Остров на края на света
Доц. Лъчезар КАРАГЬОЗОВ
На географските карти остров Рапа Нуи (Великденският остров) изглежда като малка зелена точка, изгубена сред водите на Тихия океан. Това е най-отдалеченото населено място на Земята. Най-близкият населен остров е на две хиляди километра на запад. На изток, до брега на Южна Америка, разстоянието е три хиляди и петстотин километра.Островът е открит през 1722 година от холандска морска експедиция, водена от капитан Якоб Рогевен, на празника Възкресение Христово. Това дава името на острова. Местните жители днес наричат своя остров Рапа Нуи.Загадките възникват още щом островът е открит. Холандските мореплаватели виждат пустееща земя, без дървета, с бедна почва и малобройно население, живеещо в каменния век. На острова няма едри домашни животни, не се ползват механични устройства. Но покрай брега на морето са наредени монолитни статуи от камък, наричани от местните жители „моаи“. Статуите са големи, високи са около четири метра и са тежки.Когато островът е открит, жителите не са правили моаи. Тогава кой и защо е направил статуите? Как и кога са изработени? Как са премествани до океана?
Моаи
Великденският остров е известен със своите „моаи“. Статуите са каменни изваяния на обожес-твените прадеди, които според вярванията са във връзка с живите. Те осигуряват здравето и успеха на новото поколение, както и плодовитостта на земята. Формата на статуите е характерна. Те са с непропорционално голяма глава и торс до нивото на кръста, без крака. На главите на някои от статуите има поставени „шапки“ от червен камък. Моаи са изработени от туф (вулканична скала) в каменна кариера във вътрешността на острова.На Рапа Нуи има изработени около деветстотин моаи. Много от тях са недовършени и още са в каменната кариера, около триста моаи са близко до нея, изоставени на път да бъдат преместени. Една четвърт от моаи са поставени върху големи правоъгълни каменни платформи, разположени до брега. Върху някои платформи има повече от една статуя. Лицата на статуите върху платформите не гледат към океана, а към вътрешността на острова. Изключение са седем моаи на платформата Аху Акиви, обърнати към океана, за да помагат на мореплавателите.
Преместването на моаи
Не е известно как монолитните статуи и техните платформи са премествани към брега на океана. Легендата казва, че те са „ходели сами“. Моаи са били изработвани в хоризонтално положение. Преместването им може да става с поставянето им легнали на дървени трупи и хлъзването/претъркулването им по тях, а изправянето – с неколкократни повдигания с лостове. Преди няколко години доброволци показаха, че с контролирано разклащане на изправена статуя е възможно тя да бъде заставена да „крачи“ в определено направление. Хронологията придвижвани из острова дълго след като палмите са изчезнали от там. Изглежда изправените статуи действително са можели да „ходят“, разклащани, накланяни и дърпани последователно от две въжета.Изработването на моаи става бавно, с много труд. Преместването и изправянето им изисква координирани усилия и добра организация. Кои са хората, изработили моаи, дълго време е било предмет на спорове.„Кон-Тики“
Несъответствието между каменните моаи на Рапа Нуи и примитивната материална култура на жителите му предизвиква различни обяснения. Норвежкият изследовател Тур Хейердал предполага, че Рапа Нуи е бил заселен първо от мореплаватели от Южна Америка. Те са били истинските създатели на статуите.За да докаже, че е възможно заселване на Полинезия от Южна Америка, той организира и ръководи специална експедиция от шестима души, която пресъздава условията на древното мореплаване. По вода индианците се придвижват със салове.В Перу експедицията първо изработва подходящ сал, като използва материали и техники, известни на инките от епохата преди Колумб. Салът получава името „Кон-Тики“ и отплува в Тихия океан. След три месеца плаване и 7000 километра „Кон-Тики“ достига до островитеТуамоту. Експедицията веднага става известна.Плаването на „Кон-Тики“ обаче не убеждава учените. То показва възможността за преселение от Америка към Полинезия, но не доказва, че това действително е ставало. Един сал следва теченията и не може да се сравнява по подвижност и маневреност с големите канута на полинезийците, които заселват островите един по един. Всички данни показват, че Великденският остров, както и останалите острови от Източна Полинезия са заселени от полинезийци, а не от американски индианци. Даже и да е имало контакт с Южна Америка, това е било еднократно и не е променило историята на острова.