Културно-просветен мост между Украйна и България
Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ е модерна образователна институция, чиято дейност съчетава историческия опит на поколенията и съвременните иновации, както и духовните, културните и националните ценности на украинския и българския народ. „Училището се превърна в регионален културно-просветен и учебно-методически център на българите на Украйна, в който работят и преподаватели, командировани от българското Министерство на образованието и науката“, казва в интервю за БТА директорът на Болградската гимназия Снежана Скорич.
В училището се обучават 523 ученици от 18 населени места на Болградски район (предимно български села), както и от други райони на Одеска област. Мотивацията им е продиктувана от желанието да изучават български език и литература, история на България, а също и традиции и обичаи на българския народ. За гимназистите извън Болград има общежитие, а за живеещите в близките села се осигурява безплатен транспорт.„Осъществяваме активно сътрудничество с широк кръг партньори, включително държавни институции, органи на местното самоуправление, неправителствени организации от Украйна и България. С много от тях имаме сключени споразумения за сътрудничество, които ни дават възможност за участие в европейски проекти, както и да разширяваме перспективите на учениците и преподавателите. Резултатът е, че нашите гимназисти участват в международни спартакиади, семинари, фестивали и конференции в България. Имат възможност да посетят и Европейския парламент“, разказва Снежана Скорич.Болградската гимназия традиционно печели призови места в общонационални и областни олимпиади по български език и литература и получават стипендия от президента на Украйна. Първенецът на Болградската гимназия и победителят на всеукраинската олимпиада по български език и литература имат право да бъдат приети в университети в България без приемни изпити.„Тези резултати са постигнати благодарение на високата квалификация на преподавателите и професионалното преподаване на тези дисциплини в гимназията“, обяснява директорът. И добавя, че учители от гимназията са автори и съавтори на учебни програми, учебници по български език и литература. Оказват квалифицирана научна и методическа помощ на свои колеги от други средни училища, преподаващи български език и литература. Те са разработили и програми по история на България и специален курс „Традиции и обичаи на българите“, които са одобрени от украинското образователно министерство.Болградската гимназия разполага с много добра материално-техническа база с оборудвани кабинети по всички основни дисциплини, включително кабинети по български език и литература, история и култура на българския народ, две компютърни стаи. През 2018 г. по повод 160-ата годишнина на училището са открити интерактивно фоайе и кабинет за дистанционно обучение. Обновена е фасадата на сградата – паметник на архитектурата.За провеждането на извънкласни дейности са оборудвани актова, хореографска и спортна зала, българска етнографска стая, стая за българска народна музика, детски център. Музеят за история на Болградската гимназия разполага с богат исторически архив – документи и експонати, сред които е и копието на хрисовула (грамота) за създаването на Народното централно училище в Болград, издаден на 10 юни 1858 г. от княз Никола Богориди.Гимназията получава статут на експериментално учебно заведение на национално ниво със заповед на украинското образователно министерство. От 2016 до 2022 г. в нея се извършва научноизследователска работа на тема „Система за възпитание на личността в мултикултурната среда“. През този период преподавателският състав разработва цялостна концепция и система за обучението на ученика в мултикултурна среда. Те са одобрени от украинското министерство и се препоръчват за използване от общообразователни училища, в които се обучават деца от различни националности.Във връзка с новите промени в законодателната база в украинското образование на гимназията също ѝ предстоят промени в устава и името. Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, като първо българско средно училище извън пределите на България, има голямо значение за Украйна и България. Това налага голяма отговорност и за официалните институции на двете стани.„След приемането на законите на Украйна „За образованието“ и „За пълното общо средно образование“ многобройната българска диаспора в Украйна е обезпокоена от факта ще се запази ли статутът на гимназията. Няколко години наред администрацията на учебното заведение имаше многократни срещи и обръщения в различни институции по разрешаването на казуса – обяснява Снежана Скорич. – За нас е много важно да се запазят в структурата на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ трите степени на образованието (начален етап – I – IV клас; основно образование – V – IX клас; профилно образование – X – XII клас), както и възможността да се приемат ученици от цяла Одеска област. Това ще даде шанс децата да изучават родния български език и литература от I до XII клас. Също много е важно да се съхрани финансирането от областния бюджет. Изключително голямо значение има продължаването на дългогодишните връзки на гимназията с България.С голяма радост вече мога да кажа, че решението по определянето на статута на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ е взето на 3 юни от Одеския областен съвет.Болградската гимназия „Г. С. Раковски“е културно-просветен мост между Украйна и България. Учебното заведение е включено в договорната база в сферата на образованието.Най-важният въпрос, който подлежи на решаване, е подновяването на съществуващия протокол между министерствата на образованието на Украйна и България относно Болградската гимназия. Своевременното решаване на този казус ще способства за балансираната и толерантна политика към българите в Украйна, подкрепата на езиковите ни и културно-образователни пот-ребности, което ще допринесе за укрепването на украинско-българските отношения. Също така ще се запази социално-политическата стабилност в региона, за жителите на който Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ не само носи и съхранява историческата памет, а е и образователен и културен център на българската общност.Новоподписаният протокол ще утвърди специалния статут и уникалния характер на Болградската гимназия в системата на пълното общо средно образование в Украйна. Уверена съм, че както по въпроса за новия статут на гимназията, така и за новия протокол ще намерим разбиране и подкрепа от страна на всички необходими институции от Украйна и България.“От историческа гледна точка, възпитаниците на Болградската гимназия са в основата на изграждането и възстановяването на новата Българска държава след Освобождението. Те са вписани със златни букви в българската история – личности, допринесли за българската наука, култура, военно дело, правосъдие, музика и книжовност. Това са Александър Малинов, Георги Тодоров, Данаил Николаев, Димитър Греков, Иван Колев, Димитър Агура, Александър Теодоров-Балан, Иван Вулпе и много други. Мнозина от възпитаниците на гимназията участват в Българското опълчение.Днешните гимназисти не само изучават български език, литература, история на България, традициите и обичаите на българите, но възраждат и популяризират българската музика и българските народни танци. Заедно с родителите си те се приобщават към българската национална култура. Участват в училищния календар на традиционните празници. Изявяват се в различни български национални конкурси, фестивали, състезания. В гимназията стана традиция да се отбелязват Денят на бесарабските българи, Денят на будителите, Денят на Освобождението на България, рождената дата на Георги Раковски, Денят на светите братя Кирил и Методий.В гимназията се провеждат областни семинари за преподаватели по БЕЛ от Бесарабия и цяла Украйна. Гимназията обединява представители на различни държавни институции на Украйна и България. Посещавана е от президенти, премиери, министри, народни депутати.
Началото
На 28 юни 1858 г. в Болград (Бесарабия, днешна Украйна) е създадена първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия. Идеята за създаване на българско средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открият Централно училище и Национален български музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди – българин от Котел.След Кримската война Болград и около 40 български колонии са присъединени към Молдовското княжество. През януари 1858 г. делегация на българските колонии ходатайства пред княз Никола Богориди за откриване на народно училище в Болград. Съдействие на бесарабските българи оказва Георги Раковски, който по това време се намира в Яш.На 10 юни 1858 г. княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Народно централно училище в Болград. Документът подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно за всички колонисти, независимо от материалното им положение, преподаването по всички предмети става на български и на румънски език. Финансирането на училището се осъществява от приходите на Болградската община и на други 39 общини. А управлението се извършва от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии. Учебното заведение е възродено през 1993 г. През 1999 г. му е дадено името „Г. С. Раковски“.През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.