Убийци на запетаи

Ваня МИЧЕВА*

Според правилата в българската граматика пред повечето съюзи и подчинителни връзки, които въвеждат подчинени изречения, трябва да се пише запетая. Например: Видях го, когато влезе в стаята; Ще дойда, ако имам време; Ще получиш шестица, като решиш всички задачи; Нека да се срещнем, за да си разменим материалите за проекта; Ще победи, който събере най-много точки в състезанието; Подкрепям те, защото си добър професионалист; Обичам да излизам навън, когато вали; Облечи си новите дрехи, преди да отидеш на среща.Има обаче условия, при които тези запетаи отпадат. Това се случва, когато пред съюзите и подчинителните връзки има уточняваща дума или частицата не. Уточняващите думи са преди всичко наречия като: именно, единствено, твърде, поне, чак, едва, особено, само, тъкмо, твърде, малко, много и др. Към тях спадат и частиците даже и дори (Официален правописен речник на българския език 2012, с. 81).С право учениците наричат тези думи „убийци на запетаи“, защото те сякаш унищожават пунктуационните знаци.Ето как биха изглеждали горните примери, ако се появят „убийците на запетаи“: Видях го едва когато влезе в стаята; Ще дойда само ако имам време; Ще получиш шестица единствено като решиш всички задачи; Нека да се срещнем поне за да си разменим материалите за проекта; Ще победи тъкмо който събере най-много точки в състезанието; Подкрепям те не защото си добър професионалист; Обичам да излизам навън дори когато вали; Облечи си новите дрехи малко преди да отидеш на среща.Всеки, който иска да пише правилно, би трябвало да запомни тези думи и когато ги употребява, да си представя, че те са като малки въоръжени бойци, които с мечовете си изхвърлят запетаите от традиционното им място на границата между главното и подчиненото изречение.

*Д-р Ваня Мичева е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.