Още два български университета са част от Европейските алианси
България вече е представена с два нови университета в инициативата „Европейски университетски алианси“: Медицинския университет – София, и Аграрния университет – Пловдив. Европейската комисия обяви резултатите от поканата за представяне на предложения за 2022 г. по инициативата с рекорден бюджет от 272 млн. евро от „Еразъм+“. Заедно с новите 4 алианса общият им брой става 44 по инициативата „Европейски университети“. Те обединяват 340 висши училища от 31 държави. Алиансите са обединения на висши училища от цяла Европа, които си сътрудничат в областта на образованието, научните изследвания и иновациите в полза на студентите, преподавателите и обществото. Очаква се до средата на 2024 г. те да станат 60 с над 500 университета в тях, за да може през 2025 г. Европейското образователно пространство да се превърне в реалност. За тази цел в сегашния програмен период 2021 – 2027 г. по линия на „Еразъм+“ са предвидени рекордните 1,1 млрд. евро за подкрепа на алиансите.

Тони НАЙДЕНОВА
Първите 17 обединения по инициативата „Европейски университетски алианси“ са избрани през 2019 г., а през 2020-а към тях се присъединиха още 24, в които България е представена с 5 университета. Това са СУ „Св. Климент Охридски“, Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Техническият университет – София, и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. А Югозападният университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, е включен като асоцииран партньор към един от консорциумите.Сега към тях се присъединяват Медицинският университет – София, и Аграрният университет – Пловдив.Медицинският университет – София, е част от консорциума IngEniUm, създаден през 2020 г. Той обединява общо 10 университета: Университета за приложни науки в Карлсруе, Германия; МУ – София; Université d’Oviedo – Испания; Университета за приложни науки на Югоизточна Финландия; Университета Руан Нормандия – Франция; Критския университет – Гърция; Технологичния университет в Мюнстър – Ирландия; Университета „Габриеле д’Анунцио Киети“ – Пескара, Италия; Техническия университет „Георге Асачи“ в Яш, Румъния и University of Skövde – Швеция.Целта на партньорите в IngEniUm е да създадат европейски университетски съюз с програми за висше образование на английски език, включително да се развива преподавателско и изследователско сътрудничество в различните области на специализация на партньорите, като се надграждат силните страни на университетите за създаване на взаимодействие между тях. За преподавателските екипи това е възможност да интернационализират обучението без ограничения във формата: обмен в рамките на свободно избираеми курсове или интегрирани цялостни учебни програми, удостоверяване на двойни или съвместни степени.Алиансът IngEniUm може също да позволи създаването на мрежа за стажове или семестри на обучение в чужбина, научно сътрудничество, както и да доведе до разработване на европейски проекти по всички теми на интерес за партньорските университети.Аграрният университет – Пловдив, е партньор в Европейския университетски алианс UNIgreen – първия в Европа проект за „зелен“ европейски университет по агрономически, биотехнологични и природни науки. В него са включени 8 партниращи университета: Университетът в Алмерия – Испания, Аграрният университет – Пловдив, Аграрният университет на Исландия, Политехническият институт в Коимбра – Португалия, Институтът по биотехнологии в Париж Sup’Biotech – Франция, Университетът в Модена UNIMORE – Италия, Варшавският университет по естествени науки – Полша, и Институтът HEPL в Лиеж – Белгия.Международният консорциум UNIgreen се позиционира като образователна и научноизследователска институция чрез утвърждаване на връзките между партньорите в образование, научни изследвания, иновации, добри практики и трансфер на знания. Преподавателите от партньорските университети ще могат да работят по интердисцип-линарни международни проучвания и проекти. Студентите ще имат възможност да се обучават по програми, разработени колективно от партньорските организации, да участват на живо или виртуално в процес на обучение, да обогатяват чуждоезиковите си умения и да повишават нивото на професионалната си квалификация.Предизвикателствата на екологичния и цифровия преход на Европа изискват нови стандарти в образованието и науката, както и промяна в начина на взаимодействие между образователния състав, обучаващите се и социалната среда. Нужни са нови устойчиви практики, които да бъдат в съответствие с нормите за опазване на природата. Мрежите от висши учебни заведения и научни центрове са институциите, които да служат като катализатор за промяната в потребителското поведение. Те са отговорни и за изграждането на нови зелени и устойчиви академични и научни знания и практики, прилагането им от експертите и въвеждането им в образователната, научната и социалната среда.„Европейските университетски алианси са отворени за всички, които искат да споделят ресурси и опит. С алиансите си даваме повече шанс да се справим с днешните предизвикателства, като цифровия и екологичния преход. Европейската образователна, научна и иновационна екосистема са в пос-тоянно развитие. Сега е моментът да определим каква искаме да бъде ролята на университетите. За това е необходимо сътрудничество в сферата на образованието и науката на национално и европейско ниво“, коментира българският еврокомисар Мария Габриел. Тя добави, че се доближаваме още повече до постигането на визията за сектора на висшето образование в Европа: междууниверситетски, трансгранични и междудисциплинарни кампуси, където студенти, преподаватели и изследователи от всички части на Европа могат да се възползват от безпрепятствена мобилност и да създават нови знания заедно.Всеки алианс получава бюджет в размер до 14,4 млн. евро от програмата „Еразъм+“ за 4 години. Това е значително увеличение в сравнение с максималния размер от 5 милиона евро за три години в рамките на предишни покани за представяне на предложения по „Еразъм+“. Новост в рамките на поканата за предложения по „Еразъм+“ от 2022 г. е, че алиансите вече могат да приемат асоциирани партньори от държавите, участващи в процеса от Болоня, включително например от Украйна, Обединеното кралство и Швейцария. Освен това, като си партнират с около 1300 асоциирани партньора от НПО, дружества, градове и местни или регионални власти, алиансите могат значително да повишат качеството и обхвата на висшето образование.През есента на 2022 г. ЕК ще стартира следващата покана за представяне на предложения по „Еразъм+“, за да предложи финансиране за съществуващите алианси и да се създадат нови университетски консорциуми.