Проф. Пламен Дойнов, д.н. – ректор на Нов български университет: Висшето образование има нужда от свободни форми на сътрудничество

Интервюто взе Стоян Стоянов

- Г-н ректор, Нов български университет чества своята 30-годишнина. В какво успя през този период висшето училище и какво предстои да докаже?– След като на 18 септември 1991 г. Великото народно събрание приема решение за създаване на Нов български университет, започва друг тип академично летоброене в България. Защото възниква първият граждански университет у нас. От НБУ тръгват нововъведения, които днес се приемат като нещо обичайно. Но нека не се лъжем. Тези нови неща трябваше да бъдат налагани и отстоявани във времето. НБУ пръв въведе обособяването на две образователни спепени (бакалавърска и магистърска), прокара кредитната система в обучението, както и практиките на самооценяването.За нас интердисплинарността се превърна в основен принцип на обучението и науката. А какво да кажем за електронното обучение, което е наша отличителна характеристика.Но може би най важното е, че се разви специфична НБУ идентичност на хора, които принадлежат към общността на един недържавен, граждански университет на свободата, отворен към студентите и към обществото.

– Как екипът на НБУ, неговите студенти и алумни отбелязват юбилея?– Съвсем очаквано цялата академична година премина под знака на 30-годишнината на НБУ. Откриването ѝ през миналата есен бе отбелязано с блестящ гала-концерт на Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска в Софийската опера и балет. Както знаете, оперната ни актриса води свой майсторски клас вече 22 години в Университета. Впрочем това е първият майсторски клас, създаден в България.Валидирахме юбилейна пощенска марка „30 години Нов български университет“. Представихме и специалното издание „Идеи за нов университет“, в което двамата заедно с проф. Веселин Методиев събрахме програмни текстове, академични слова и публични лекции, в които идеите за нов университет, проектирани във времето между края на ХХ и началото на ХХІ век, се сплитат с живата история на НБУ. Това е своеобразна антология за съвременния университетски свят.Но нашата сила е в автономията на департаментите. Именно те през последната година отбелязаха юбилея чрез десетки инициативи – научни семинари, изложби, концерти. Например концертът на департамент „Музика“ в зала „България“, посветен на 30-годишнината ни, с диригент Найден Тодоров и с участието на нашите преподаватели – пианис-та Людмил Ангелов и цигуларя Марио Хосен. А само преди дни започна и цикъл от конференции под надслов „Университет на промяната“...

– Колко студенти, преподаватели и програми има НБУ?– В момента при нас се обучават над 10 000 студенти, а щатните преподаватели са около 400. Имаме над 60 бакалавърски програми, над 100 магистърски, сред които, разбира се, „Право“ и „Архитектура“, както и 40 докторски програми. Букетът е богат и пъстър.През годините над 100 хиляди студенти избираха Нов български университет. Макар и не всички да го завършиха, убеден съм, че у почти всеки студент самото присъствие в НБУ е оставило добра следа завинаги.

– Как едно частно висше училище се справя с тенденцията за намаляване на завършващите средно образование у нас и с конкуренцията на пазара на образователни услуги? – Рецептата е една: предлагане на качествено висше образование – без компромиси. НБУ просто се превърна в марка на най-доброто частно висше образование в България.Разбирам, че звучи общо и рекламно, но конкретиката би ме отвела към излишна инвентаризация – от предимствата на модерната ни материална база до оценките на студентите за нашите най-атрактивни преподаватели.Ако трябва да отлича обаче едно предимство, с което сме на светлинни години пред повечето от останалите университети – това е обратната връзка със студентите. При нас диалогът между преподаватели, студенти и администрация е издигнат на пиедестал. Самият аз често влизам в кореспонденция с множество студенти. Непрекъснато разговаряме.

– В отминалите 30 години колко от завършилите започнаха академична кариера в НБУ и станаха част от неговия екип?– От действащите в момента преподаватели на НБУ над 50 души са кадри на Университета. Те са завършили своето образование при нас, а след това са кандидатствали за работа. Отделно над 150 от настоящите служители на Университета са учили в някоя от програмите ни, след като вече са станали част от екипа.

– Какво е мястото на научните изследвания в работата на преподавателите на НБУ и каква е тяхната публикационна активност?– Статистиката ясно очертава тенденция от последните години да расте процентът на публикации в научни издания, реферирани и индексирани в световни бази данни. Изследователската общност на НБУ става по-разпознаваема в международното научно пространство и по-търсена като партньор по национални и международни проекти.Издателството на НБУ издава стотици монографии, сборници с документи, учебници, преводи на класически автори, албуми и периодични издания. От 2006 г. действа Научен електронен архив – първото електронно хранилище на документи с научно съдържание в България. Там преподаватели и докторанти свободно депозират свои разработки, които бързо стават достъпни за широк кръг читатели.В момента университетското сп. „Следва“ работи, за да получи статут на рецензирано и реферирано издание в областта на хуманитарните науки.Докторантското училище на НБУ също работи добре. Там млади изследователи представят своите разработки в гостоприемна, но и в научно критична среда. Стимулираме изграждането на лаборатории и на учебни зали със специализирано оборудване.Привличаме изследователи за развитие на нови за Университета изследователски полета – морска биология, микробиология, вирусология, приложни и софтуерни методи в здравеопазването, визуална антропология.НБУ има своите успешни практики за стимулиране на диалога между представители от различни научни области. Такъв утвърден модел са общоуниверситетските семинари, сред които изпъкват „Науката – разбирана и правена“, Читателският клуб, „Университетски речник“, „Дип-ломатът на XXI век“, „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, „Европеизацията като не-линеен процес. Преоценка на ценностите в българското общество“, „Слово и образ в мисленето на дигиталните поколения“ и още много. През годините тези семинари станаха неизменна част от академичния живот на НБУ.

– Успяха ли преподавателите в НБУ да положат началото на свои научни школи?– Можем да отличим създадените традиции в няколко дисциплини. Това наистина са разпознаваеми школи около емблематични имена: в българистиката – около легенда като проф. Михаил Неделчев, в египтологията – около авторитета на проф. Сергей Игнатов, в социологията свързваме успехите си най-вече с името на проф. Георги Фотев, а в когнитивната наука покойният доц. Бойчо Кокинов създаде традиция.НБУ е лицето и на семиотиката в България. В изкуствата имаме две школи, които са еталон: театърът в НБУ беше създаден от режисьорката Възкресия Вихърова, а Майсторският клас на оперната прима Райна Кабаиванска съвсем естествено наложи в обществото израза „Школата Кабаиванска“.– Какви международни сът-рудничества разви през тези 30 години НБУ и как се вписва в тенденцията за създаване на европейски университетски мрежи?

– Интернационализацията на университетската общност няма алтернатива. И тук вече не става дума за обичайното участие в международни проекти и научни форуми, за договорите за сътрудничество с други висши училища по програма Erasmus+, за мобилност и т.н. Интернационализацията влиза в нов етап, за който мисля, че сме подготвени. Защото от няколко години развиваме активни програми за двойни дипломи с чужди университети, чийто брой предстои да се увеличава.От 2020 г. станахме член на консорциума „Алианс на европейските реформаторски университети“ (European Reform University Alliance) – инициатива, която е повратен момент в историята на НБУ. В този консорциум сме заедно с Университета „Париж 8 Сен-Дени“ (Франция), Университета „Констанц“ (Германия), Университета „Роскилде“ (Дания) и Егейския университет (Гърция). Това е друго измерение на университетска заедност в международен контекст.

– Предложените от МОН актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации и особено правилата за атестиране на преподавателите в държавните висши училища предизвикаха нееднородни реакции в системата на висшето образование. Как са решени тези въпроси в НБУ с цел да се гарантира качествен образователен процес? – Знаете ли, по темата „развитие на академичния състав“ в миналото, т.е. в епохата на ВАК, струва ми се, че НБУ беше може би най-вироглавият университет. Помня, че понякога, макар и рядко, произвеждахме свои доценти и професори без санкцията на държавната комисия. Сега е друго. Всеки университет – държавен или частен, разполага с автономия при процедурите за академично израстване. И така трябва да бъде.Периодично обаче се появяват изкушения държавата да участва по-пряко в този процес – чрез промени в изискванията за т.нар. наукометрия или чрез намеса в правилата за атестиране. Проблемът е в унифицирането. Не може например показатели, характерни за т.нар. точни науки, механично да се прилагат към хуманитарните, както и обратно. От години в НБУ действа система за атестация, която поощрява активните преподаватели и държи сметка за спецификата на отделните програми и науки.

– Къде е мястото на частните висши училища в България в дебатите за бъдещо окрупняване в системата?– Когато чуя думата „окрупняване“, асоциацията е неприятна. Отвежда ме към епохата на „зрелия социализъм“ – към окрупняването на няколко ТКЗС в един АПК (Аграрно-промишлен комплекс). С тази историческа аналогия вероятно ще затрудня по-младите читатели. Но казано общо, окрупняването на висши училища в България, въпреки намеренията и заявките, ако се извършва уж доброволно, но всъщност „от горе“, ще доведе до още по-голяма неефективност.Съвременното висше образование няма нужда от АПК, а от свободни форми на сътрудничество. Тъкмо създаването на университетски мрежи или на консорциуми е формата, която трябва да бъде поощрявана от българската държава. Това е истинският европейски пример. Ние, като недържавен университет, следваме тази посока – включваме се в общи мрежи, в които влизат автономни и равноправни висши училища от Европа, за да постигнем конкретни цели.