услуги.Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и затруднения в развитието сочат също, че те не се чувстват достатъчно включени в изработването на политики, които пряко засягат тях и децата им.„За УНИЦЕФ е важно всяко дете да има възможно най-добрия старт в живота. Това включва подкрепа за родителите, работа с професионалисти, борба с всякакъв тип обществени предразсъдъци и негативни нагласи към децата с увреждания, които все още възпрепятстват навременния им достъп до услуги. Тенденциите от изследването показват, че ситуацията се подобрява. Но има още много работа за вършене, така че децата, особено най-уязвимите, да могат да разгърнат потенциала си“, заяви Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България.

Препоръки