Синтезатор на българска реч

Говореща програма за хора със зрителни проблеми дава възможност да се генерира възможно най-естествена реч. Невронната мрежа е обучена с гласовете на двама актьори – Христина Ибришимова и Александър Воронов. Тя бе демонстрирана от проф. д.м.н. Стоян Михов от Института по информационни и комуникационни технологии – БАН. По време на представянето председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев връчи почетния знак на Съюза на проф. Михов. „Над 10 000 души ще могат да ползват програмата – това ще им помогне да се ориентират в океана от информация“, каза Долапчиев. Вече има 400 ползватели на синтезатора NeuralSpeechLab.Проф. Михов демонстрира и прототипи на системи за разпознаване на българска реч за медицински цели (медицински диктофон), както и за административни нужди (интелигентен стенограф). Те са с технологично ниво на готовност 7.Диктофонът ще облекчи работата на лекарите при изготвянето на документация. Те ще могат да диктуват епикризите, които директно ще излизат в писмен вид в информационната система. Продуктът е реализиран като облачна услуга. Подготвени са медицински езиков корпус и терминологичен речник с половин милион думи.Интелигентният стенограф BG-Conformer подпомага изготвянето на документация, като протоколи, стенограми и др. За разработването му е използван корпус от един милион отделни изречения от стенограми на пленарни заседания на Народното събрание (2010 – 2018 г.).Системата не притежава речник, а работи със срички и така се повишава прецизността на разпознаване.Tрите иновативни разработки са на базата на оригинални технологии за машинна обработка на реч и са базирани на последните достижения на дълбокото машинно самообучение.„Демонстрираните разработки достигат качество и прецизност, неотстъпващи на световните достижения в областта“, каза проф. Стоян Михов. Синтезаторът NeuralSpeechLab вече се използва от стотици хора със зрителни увреждания, а медицинският диктофон и интелигентният стенограф са завършени прототипи, готови за реализиране в крайни продукти.„Екипът от ИИКТ – БАН, продължава работа по усъвършенстване на технологиите и разработването на нови приложения“, отбеляза проф. Михов.Най-новите постижения на Института са резултат от научни изследвания, финансирани както от Фонда за научни изследвания, така и от Националната научна програма „еЗдраве“ в отговор на потребностите на обществото.